Тръмп пренебрегна двупартиен закон, подписан едва преди няколко седмици, който налага нови мита върху Русия. Сключи сделка за закупуване на дизелово гориво от Москва. Преговарящите от негова страна постигнаха съгласие по общите рамки на сделка за придобиване на значителна част от „Лукойл“ – руска енергийна компания, намираща се в тежко състояние. Освен това той призова за смяната на украинския президент Володимир Зеленски, чиито успехи в пренасянето на военните действия на руска територия предизвикват у Тръмп дълбоко разочарование.
Засилените усилия на президента Тръмп през последните няколко седмици да реабилитира Русия и да върне Владимир В. Путин в дипломатическите среди са забележителни със своята скорост, с представянето на г-н Зеленски като основна пречка пред мира, както и с дръзкото отричане на факта, че Русия продължава войната, която Тръмп твърди, че се опитва да прекрати.
„Честно казано, Русия се държи добре по отношение на Украйна“, заяви Тръмп в понеделник пред репортери пред Белия дом, преди да замине за предизборен митинг. „Те не правят кой знае какво“, каза той, без да спомене руските ракети и реактивни дронове, които атакуват жилищни сгради в Киев и оцелялата електроенергийна мрежа на Украйна.
За разлика от това, той отбеляза: „Ние дадохме много на Украйна. Те не са ни дали нищо. Запомнете това.“ Той повтори твърдението си, за да постави акцент върху него. Предната вечер той написа в социалните мрежи, че г-н Зеленски „не иска да сложи край на тази война, а вероятно никога не го е и искал“, тъй като тя му осигурява поток от парични средства и оръжия от Европа. При това той не споменава, че Украйна се бори за своя суверенитет и дори за оцеляването си във война, която не е започнала. Презрението на г-н Тръмп към г-н Зеленски едва ли е нещо ново. Също както и готовността му да прояви благосклонност към г-н Путин – човек, към когото той често е изразявал уважение и дори възхищение.
Но сега има нещо различно: засилената решимост на г-н Тръмп да наложи споразумение на г-н Зеленски. Той му внушава, че няма смисъл да продължава съпротивата с цел запазване на окупираните части от източните провинции на страната, както и че Украйна може да спечели финансово, ако се откаже от възраженията си срещу споразумение – дори такова, което е изготвено до голяма степен по условията на Русия.
Това ще бъде посланието на американската страна към г-н Зеленски във вторник в Осло, където се очаква специалният пратеник на г-н Тръмп – Стив Уиткоф – да се срещне с украинския президент. Джаред Къшнър, зетят на г-н Тръмп, ще участва в срещата дистанционно, се посочва в изявление на норвежкото правителство.
В дискусията ще се включат също министър-председателят на Норвегия Йонас Гар Стьоре и президентът на Финландия Александер Стуб, се казва още в изявлението. (Финландия стана ентусиазиран член на НАТО. По време на Втората световна война тя отстъпи около 12 процента от територията си на Русия и така и не си я върна.)
На следващия ден г-н Уиткоф и г-н Кушнър ще отлетят за Санкт Петербург, Русия, за да се срещнат с г-н Путин в родния му град. Очаква се там представителите на г-н Тръмп да предприемат следващата стъпка в усилията си да демонстрират ползите от постигането на сделка с г-н Путин, като осигурят освобождаването на американски гражданин, държан в плен от дълго време.
В понеделник г-н Тръмп отново обсъди възможността за освобождаване на заложници, но не уточни за кого става въпрос. Единственият американец, когото Държавният департамент определя като „несправедливо задържан“ в Русия, е Стивън Хъбард. При задържането му през 2022 г. Русия го обвини, че е воювал на страната на Украйна като наемник. Г-н Хъбард, който е на възраст около 75 години, беше осъден на повече от шест години в наказателна колония.
Моментът, в който евентуално би се случило освобождаването, говори много за стратегията на г-н Путин. За Русия освобождаването на възрастен американски заложник не коства нищо на г-н Путин, а за Украйна няма никаква полза. В контекста на междинните избори в Съединените щати обаче, това позволява на г-н Тръмп да демонстрира, че следва външна политика, поставяща „Америка на първо място“ – подкрепена от трогателни кадри на освободен затворник, който се събира отново със семейството си.
Но по-мащабната цел тук – както за г-н Путин, така и за г-н Тръмп – е нормализирането на отношения, които започнаха сериозно да се влошават преди повече от десетилетие, когато г-н Путин завзе Крим – територия, която е била част от Украйна още от съветско време – и започна да изпраща руски бойци в Източна Украйна.
Европа и Съединените щати отговориха със санкции. Но година по-късно тогавашният германски канцлер Ангела Меркел сключи споразумение с г-н Путин за изграждането на газопровода „Северен поток 2“, като нарече руския лидер „надежден доставчик“.
Идеята беше Русия отново да се интегрира със Запада, с надеждата да бъдат обуздани териториалните апетити на г-н Путин. Този опит се оказа неуспешен; седем години по-късно Русия предприе пълномащабно нахлуване в Украйна.
Днес тази история – и логиката зад нея – се повтаря. Но сега ролята, която някога изпълняваше г-жа Меркел, е поета от г-н Тръмп.
Амбициите на г-н Тръмп очевидно са по-мащабни. Вече се говори за тристранна среща в Китай между г-н Тръмп, г-н Путин и китайския лидер Си Дзинпин, която да се проведе в рамките на по-голяма среща на върха на страните от Тихоокеанския регион, планирана за следващия месец. В понеделник г-н Тръмп заяви, че целта е да се обсъдят трите най-големи ядрени арсенала в света, както и „ядреното разоръжаване“. (Вероятно той е имал предвид контрола върху въоръженията, тъй като нито една от трите сили не проявява дори най-малък интерес към пълното премахване на ядрените си запаси.)
Точно това има предвид и г-н Путин: разширяване на диалога със Съединените щати чрез включване на теми, различни от Украйна – така че дългогодишният конфликт да изглежда просто като един от многото въпроси, които подлежат на уреждане. Ако тристранната среща се състои, образът на лидерите на трите най-големи ядрени сили, водещи разговори, вероятно ще създаде впечатлението, че те си разделят света на сфери на влияние – точно както направиха Сталин, Чърчил и Франклин Д. Рузвелт в Ялта.
Месец по-късно се очаква тримата отново да бъдат заедно – този път на срещата на върха на Г-20 в курорта на г-н Тръмп „Дорал“ във Флорида. Преди няколко месеца г-н Тръмп покани г-н Путин да присъства – първият знак, че руският лидер се завръща от изолация.
За да стигне дотук обаче, г-н Тръмп трябваше да се откаже от всякакви разговори за подпомагане на Украйна в защитата на нейната прохождаща – макар и все още силно засегната от корупция – демокрация. Въпреки че той настоява, че всяко уреждане на войната ще включва „гаранции за сигурност“, които да попречат на Русия да нахлуе отново, украински представители споделят, че вече се съмняват дали Съединените щати наистина биха им се притекли на помощ – поне докато г-н Тръмп е на власт.
„Причината да е трудно да се намери прецедент, при който Америка сменя страната в подобен конфликт е, че такъв всъщност няма“, казва Ричард Хаас – дипломат с дългогодишен опит, работил както за републикански, така и за демократични администрации, от края на Студената война до нахлуването в Ирак преди 23 години. „Безпрецедентното тук е решението за пълна промяна на курса: наказва се жертвата на инвазията – Украйна, докато агресорът бива възнаграден.“ Всъщност, както отбелязва г-н Хаас, в най-новата история няма подходящ аналог.
Наистина, през 1972 г. Никсън шокира съюзниците си с отварянето към Китай – ход, който години по-късно, при управлението на президента Джими Картър, доведе до дипломатическо признаване на Китайската народна република и прекратяване на официалните дипломатически отношения с Тайван. Но по времето, когато Никсън предприема този ход, не се води активна война, а решението е съпроводено от мащабни ангажименти от страна на Вашингтон за защита на Тайван – стратегия, която досега, в продължение на близо половин век, се оказва успешна. Съединените щати се изтеглят от Виетнам; макар и в сериозни разногласия с Южен Виетнам, те не застават открито на страната на Севера.
По-късно, по време на първия си мандат, г-н Тръмп – а след него и президентът Джоузеф Р. Байдън – договарят и осъществяват споразумение с талибаните, което бързо довежда до превземането на Афганистан. Това отново е изтегляне, довело до краха на правителство, което Съединените щати са се опитвали да поддържат. С ръководството на талибаните обаче не са били подготвяни никакви бизнес сделки.
Според сътрудници на г-н Тръмп войната между Русия и Украйна се намира в момент, който те определят като „повратна точка“. Те настояват, че следващият ход е на г-н Зеленски – той трябвало да докаже на г-н Тръмп, че също е готов да преговаря с руснаците, дори това да означава отстъпване на суверенна територия.
Това е нещо, за което украинският лидер някога обеща пред Конгреса, че никога няма да направи. В отговор той получи овации на крака и уверения, че американската подкрепа никога няма да отслабне. В неделя, в предаването „Meet the Press“ по телевизия NBC, той призна, че aтмосферата е била различна. На въпроса дали страната му би могла да оцелее без американска военна помощ и разузнавателна подкрепа, той отговори: „Разбира се, във всяка трудна ситуация съществува шанс. Но шансът ни ще бъде малък – малък шанс за оцеляване без подкрепата на Съединените щати.“
Автор: Дейвид Е. Сангър отразява дейността на администрацията на Тръмп, както и редица въпроси, свързани с националната сигурност. Той е журналист в „Таймс“ (The Times) от повече от четири десетилетия и е автор на четири книги, посветени на външната политика и предизвикателствата пред националната сигурност.
Източник: The New York Times
