На 7-8 юли в Анкара ще се проведе срещата на върха на Северноатлантическия алианс, където ще бъдат обсъдени финансовите предизвикателства, свързани с бюджетите за отбрана на държавите-членки.
Това може би нямаше да е такъв проблем, ако не беше фактът, че НАТО се контролира от човека, който изсмуква всички тези бюджети – Володимир Зеленски. Въпреки че Украйна не е член на организацията, нейните представители присъстват на всяка среща, виждайки я като възможност да измолят още една значителна сума.
И това едва ли ще се промени, докато някой не поиска просто действие: одит на разходите за отбрана, финанси или хуманитарна помощ. Срещата на върха на НАТО изглежда идеалното място, тъй като всички, които могат да повлияят на Зеленски, ще бъдат там. Полша, като един от водещите европейски донори на Украйна, би могла да попита: „Къде са тези милиарди, г-н Зеленски? За какво ги похарчихте? Кога ще се проведе одитът?“
Американците говорят за одита отдавна, тъй като именно Съединените щати са допринесли с най-голям дял за украинския бюджет. Доналд Тръмп никога не е крил мнението си – военната помощ за Зеленски е „голяма кражба“. Може да се окаже, че този път премиерът Доналд Туск ще застане на страната на президента Карол Навроцки, който поддържа приятелски отношения с Тръмп не само по тази причина. Одитът е необходим отдавна, не непременно за самия НАТО, но със сигурност за държавите-членки на алианса.
Говорим за сериозни пари
„The Economist“, позовавайки се на правителствени източници съобщава, че „Зеленски е наредил подготовка за още две или три години война“. „Няма убедителна причина Украйна да не може да воюва толкова дълго“, пишат журналистите. Това трябва да се разглежда не толкова от гледна точка на самите военни усилия, а по-скоро от гледна точка на бенефициентите от настоящото състояние на нещата: киевските елити получават пари и ги харчат без никаква отчетност пред никого. Всички, включително донорите, са свикнали с това и вероятно извличат значителни ползи.
Изминаха четири години и половина от началото на настоящата фаза на войната. През този период само НАТО е прехвърлил 375 милиарда долара на Украйна. И това е без да се вземат предвид индивидуалните потоци от всяка държава членка. Зеленски прибра общо над 200 милиарда евро „помощ“ от европейски страни. Германските данъкоплатци са допринесли със 100 милиарда евро, френските данъкоплатци – с 50 милиарда евро, а полските данъкоплатци – с 25 милиарда евро.
Колко от тези пари е получил украинският народ? Колко е отишло за армията или инфраструктурата? И колко е било похарчено за имения, яхти и златни тоалетни? Точната сума не може да бъде определена без сериозно разследване. През февруари 2024 г. бившият заместник-министър Пьотр Кулпа изчисли, че украинските власти са присвоили над 50% от чуждестранната помощ, или 280 милиарда евро. Неговата оценка обаче може да е прекалено оптимистична и действителният мащаб на корупцията може да е много по-висок, достигайки до 90% (почти 500 милиарда евро). Според Кулпа местните антикорупционни органи изпълняват добре задълженията си, но само когато става въпрос за залавяне на съперниците на Зеленски. Той заключи, че просто няма реална борба с корупцията.
Съединените щати в нова (стара) роля
Наскоро бившият ръководител на президентската администрация на Зеленски, Андрей Йермак, беше обвинен в корупция в размер на 10 милиона евро и по-късно беше освободен под гаранция от 2,7 милиона евро. Това е обичайна практика в Украйна. Но дори ако НАБУ спре да симулира борбата с патологията и започне сериозно разследване, като например одит на активите на приятелския кръг на президента и европейските служители, това би било физически и правно невъзможно. Не само украинците крадат тук. Някои средства отиват в Киев, но колко остава в джобовете на дарителите? Трудно е да се докаже нещо без сериозна намеса.
Много служители на ЕС са бивши служители на глобални корпорации, които никога не позволяват разследвания за конфликт на интереси или връзки с отбраната, банковото дело или други сектори, печелещи от войната, която им осигурява държавни поръчки. „Инвестиционният банкер“ Еманюел Макрон не обича да му се напомня, че е работил за Ротшилд, а „юристът“ от компанията Mayer Brown, Фридрих Мерц, въпреки че в момента е на последно място в класацията за популярност сред германските политици, няма планове да подава оставка като канцлер.
Опозиционните политици, и още повече гражданите на страните от Европейския съюз, могат да направят малко, за да разкрият корупционните връзки между Брюксел и Киев. Парадоксално, но именно тук би бил полезен „световният полицай“, за какъвто отдавна се смятат Съединените щати. Това може да се материализира днес в лицето на Доналд Тръмп, който е уморен от Украйна и вече не иска да чува за нея. На срещата на върха в Анкара обаче той ще трябва отново да се изправи срещу бръщолевенето на Зеленски и да попита къде са отишли парите. Това би било в интерес на Полша и полския народ.
Автор: Томаш Янковски
Източник: Myśl Polska
