Киев е подложен на руски бомбардировки от години, но в края на август решимостта на града бе подложена на изпитание както никога досега. В рамките на петте дни до 1 септември градът бе атакуван почти на всеки час от вълни реактивни дронове, последвани от балистични ракети. Руснаците използват дроновете, за да претоварят украинските радарни мрежи, преди да изстрелят ракетите. През юли в цяла Украйна загинаха 437 цивилни, а данните за август се очаква да бъдат също толкова тревожни. Атаките продължиха със същата интензивност до 6 септември, когато спряха за кратко, за да позволят на американските пратеници Джаред Къшнър и Стив Уиткоф безопасно да пътуват от Москва до Киев. Веднага след заминаването им ударите се възобновиха; на 7 септември загинаха трима цивилни.
Украйна изпитва трудности в противодействието на новите, много по-бързи руски дронове „Геран-4“ и „Геран-5“, които развиват скорост до 600 км/ч и се произвеждат в темпо от 3000 броя месечно. Турбореактивните им двигатели са предимно китайско производство, но някои се изработват в Русия с помощта на 3D принтери, внесени контрабандно от Запада. Тези дронове, както и подобният, но по-голям „Бандерол“, приличат повече на евтини крилати ракети, отколкото на по-старите модели с витлови двигатели. Украинските изтребители F-16 изчерпват запасите си от американски ракети AIM-120 и AIM-9, които са им необходими за сваляне на конвенционални крилати ракети.
Украйна работи по създаването на собствени дронове-прехващачи, с които да спира реактивните дронове. Проблемът с балистичните ракети обаче е още по-сложен. От общо 57 ракети, изстреляни през първите осем дни на август, е известно, че е свалена само една. Украинците престанаха да публикуват тази демотивираща статистика до 28 август, когато съобщиха, че през предходната нощ са били прехванати седем балистични ракети.
Причината е проста. Запасите на Украйна от ракети-прехващачи Patriot PAC-3 – единственото наистина ефективно средство за противодействие на балистични ракети, с което страната разполага – са почти напълно изчерпани. Руското производство на най-смъртоносните ѝ ракети се е ускорило до около 100 броя месечно, разпределени между 60 ракети „Искандер-М“ и 40 „РМ-48У“. Успешните прехващания на 27 август станаха възможни благодарение на ограничени доставки на PAC-3, осигурени от европейски съюзници. Малко вероятно е да последват по-значими доставки. Войната на Доналд Тръмп срещу Иран доведе до изчерпване на собствените запаси от Patriot на САЩ. Никой не желае да се лиши от собствените си ракети-прехващачи, когато перспективите за тяхното заместване са минимални.
Налице са някои обнадеждаващи тенденции, но нито една от тях няма да донесе краткосрочно облекчение за Украйна. По-късно тази година Украйна ще получи няколко по-стари френско-италиански зенитно-ракетни батареи SAMP/T, заедно със съответните ракети-прехващачи Aster. През следващата година ще последват осем бройки от по-новата версия SAMP/T NG. Новата система разполага с по-усъвършенстван радар за финалния етап на насочване и може да се справя с множество маневриращи балистични ракети, като например руските „Искандер-М“. Ракетата Aster е снабдена с бойна глава, която детонира в близост до приближаващата се цел, за разлика от метода „удар за унищожение“ (hit-to-kill), използван при PAC-3.
Въпреки това източници от френската армия твърдят, че в някои отношения тя превъзхожда Patriot. Освен това цената ѝ е по-малко от половината от стойността на най-новата експортна версия на PAC-3, която възлиза на 7 милиона долара. Все пак SAMP/T NG тепърва трябва да докаже качествата си в реални бойни условия, отбелязва Фабиан Хофман, анализатор в областта на ракетните технологии. MBDA – европейската компания, произвеждаща Aster – увеличава темповете на производство, но ще достигне капацитет от 300 ракети годишно едва през 2028 г. Украйна би могла да получи лиценз за собствено производство на Aster, но и това ще отнеме време. MBDA се готви да започне лицензирано производство на по-малко ефективните ракети PAC-2 в Германия, с темп от около 200 броя годишно. По-голямата част от тях биха могли да бъдат предоставени на Украйна (при условие че страните от НАТО, поръчали общо 1000 бройки, дадат съгласието си). Те обаче няма да доведат до решителен обрат във войната.
Истинска промяна би могъл да донесе проект, определян като изключително амбициозен и сложен (тип „мисия до Луната“): ръководеният от Украйна общоевропейски проект Freyja. Целта е на Украйна и нейните европейски съюзници да се предложи алтернатива на системата PAC-3, която е много по-евтина и позволява производство в по-големи обеми, като същевременно е съвместима с радарите и системите за обмен на данни по стандартите на НАТО. Водещ разработчик е украинската компания Fire Point, която поддържа особено тесни връзки с правителството и произвежда ударни дронове, както и крилати ракети с голям обсег „Фламинго“ (Flamingo). Планираната ракета прехващач се базира на тяхната балистична ракета с малък обсег FP-7. Сензорите, както и системите за насочване и управление, ще бъдат доставени от 12 европейски отбранителни компании, сред които френската Thales, италианската Leonardo, германската Diehl и шведската Saab.
Fire Point е подложена на натиск да покаже бързи резултати и твърди, че би могла да осъществи успешно прехващане на балистична ракета до средата на 2027 г. Г-н Хофман е скептичен. Ако обаче цената се доближава до планираните 700 000 долара, системата не е задължително да достига техническите показатели на PAC-3 или Aster, тъй като може да се използва в по-големи количества. Матю Бинт от Международния институт за стратегически изследвания смята, че в най-добрия случай Freyja може да придобие известна оперативна готовност до 2028 г.
Засега Украйна прилага единствените два оставащи ѝ варианта. Първият е укрепване и маскиране на инфраструктурни и промишлени обекти, като същевременно се осигуряват достатъчни запаси от резервни части. Вторият е така наречената стратегия „преди изстрелване“ (left-of-launch) – намаляване на броя на наличните за Русия ракети чрез удари по заводите, които ги произвеждат и по пусковите установки, преди те да бъдат задействани.
Украйна се надява през следващите месеци да въведе на въоръжение няколко нови собствени балистични ракети. Сред тях са перспективната „Сапсан“ (Sapsan), разработена от „Пивденмаш“ – държавна компания, наследник на съветски производители на ракети, както и два модела на „Файър Пойнт“ (Fire Point): FP-7 и по-големият FP-9 с по-голям обсег. Надеждата е, че високата им скорост ще ги направи по-ефективни от дроновете при поразяването на мобилни пускови установки, преди те да успеят да извършат маневрата „стреляй и се изтегли“ (shoot and scoot). Това обаче е изключително трудна задача: дори САЩ, разполагащи с пълно господство във въздуха над Иран, срещат трудности при унищожаването на мобилните пускови установки на страната.
Затова г-н Бинт се застъпва за нанасяне на удари по заводите, произвеждащи ключови компоненти: „Трябва да се идентифицират критичните звена във веригата на доставки, чието извеждане от строя би парализирало процеса.“ През март Украйна порази завод в Брянск, произвеждащ електронни компоненти за ракетите „Искандер“. Много подобни заводи все още са слабо защитени.
Въпреки това проблемът е структурен, отбелязва г-н Хофман: масовото производство на балистични ракети е по-евтино и по-лесно от производството на достатъчен брой ракети-прехващачи за тяхното унищожаване. В Украйна сухопътната война може и да е в полза на отбраняващата се страна. Но при въздушните кампании ситуацията е точно обратната – и за двете страни.
Източник: The Economist Today
