Ако имат възможност, украинците биха отстранили Зеленски от власт Рейтингът на одобрение на лидера от времето на войната рязко спадна. Украинският президент Володимир Зеленски, специалният пратеник на президента на САЩ Стив Уиткоф и Джаред Къшнър на съвместна пресконференция в Киев Снимка: Максим Марусенко/NurPhoto чрез Getty Images Снимка на профила на Тед Снайдер Тед Снайдер, Николай Н. Петро 18 септември 2026 г., 00:01 ч.
Имаше време – не толкова отдавна – когато украинският президент Володимир Зеленски се радваше на всеобщо възхищение по света и на огромна популярност у дома. Днес обаче, ако се провеждаха избори, той едва ли би попаднал дори в челната тройка.
Зеленски дойде на власт с убедителна победа през 2019 г. Мандатът му, който по конституция е ограничен до пет години, вече се е удължил до над седем години заради войната. Макар да е вярно, че 57% от украинците заявяват, че не желаят провеждането на избори по време на война, съвсем не е вярно, че провеждането на президентски избори преди спирането на бойните действия противоречи на конституцията.
Западните медии „покриват“ Зеленски, като твърдят, че украинската конституция не позволява президентски избори по време на война. Но макар украинското законодателство да забранява парламентарни, президентски и местни избори в условията на военно положение, върховният закон на страната – конституцията на Украйна (чл. 83) – предвижда удължаване на правомощията единствено на парламента в случай, че е обявено военно положение и избори не могат да се проведат. В нея изрично липсва каквато и да е разпоредба за удължаване на мандата на президента.
Този пропуск е умишлен: авторите на конституцията са се опасявали, че някой бъдещ президент може да обяви военно положение именно за да избегне отстраняването си от власт. Всъщност предшественикът на Зеленски, Петро Порошенко, беше обвинен от трима бивши президенти на Украйна, че е направил точно такъв опит в края на 2018 г., за да провали изборите, които впоследствие загуби.
Ако оставим настрана сложните правни въпроси, каква е политическата ситуация?
Ако днес се провеждаха избори, три ключови показателя сочат, че Зеленски би претърпял подобно съкрушително поражение.
Най-очевидният от тях са данните от скорошни социологически проучвания. Едва 28% от украинците заявяват, че искат Зеленски да остане президент след края на войната. Други скорошни проучвания показват, че едва около 21 процента от украинците биха гласували за него на следващите избори – което поставя Зеленски само с един пункт пред съперника му, бившия главнокомандващ Валерий Залужни – докато други анкети сочат, че Зеленски би загубил от Залужни.
Междувременно редица „закрити проучвания“ – такива, поръчани от правителството единствено за вътрешно ползване – очевидно показват, че той вероятно би загубил от Кирило Буданов, бившия шеф на разузнаването и настоящ началник на щаба на Зеленски.
Вторият показател може да се окаже още по-важен. Актуалните проучвания показват, че никой кандидат не би спечелил необходимото мнозинство на първи тур, което налага провеждането на балотаж. Тъй като той има най-голям брой украинци, заявяващи, че не биха гласували за него при никакви обстоятелства, може да се направи изводът, че Зеленски би претърпял тежко поражение на този етап при всеки възможен сценарий.
Скорошно проучване сочи, че Залужни би го победил с резултат 66 на 34 процента; Буданов би го победил с 60 на 40 процента; и дори наскоро уволненият министър на отбраната Михайло Федоров би го победил с внушителните 64 на 36 процента.
Третият показател е доверието. В постоянно променящата се среда от хипотетични кандидати, въпросът доколко украинците се доверяват на своя кандидат може да се окаже най-важният от всички. И тук позициите на Зеленски са още по-слаби. По отношение на доверието той заема едва шесто място.
Залужни заема първото място, като 28 процента от анкетираните му се доверяват напълно, 37 процента – донякъде, 12 процента изпитват известно недоверие, а 18 процента изобщо не му се доверяват. Федоров и Буданов се ползват с по-голямо доверие от Зеленски, както и Михайло Драпатий – настоящият командващ на украинските въоръжени сили – и дори Роберт Бровди, командващ Силите за безпилотни системи. Едва 18 процента заявяват, че напълно се доверяват на Зеленски, а 25 процента му се доверяват донякъде, докато 37 процента казват, че изобщо не му се доверяват.
Корупцията в управлението е основна причина за срива на Зеленски. Една пета от онези, които заявяват, че нямат доверие на Зеленски, посочват корупцията като основна причина, а 59% от украинците държат самия Зеленски отговорен за мащабите на корупцията в Украйна днес. Малко вероятно е това възприятие да се промени към по-добро, докато излизат наяве нови корупционни скандали. Те вече засягат пряко най-близкото обкръжение и личния екип на Зеленски. Миналата година тези скандали засегнаха влиятелния началник на канцеларията на президента Андрий Ермак. В по-скорошен план те удариха трима заместник-началници на канцеларията и приемника на Ермак – Буданов, да не говорим за редица правителствени министри и главния прокурор на Украйна.
Нежеланието на обществото, както и логистичните трудности при провеждането на избори в условията на война, ще попречат на организирането на избори в близко бъдеще. Но когато тази ужасна война най-накрая приключи и украинците отново отидат до урните – стига на демокрацията да бъде позволено да се изрази пълноценно и безпрепятствено – тогава Зеленски, признатият военновременен президент на Украйна, вероятно няма да бъде нейният президент в мирно време.
Автор: Тед Снайдер
Източник: The American Conservative
