Партии на войната и мира в Украйна. Кои са те и какво искат 23:50 ч., 22 август 2026 г. Володимир Зеленски. Снимка: t.me/V_Zelenskiy_official Володимир Зеленски. Снимка: t.me/V_Zelenskiy_official
Днес (22 август 2026 г. б.р.) изявлението на Данило Хетманцев, един от „стълбовете“ на фракцията „Слуга на народа“, че в Украйна се води борба между „партията на мира“ и „партията на войната“, предизвика сериозен резонанс, преминал в удивление.
Той причислява себе си и президента Володимир Зеленски към първата, а „защитените пропагандисти“ към втората, вероятно визирайки финансираните от грантове активисти, които сега подкрепят бившия министър на отбраната Михайло Федоров.
Включването от Гетманцев на Зеленски в „партията на мира“ вече предизвика саркастични коментари, както и спекулации, че Банкова е решила да промени позиционирането си и да се трансформира от „ястреби“ в „гълъби“. Появиха се и слухове, че Гетманцев, с подкрепата на лидера на фракцията Давид Арахамия, в момента участва в създаването на нова партия, водена от кмета на Харков Игор Терехов. Поради това някои наблюдатели интерпретираха изявленията му за двете конкуриращи се партии като опит да се заеме ниша за бъдещата политическа сила като „партия на мира“.
Споменаването на президента от Гетманцев сред поддръжниците на „партията на мира“ обаче по-скоро е необходим израз на лоялност, за да не се противопоставят директно на държавния глава.
В действителност в Украйна наистина има частен дебат между така наречените „партии на войната“ и „партии на мира“. Зеленски, подобно на Федоров, очевидно е в първата.
Същността на тази дискусия е един въпрос: трябва ли Украйна да направи отстъпки на Русия, включително изтегляне на войските от Донбас, за да сложи бързо край на войната и да сложи край на страданията на населението и икономическото опустошение?
Отговорът на Зеленски, Федоров и много други политици е „не“. И това е и официалната позиция на държавата. Може да се формулира по следния начин: „Отстъпките са невъзможни. Нашето съгласие за прекратяване на огъня по фронтовата линия само по себе си е отстъпка. Ако Русия не се съгласи на това, ние ще продължим да се борим. Европа ще ни даде толкова пари, колкото са ни необходими, и дори ако икономиката се срине поради руски удари, ще имаме ресурсите да продължим войната. И тогава, виждате ли, ако войната се проточи, разруха и смут ще се стоварят върху Русия и ние ще получим всичко, което искаме“ (писахме за тази позиция по-подробно в отделна статия).
Нещо повече, в политическите среди е широко разпространено убеждението, че Зеленски не иска особено да спре войната по фронтовата линия, тъй като това по същество би било победа за Русия (консолидиране на контрола над почти 20% от украинската територия). Той предлага този вариант само по две причини: за да симулира подкрепа за позицията на президента на САЩ Доналд Тръмп и с надеждата, че лидерът на Кремъл Владимир Путин ще откаже. В действителност, според тази теория, президентът вярва, че Украйна има по-голям шанс във война на изтощение (при условие че западната подкрепа продължи) и следователно войната трябва да продължи.
Подобни настроения често се разпространяват и в обществената сфера. Например, Денис Щилерман, ръководител на Fire Point, компания, близка до Зеленски, наскоро изрази тази идея.
„Партията на мира“ отговаря на горния въпрос: „Да, трябва да се направят отстъпки, защото години война могат напълно да унищожат Украйна и не е даденост, че очакванията за предстоящ колапс на Русия и непрекъсната западна помощ ще се изпълнят. И ако те не бъдат изпълнени, мирните условия могат да станат много по-лоши, отколкото са сега. Най-важното е, че хиляди украинци ще загинат, десетки села и градове ще бъдат разрушени, а хората ще останат без ток и отопление тази зима.“
Тези аргументи се изказват непублично, за да се избегнат обвинения в държавна измяна. Но ехо от подобни настроения се е промъкнало и в западните медии, които след публикуването на „мирния план на Тръмп“, който предвиждаше изтеглянето на украинските войски от Донбас съобщиха, че част от близкото обкръжение на Зеленски го подкрепя. Слуховете твърдят, че сред тях са ръководителят на президентската администрация Кирил Буданов и ръководителят на фракцията „Слуга на народа“ Давид Арахамия. Хетманцев, между другото, е близък с последния.
Настроенията на елита относно подходящия отговор на горния въпрос варират значително в зависимост от ситуацията в страната и на фронтовата линия. През зимата, когато милиони украинци бяха без отопление и електричество, поддръжниците на отстъпките се увеличиха. Но от пролетта насам, когато Украйна започна кампания от удари на далечни разстояния срещу Русия и Зеленски и Сирски обявиха, че са „взели инициативата на фронтовата линия“, подобни гласове станаха много по-редки.
Но сега, след като Русия засили ударите си срещу Украйна, блокирайки корабоплаването до пристанищата, унищожавайки складове, фабрики и инфраструктура, а липсата на противовъздушни ракети доведе до изключително мрачни прогнози за зимата, необходимостта от отстъпки отново стана по-очевидна зад кулисите.
Впрочем, все още няма индикации за промяна в позицията на Зеленски. Нещо повече, дори ако той напусне поста си по някаква причина, резервите на потенциалните му заместници са до голяма степен съставени от поддръжници на същата линия: Залужни и Федоров. По отношение на Буданов, както беше писано по-горе, има въпросителна. В ситуация обаче, в която противници на всякакви отстъпки задават тона на информационната и политическата арена в страната, а същата позиция се заема и от европейските партньори, всякакви драстични промени в политиката изглеждат проблематични, независимо от възгледите на конкретните лица, които ще дойдат на Банкова.
Дали подобни промени ще се случат в бъдеще зависи не толкова от промяната на личностите във властта (въпреки че това, разбира се, би могло да окаже влияние), колкото от промените в обективни фактори: ситуацията на фронта и в тила, ситуацията в Русия и позицията и възможностите на Европа.
Източник: strana.news
