Тази седмица в Абу Даби започна нов кръг от мирни преговори между САЩ, Украйна и Русия. Администрацията на Тръмп подновява усилията си за прекратяване на продължаващия почти пет години конфликт, дори след като обяви значителни отстъпки пред Москва. Тристранните преговори продължиха повече от четири часа във вторник и бяха определени от САЩ като „много продуктивни“. Очаква се разговорите да продължат в столицата на ОАЕ в сряда сутринта (местно време).
Русия ясно заяви, че иска преговорите – първите по рода си от февруари насам – да бъдат строго тристранни. Въпреки това, в столицата на ОАЕ присъстват и съветници по националната сигурност от няколко европейски държави, както и представители на НАТО и Европейския съюз, които провеждат отделни срещи.
„Днес се надяваме не само да обсъдим двустранните въпроси между страните, както и как да сложим край на войната и да осигурим необходимата хуманитарна помощ, но и как да изградим правилни отношения в сферата на сигурността между Украйна, Русия и Европа“, заяви в началото на преговорите във вторник Джаред Къшнър – зет на президента на САЩ Доналд Тръмп и американски преговарящ.
Мнозина обаче – особено в Европа – изразяват съмнения относно намеренията на Москва. Върховният представител на ЕС по външните работи Кая Калас заяви в понеделник, че не вижда почти никакви признаци Русия да е готова за преговори, водени добросъвестно.
Кой води преговорите?
САЩ са представени от Кушнер и специалния пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф, докато украинската делегация се оглавява от ръководителя на Службата за външно разузнаване на Украйна и главен преговарящ Рустем Умеров.
Според руската държавна новинарска агенция ТАСС, Русия е изпратила като делегати заместник-министрите на външните работи Сергей Рябков и Михаил Галузин, както и съветника в Кремъл Владимир Медински, началника на военното разузнаване Игор Костюков и члена на Генералния щаб Юрий Жигарловски.
Представители на групата E4 – Обединеното кралство, Франция, Германия и Италия, – както и на НАТО и Европейската комисия, също се намират в Абу Даби. Те са провели срещи с украинската и американската делегации преди тристранните преговори във вторник.
В отговор на въпрос относно присъствието на европейски официални лица в Абу Даби, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви в понеделник, че Европа разполага със собствени канали за комуникация с Киев и Вашингтон. Същевременно той потвърди, че разговорите представляват „тристранни преговори – с участието на Русия и Украйна, – в които Съединените щати действат като посредник“.
С какво се отличават тези преговори?
Прави впечатление, че тези разговори се провеждат на фона на подновени усилия от страна на европейските държави да играят по-активна роля в преговорите за бъдещето на Украйна и сигурността на целия блок. Това се случва, след като Тръмп заговори за ново споразумение за сигурност за Украйна, което „би могло да обхване цяла Европа“.
„Нашата цел е да утвърдим един фундаментален принцип: стремежът към мир в Украйна и сигурността в Европа са неразривно свързани“, заявиха от Елисейския дворец в Париж във вторник, преди началото на преговорите.
Европа отдавна се отнася с предпазливост към всяко мирно споразумение, постигнато с посредничеството на САЩ, но без нейно участие. В понеделник Умеров заяви, че Украйна „прави всичко възможно, за да гарантира, че Европа ще бъде участник в дипломатическия процес“.
Уиткоф каза, че той и Кушнер са се срещнали с украински и европейски партньори във вторник, за да продължат „тясна координация на усилията за прекратяване на войната в Украйна и създаване на условия за траен мир, включително подкрепа за стабилни гаранции за сигурност като част от всяко споразумение“.
„Участниците потвърдиха отново общия си ангажимент за силна следвоенна европейска архитектура и договорености за сигурност и бяха категорични, че силното НАТО ще остане централно място за евроатлантическата колективна отбрана“, публикува Уиткоф в X.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио, който е в Париж за среща на Г-7 заяви по-късно във вторник, че целта на неговата администрация е да разшири текущите преговори така, че европейците да бъдат „пряко представени на тази маса“.
Той също така омаловажи различията между САЩ и Европа по отношение на войната, казвайки че „целите ни са едни и същи“.
Колко е вероятен пробив?
Това ще бъде четвъртият кръг от тристранните преговори. Всички те завършиха без значителен пробив. По-рано тази година украинският президент Володимир Зеленски заяви, че тристранните преговори в Женева, Швейцария, през февруари не са постигнали целите на Украйна, заявявайки, че „чувствителните политически въпроси, въпросите за възможни компромиси и необходимата среща на лидерите все още не са достатъчно добре проработени“.
По-късно САЩ отложиха кръг от тристранни преговори, които се очакваше да се проведат през март, поради войната в Иран.
Путин все още отправя максималистични искания, които преди това бяха отхвърлени от Киев, включително руски контрол над източния Донбас, намаляване на числеността на украинската армия и отказ от амбициите на Киев да се присъедини към НАТО.
Джон Хербст, старши директор на Евразийския център на Атлантическия съвет и бивш посланик на САЩ в Украйна заяви, че всички очаквания за преговорите в Абу Даби трябва да бъдат „много скромни“.
„Те се случват само защото Путин иска да даде на Тръмп причина да продължи да се дистанцира от Украйна“, написа Хербст миналата седмица.
Каква е ситуацията на място в Украйна?
С пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, което е вече в петата си година, и все още е трудно да се постигнат успехи на бойното поле, Москва ескалира въздушните си атаки – със смъртоносни резултати за украинците.
Най-малко 55 души бяха убити миналия понеделник, когато Русия хвърли няколко бомби върху училищна сграда, използвана като подслон и център за помощ в Запорожие, което бележи един от най-смъртоносните единични инциденти във войната досега. Жертвите на цивилното население в Украйна са на най-високата си точка от началото на войната, като над 2700 души са убити при руски удари досега тази година, според ACLED, глобален наблюдател на конфликти.
И продължавайки тенденцията, наблюдавана в предишни години, руските дронове и ракети вече удрят енергийната инфраструктура на Украйна, но по-силно и по-рано, отколкото през други зими, казват анализатори. Руските атаки срещу електропреносната мрежа оставиха над 600 000 души в Днепропетровска област без електричество от нощта до неделя, каза Зеленски, тъй като температурите падат рязко и зимата настъпва.
През последните няколко месеца Русия разположи по-бързи, реактивни дронове „Шахед“, които са по-трудни за сваляне. В същото време, все повече ракети преминават през противовъздушната отбрана на Украйна, тъй като Киев се бори с хроничен недостиг на произведени в САЩ прехващачи Patriot, които са едни от малкото отбранителни оръжия, способни да свалят балистични ракети.
Каква е позицията на САЩ по отношение на войната – и биха ли могли междинните избори да променят това?
Докато администрацията на Байдън позиционира САЩ като най-големия единичен донор и най-мощния съюзник на Украйна, отношенията на администрацията на Тръмп с Киев са определено по-сложни. Тя спря финансовата помощ за Украйна в началото на 2025 г., докато разузнавателната и технологична подкрепа, която все още предоставя, също е подложена на напрежение през последните седмици.
Миналия месец Зеленски обвини западните си съюзници, че не предоставят разузнавателни предупреждения преди множество атаки с балистични ракети, твърдение, което администрацията на Тръмп отрече.
И през октомври способността на Украйна да използва Starshield, военна версия на услугата Starlink на Илон Мъск, която е от решаващо значение за военните ѝ операции, беше възпрепятствана, когато бяха наложени ограничения на скоростта на сателитните терминали. Тръмп отрече да е одобрил това решение, докато Мъск заяви, че администрацията на Тръмп стои зад забраната в публикация в социалните медии.
В основата на цялото това скорошно напрежение е чувствителността на Тръмп към покачващите се цени на газа, които скочиха драстично заради войната с Иран и допринесоха за съкрушителното поражение на републиканците на междинните избори миналата седмица.
Той демонстрира готовност за сключване на бизнес сделки с Москва – включително такава за снабдяване на пазарите с руски дизел, което представлява рязко отклонение от санкциите, целящи да накажат и изолират руската икономика – и оказа натиск върху Зеленски да приеме краткотрайно „енергийно примирие“.
И така, докато демократите се подготвят да поемат контрола над Конгреса, Зеленски заяви публично, че се надява „синята вълна“ да засили подкрепата на САЩ за Украйна, тъй като партията „говори съвсем ясно за подкрепата за Украйна и предоставянето на помощ за нея“.
Остава неясно обаче дали междинните избори ще доведат до съществена промяна в политиката на САЩ спрямо Киев. В интервю за предаването „60 минути“, излъчено в неделя, Тръмп отказа да каже на кого има по-голямо доверие – на Зеленски или на Путин – и намекна, че може да се наложи Украйна да отстъпи част от територията си.
„Украйна вероятно ще придобие малко по-различни очертания“, каза той, очертавайки сценарий, който Зеленски многократно е отхвърлял.
Автори: Били Стокуел, Иси Роналд
Източник: CNN
