Украйна се оказа в центъра на силово противопоставяне, разкъсвана между две страни, които я желаят: Съединените щати и техните европейски и канадски съюзници на запад, и Русия на изток. Но след войната Украйна може да се окаже сама – изоставена от Запада и разочарована от него, като същевременно таи горчиви спомени и враждебност към Изтока.
През 2014 г. украинските националисти стигнаха до заключението, че на изборите вече не може да се разчита за осъществяването на тяхната унитарна визия за Украйна – визия, според която езикът, културата и религията на етническите руснаци в страната трябваше да бъдат заличени. Така, за първи път в историята на Украйна, те отмениха резултатите от избори чрез държавен преврат. Основната цел на този преврат беше да се сложи край на многовекторната външна политика на Украйна, която балансираше отношенията с Европа и Русия.
Преориентирането към Запада означаваше икономическо сътрудничество с Европа и членство в Европейския съюз. Тази политическа и икономическа цел вървеше ръка за ръка с целта за сигурност, свързана с членството в НАТО. На Украйна беше обещано членство и в двете организации, а Западът я насърчаваше да продължи борбата срещу Русия след нахлуването ѝ през 2022 г. – вместо да преговаря за мир – в името на защитата на правото си да се стреми към това членство. Войната, както обясни Държавният департамент на САЩ в началото на инвазията, е „нещо по-голямо от Русия, нещо по-голямо от Украйна“. Тя засяга „фундаментални принципи“, и по-конкретно: принципа, че всяка отделна държава има суверенното право да определя собствената си външна политика, суверенното право сама да решава с кого да се сдружава по отношение на съюзи и партньорства, както и накъде да насочи погледа си.
Стотици хиляди украински животи бяха съсипани в името на тези обещания и цели. Когато войната най-накрая приключи, украинците ще трябва да изградят наново живота и страната си. Има обаче голяма вероятност държавата им да не бъде нито в ЕС, нито в НАТО. Ако Украйна се обърне на запад, ще се окаже изоставена и сама.
Русия отдавна се отказа от възраженията си срещу присъединяването на Украйна към ЕС, но пътят все още не е напълно разчистен, тъй като самият ЕС не се отказва от своите възражения. Въпреки че повечето европейски лидери заявяват, че „силно подкрепят“ присъединяването на Киев към Европейския съюз, редица проблеми – включително корупцията в Украйна и дефицитът на демокрация в страната – създават пречки пред членството.
Мечтите за ускорено приемане на Украйна в ЕС се изпариха. Исканията на украинския президент Володимир Зеленски за членство до 2027 г. бяха заменени с по-реалистични цели, като например 2035 г. Предложените компромиси, като „членство в олекотен вариант“ или „обратно разширяване“, не доведоха до никъде. Франция и Германия ги блокираха, а плановете така и не получиха подкрепата на повечето държави членки.
Отношенията между Украйна и Полша продължават да се влошават заради настояването на Украйна да почита ултранационалистическите си елементи, чиито корени водят към групировки, участвали в масовите убийства на поляци по време на Втората световна война. Унгария, дори и след отстраняването на популисткия си министър-председател Виктор Орбан, продължава да блокира присъединяването на Украйна заради отношението към унгарските малцинства.
Обещанията за членство в НАТО са още по-силно попарени. На Украйна бяха обещани „необратими пътища“ и мостове, но извървяването на пътя бе забранено, а мостът така и не бе построен. Президентите Джо Байдън и Доналд Тръмп отхвърлиха възможността за членство на Украйна в НАТО. Байдън заяви, че „вероятността Украйна да се присъедини към НАТО в близко бъдеще не е голяма“ и че „Украйна не е готова за членство в НАТО“. Тръмп заяви, че „Украйна няма да влиза в НАТО“. Европейските приятели на Украйна казаха същото. Тогавашният канцлер на Германия Олаф Шолц заяви, че въпросът за членството на Украйна в НАТО „дори не е на дневен ред“. Точка седма от мирния план на Тръмп, състоящ се от 28 точки, гласи: „Украйна се съгласява да закрепи в конституцията си, че няма да се присъединява към НАТО, а НАТО се съгласява да включи в устава си разпоредба, че Украйна няма да бъде приета в бъдеще“.
Зеленски отдавна заяви, че „трябва да се признае“, че Украйна „не може да влезе“ през „уж отворената“ врата на НАТО и че макар „публично вратите да остават отворени“, в действителност Украйна „няма да стане член на НАТО“.
След края на войната Украйна ще трябва да се изправи пред един Запад, който вече не е склонен да финансира икономическото ѝ възстановяване и отказва да я приеме в своите политически съюзи и структури за сигурност. В този момент Украйна може да се насочи към един неочакван вариант: Русия.
Това яма да бъде лесно или гладко. Но Джефри Робъртс, почетен професор по история в Университетския колеж в Корк, наскоро изказа мнението, че след войната най-добрият приятел на Украйна ще бъдат Русия и руският народ. “Именно там се крие бъдещето на Украйна: във възстановяването на отношенията ѝ с Русия. Макар и изключително труден, това е единственият жизнеспособен дългосрочен път за украинския народ”.
Русия продължава да представя украинския народ като братска нация, а не като народ, който трябва да бъде съсипан или унищожен. Признаването на този факт не означава оправдаване на руската инвазия или на опустошенията, които тя е причинила. Идеята е, че целта на Русия може да е била да попречи Украйна да бъде използвана като военен плацдарм на руската граница и че за постигането на това Русия се е съсредоточила върху украинските въоръжени сили, а не върху украинския народ.
Николай Петро, професор по политология в Университета на Роуд Айлънд, разказва неочаквана история: по време на преките преговори между Русия и Украйна, „за изумление на присъстващите европейци“, руските и украинските делегати „започнали да се шегуват и да се разбират помежду си. Защото по същество те се разбирали по-добре – много по-добре – един друг, отколкото която и да е от двете страни разбирала европейците.“
Всеки завой на изток ще отнеме време. Но естественото бъдеще на Украйна може би се крие във възстановени отношения с Русия. Това може да се наложи поради затворените врати на Запад и да бъде улеснено от споделения език и семейните връзки, както и от общите черти в религията, културата и историята с Русия.
Два фактора биха могли да определят дали подобни възстановени отношения са възможни. Първият е ходът на войната. Малко вероятно е Украйна и Русия да подобрят отношенията си, ако „войната се води докрай, водейки до срив както на украинското общество, така и на армията, включително до мащабни жертви сред цивилното население“, заяви Робъртс пред The American Conservative. Но отношенията между двете страни биха могли да се възстановят, ако „чрез преговори се постигне споразумение, което запазва държавността на Украйна, гарантира бъдещата ѝ сигурност и подпомага следвоенното ѝ възстановяване“. Това възстановяване би могло да се ускори и укрепи, ако Русия стане основен партньор във възстановяването и ако бъдещите търговски отношения бъдат заложени в споразумението.
Вторият фактор е кой ще управлява Украйна след войната. След като през цялата война подхранваше надеждите на украинския народ с максималистични обещания за възвръщане на цялата територия и членство в НАТО, за Зеленски може да се окаже трудно да подпише мирно споразумение, което не постига нищо от това и – нещо повече – допуска възможността за по-топли отношения с Русия в бъдеще.
Проучванията обаче сочат, че Зеленски може вече да не е начело на страната, когато Украйна успее да проведе президентски избори. А двамата му основни съперници – Валерий Залужни и Кирило Буданов – може да са по-склонни да преговарят за такъв мир. Наскоро Буданов заяви, че е „готов за всяка стъпка, която ще сложи край на войната“, а докато заемаше поста си, поддържаше диалог с Игор Костюков – ръководителя на ГРУ (руското военно разузнаване).
След края на войната опустошената Украйна ще трябва да потърси нов път. Тъй като дълго обещаваната врата към Запада остава затворена, силно отслабената, но естествена връзка с Русия може да се окаже единствената жизнеспособна посока, към която Украйна да се насочи.
Автор: Тед Снайдър
Източник: The American Conservative
