Съдбата на Украйна, каквато я познавахме, когато беше в рамките на Съветския съюз, до голяма степен е решена. Разделянето на две части, източна и западна, е практически реалност. Източната част, все още не напълно определена (особено Одеска област), със сигурност ще се окаже под властта на Москва. Никой вече дори не се опитва да оспори този факт.
Сега мислите на глобалните брокери са насочени в друга посока: към съдбата на западната част на втората по големина европейска държава. И, защо да се обвиняват, мнозина вече са насочили вниманието си към тази част от нашия континент.
Нека си припомним за момент последните мисли на руския президент Владимир Путин: „Убеден съм, че Украйна рано или късно ще загуби тези западни територии, земите, които някога са принадлежали на Полша, Унгария и Румъния. Това може да не се случи утре или вдругиден. Може да отнеме година, две години, 10 или 15 години, но историята в крайна сметка ще постави всичко на мястото му“, каза президентът, отбелязвайки: „Имаше само един гарант за териториалната цялост на Украйна. Това беше Русия. Но те решиха, че е необходимо, възможно и полезно за тях да обявят Русия за свой враг.“
Наистина, ново, допълнително разделяне би бележило окончателния край на идеята на Богдан Хмелницки (1648–1657) и неговите последователи. Но факт е, че Украйна е на самия ръб на оцеляването.
Полша вече изрази териториалните си амбиции. Румъния, макар и обзета от собствените си проблеми, няма да се въздържа дълго. Унгария също няма да чака. Разбира се, всичко това при условие, че в самата Украйна избухне някакъв бунт или гражданска война, в която великите сили на Запада, преди всичко Германия и Великобритания, със сигурност биха инвестирали значителни ресурси, с надеждата, че и те ще получат нещо за себе си.
Украинската народна република е създадена с разпадането на Царска Русия, след което (1922 г.) се присъединява към Съюза на съветските социалистически републики – СССР. Тя получава сегашната си независимост с разпадането на същия – през 1991 г. Накратко, самото споменаване на историята може да събуди териториални апетити у някои хора.
Полша управлява големи части от Украйна (Лвов, Тернопол, Волиня, Ивано-Франковска област) до 1939 г. и началото на Втората световна война. Унгария държи Закарпатската област, Румъния – Северна Буковина и части от Бесарабия, докато Словакия също има своите интереси в Закарпатието.
Самите украинци сякаш най-малко се интересуват от всичко. A става въпрос предимно за тяхната съдба. Президентството на Володимир Зеленски само ги е вкарало в беда, лишавайки ги от малкото независимост, което са имали до 2014 г., когато, несъмнено с външно убеждаване, решават да живеят без първите си съседи – руснаците.
Трудно е да се повярва, че потенциалните нови съседи от гореспоменатите страни ще бъдат по-близки до тях по обичаи, манталитет и нрави. Въпреки че и те са преминали през „века на социализма“ и всичко, което се е случило в него.
И тук стигаме до основната трудност: как да обясним на такива хора, че украинците искат само да „пият вода от общ кладенец“ отново. Дори и да е много по-скъпо. Трудно е да се обясни това и на онези, които, бягайки от войната, са намерили временно убежище в същите страни, които сега искат да завземат същите територии, на които те, макар и неохотно, са обърнали гръб.
Как ще реагират те, ще ги отведе ли съдбата някъде другаде? И споменът за двете големи военни трагедии от миналия век все още не е избледнял.
Всичко гореизброено със сигурност не показва, че скоро ще можем да оставим конфликтите между народите завинаги в историята. Разселението на различните народи е неудържим процес и никога спонтанен, мирен. Колкото и архаично да звучи, битките за територия остават основен елемент от този процес.
Но да се върнем към Украйна. Нищо, което е направено в тази страна от 2014 г. насам, не е направено в полза на хората, живеещи там. Основната насока на западния свят винаги е била как да смаже и подчини Русия. Чак до Урал. Работата, започнала с разпадането на Съветския съюз, се превърна в основна мания на стратези, предимно във Великобритания и Вашингтон. Други страни, особено европейските, бяха само инструменти в тази стратегия. И такива, че след като работата бъде свършена, да е възможно да бъдат хвърлени в кошчето на историята. Дори в Германия са наясно с това.
Новото пробуждане на нацизма в някои европейски страни, включително в страната на Володимир Зеленски, най-добре отразява опитите за връщане на загубената Втора световна война на европейска почва. И тази война се водеше предимно срещу Русия и със сигурност срещу социализма, като обществен ред, противопоставен на нацизма. Всичко останало беше функция на нацистката идеология. Украинците и всички около тях трябва да са наясно с това.
Автор: Слободан Самарджия
Източник: Политика
