Една вечер преди девет години, в българския град Българи, бразилска туристка се приближила до небрежно облечен мъж на средна възраст, заобиколен от телохранители, минувачи и фотографи. „Защо сте толкова важен?“, попитала тя. „Аз не съм толкова важен“, отговорил той. Тя повторила въпроса и той признал: „Аз съм президентът.“
Сега, през 2026 г., десният популист Румен Радев вече не е президент, а премиер – по-силната от двете позиции – след като неговата партия „Прогресивна България“ си осигури огромно мнозинство на изборите през април. Докато мнозина в Европа въздъхнаха с облекчение през този месец след края на Виктор Орбан в Унгария, други се чудеха дали Радев ще се превърне в следващия главен разрушител на ЕС.
Анализаторите предполагат, че първите му месеци сочат към по-транзакционна външна политика със САЩ и Европа, както и към някои първоначални стъпки, които биха могли да се разглеждат като облагодетелстващи Русия.
През май България спря военната си подкрепа за Киев, като Радев заяви, че според него украинската кауза е „обречена“. Когато 36 държави се присъединиха към специален трибунал за преследване на Русия за нахлуването ѝ в Украйна, България не го направи.
Посещавайки Париж в Деня на Бастилията, Радев изтегли България от „коалицията на желаещите“ заявявайки, че страната му няма капацитета да помогне на Украйна и че военната подкрепа само ще удължи войната.
Няколко дни по-късно България се съгласи да приеме до осем американски танкера за зареждане с гориво във военната база Безмер, за да подпомогне операциите на САЩ в Близкия изток.
„Той вече е неудобен лидер за Европа, защото ходовете му изненадват европейците с факта, че България в продължение на много години, въпреки вътрешните си предизвикателства, се придържаше към проевропейския си курс“, каза Мария Симеонова, ръководител на софийския офис на Европейския съвет по външни отношения.
Тя каза, че Радев, макар и да поддържа ангажимента на България към ЕС и НАТО, дистанцира страната от зараждащата се европейска архитектура за сигурност, но се надява да продължи да се възползва от гаранциите за сигурност на САЩ. „Очевидно липсва каквато и да е идеологическа последователност в начина, по който той провежда външната си политика през тези първи месеци“, каза тя. „И това става много видимо сега.“
Междувременно премиерът, който никога преди не е изразявал силни възгледи за своята вяра, религия или църква, сега е намерил афинитет към православното християнство.
През юни „Прогресивна България“ подкрепи „Похода на семейството“, християнско и патриотично събитие, подкрепящо традиционните семейни ценности, определени като пряко противоречащи на „София Прайд“, който се проведе в същия ден.
Радев също заплаши да наложи вето на 21-ия пакет от санкции на ЕС срещу Русия заради войната ѝ срещу Украйна, който включваше мерки срещу главата на Руската православна църква, патриарх Кирил.
„Не се интересувам от руския патриарх като личност“, каза Радев пред репортери. „Интересувам се от факта, че той е глава на Руската православна църква, която е източноправославна, точно както нашата църква. Загрижен съм за милионите хора, които принадлежат към тази църква.“
Източник, близък до Българската православна църква, пожелал анонимност, за да запази връзката си с патриарха заяви, че неотдавнашното сближаване на Радев с църквата е чисто политическо.
„Той няма нищо общо с църквата и религията. Това е 100% политическо“, казаха той. „Мисля, че това беше просто жест към Москва. Няма никаква практическа полза нито за България, нито за Радев.“
Димитър Керанов, гостуващ сътрудник в Германския фонд „Маршал“ в САЩ заяви, че Радев „седи на два стола“ с проевропейски и проруски изявления в опит да успокои разнообразния си електорат. Според него обаче тази тактика няма да се получи.
„В българския език има поговорка: “Който седи на два стола, пада“, каза Керанов. „Моето мнение е, че ако продължи така, рано или късно това ще се обърне срещу него.“
19-годишният Владислав Бонев, студент по информационни технологии в Софийския университет каза, че е разочарован от правителството и че проруската реторика не представя България в добра светлина пред други европейски лидери. Въпреки това, каза той, не е твърде загрижен за възможността Радев да изтегли България от ЕС и НАТО.
„Не мисля, че имаме от какво да се тревожим, защото той няма толкова много власт, за да ни изтегли от ЕС“, каза той. „Но би било добре ЕС да го държи под контрол.“
Твърде рано е да се определи дали Радев се очертава като новия Орбан. Симеонова каза, че вярва, че Радев, който не вижда ЕС като клуб на солидарност, няма да бъде толкова разрушителен или да блокира важни решения на ЕС. Но някои от действията му може да имат тежки последици за страната и да попречат на нейното развитие.
„Разликата с Орбан е, че действията на Орбан имаха последици за ЕС и Унгария, докато действията на Радев ще имат последици само за България, маргинализирайки страната, изолирайки бизнеса от всякакви възможности“, каза тя.
Керанов каза, че на Радев му липсва инфраструктурата, за да бъде толкова разрушителен, колкото Орбан. Той обаче каза, че вярва, че Радев може да се превърне в по-неудобен лидер за Европа.
„Ако му се даде достатъчно време, както на Орбан беше дадено като министър-председател, можем да очакваме той да консолидира властта си все повече и повече, да блокира някои реформи, които всъщност не са в негов интерес, или дори да превърне тази проруска реторика в още по-проруска политика на практика“, каза той. „Трябва да сме наясно, че в момента той просто тества почвата.“
Въпреки това някои смятат, че Радев ще се сблъска със сериозни проблеми през есента, след като българите се върнат от почивките си. Новоодобреният бюджет, който замразява минималната месечна работна заплата на 620,20 евро, прогнозира дефицит от 5,7% от БВП и разрешава до 10,1 милиарда евро нови държавни заеми, значително разтърси част от електората. Миналият декември предложеният държавен бюджет за 2026 г. предизвика масови протести, довели до оставката на тогавашния премиер Росен Желязков и неговия кабинет.
27-годишната Цветелина Марева, която ръководи детски център в София каза, че е разочарована от проруската позиция на Радев и би искала той да се фокусира върху предизборните си обещания.
„Сега виждаме, че ни излъга“, каза тя. „Така че вероятно ще излезем на протест след лятото. Вече говорим за това в социалните медии. Сигурна съм, че през септември ще има много протести.“
Автор: Едън Маклоклан
Източник: The Guardian
