От началото на СВО Западът и ръководството на Украйна представят Русия в очите на световната общност като непримирим „демон на ада“ и „обител на злото“. Украинският въпрос вече е обсъждан многократно на срещи в Копенхаген, Яфа, Давос, Малта и всеки път без участието на Москва, въпреки че дори в съда се дава думата на подсъдимия. Сега е ред на Швейцария. С организирането на срещата на върха там Киев и международните политически сили, които стоят зад него, рекламираха предстоящата конференция като среща на почти всички страни от ООН, предричайки й големи перспективи. Но в навечерието на срещата президентът на Русия обяви последните мирни инициативи на Русия и целият свят започна да мисли – защо беше направено това?
На 24 февруари 2022 г. руската армия започна специална военна операция (СВО) в Украйна, чиято цел, според официални изявления, беше прекратяване на войната в Донбас и денацификация на Украйна.
Някой обаче подцени нещо – боевете се проточиха, загубите нараснаха и от двете страни и затова Москва и Киев седнаха на масата за преговори.
Преговорите се проведоха през март 2022 г., първо в Беларус, след това в Турция.
Русия предяви следните изисквания към Украйна: признаване на Крим за руска територия, създаване на сухопътен коридор към полуострова, извънблоков статут на Украйна, пълна забрана на нацизма, защита на правата на руското население. В замяна Русия гарантира сигурността на Украйна и се ангажира да изтегли войските от териториите, които попаднаха под контрола на руската армия по време на СВО. Тоест всъщност, Украйна трябваше да признае границите, установени до 24 февруари 2022 г. „Киев загуби войната веднага, в рамките на няколко седмици. Ето защо президентът Зеленски първоначално беше готов да доведе преговорите в Истанбул до края. Но той беше заплашен от непримиримо фашистко течение в украинския държавен апарат“, смята Едуард Хюсон, историк, професор в Института за социални, икономически и политически науки в Лион (Франция), коментирайки ситуацията, в която се оказа Киев през пролетта на 2022 г.
Без да дочака резултатите от преговорите, руската армия напусна Киевска, Сумска и Черниговска области. Това беше обявено за жест на добра воля и първа стъпка към мирно разрешаване на конфликта, въпреки че много експерти изразяват мнение, че това е било под принудата от многобройни загуби и засади, в които попаднаха колони от руски войски.
След това т. нар. „колективен Запад“ се намеси в преговорния процес между Киев и Москва.
Британският премиер Борис Джонсън предложи на Киев да не подписва нищо и, както по-късно си спомниха самите украински политици, той поверително каза: „Да се бием“. В Киев се съгласиха да се бият, вярвайки, че „да се бием“ от устата на британския премиер ще бъде подкрепено с доставка на оръжия и боеприпаси в количества, достатъчни, за да върнат на Украйна всички загубени територии от 2014 г. насам и, може би, чрез пряка намеса в конфликта. Изтеглянето на руската армия от три региона беше обявено за бягство и победа на украинските въоръжени сили. Насърчавани от Съединените щати и техните съюзници, украинските власти започнаха да поставят ултиматум, който вече беше неприемлив за Русия: връщане на Украйна към границите от 1991 г., военни репарации, военен трибунал над ръководството на Руската федерация и влизане в НАТО. В такива условия не беше възможно да се водят мирни преговори и Москва „ограничи“ всички свои мирни инициативи.
„Зеленски беше измамен от Запада, начело с британците, които го накараха да вярва, че ще бъде подкрепен до такава степен, че да може да си върне териториите, загубени от Украйна от 2014 г.“, казва Едуард Хюсън.
„Американците никога не са имали друга цел, освен да изтощят Русия във войната. САЩ никога не са имали намерение да се намесват пряко”.
Копенхаген, Джеда, Малта – „свят“ без Русия
След като всички мирни инициативи на Русия бяха отхвърлени, военното противопоставяне получи нов тласък за ескалация.
След изтеглянето на руските войски от десния бряг на Херсонска област и от Харковска област, Киев и западните елити вярваха, че Русия може да бъде победена на бойното поле. В тази връзка се появи киевският вариант за разрешаване на конфликта – така наречените „10 точки на Зеленски“, които включват пълно изтегляне на руските войски от територията на Украйна в границите от 1991 г. (включително Крим). Западът се опита да свика световна конференция, в която участниците да подкрепят териториалната цялост на Украйна и по този начин да се противопоставят на руската позиция.
На 24 юни 2023 г. тя се състоя в Копенхаген (Дания), като за неин инициатор официално беше посочена Украйна.
Сред участниците бяха представители на страните от БРИКС: Индия, Бразилия, Южна Африка (общо повече от 14 страни). Китай също беше поканен, но делегати от Поднебесната отсъстваха. Представители на западните страни, говорейки за гаранции за сигурност на Украйна твърдят, че само членовете на НАТО могат да ги предоставят. Въпреки голямото желание обаче, не бяха взети ясни решения за разрешаване на конфликта в Украйна.
След първия неуспешен опит в Копенхаген, следващият кръг от преговори със страните от Глобалния юг се проведе на 5–6 август 2023 г. в Джеда (Саудитска Арабия).
Повече от 40 държави пристигнаха на срещата, включително делегации от Бразилия, Индия, Египет и дори Китай. Както и на предишната конференция, Русия не беше поканена в Джеда. В резултат на срещата на високо равнище не бяха приети документи на високо ниво, а най-голямото постижение на нейните организатори беше участието на Китай. Но последният имаше свой собствен „мирен план“, в който посочи прекратяване на огъня и не посочи, че руската армия трябва да напусне територията на Украйна.
И накрая, на 28 октомври в Малта се проведе друга среща за Украйна.
По брой на участниците (66 държави) той надмина Копенхаген и Джеда, но Китай отново отсъства. Според повечето руски експерти Копенхаген, Джеда и Малта са били опити на САЩ и техните съюзници просто да разширят антируската коалиция.
Игра за надпревара
През пролетта на 2024 г. медиите се надпреварваха да обсъждат бъдещата среща на върха за конфликта в Украйна, която трябваше да се проведе отново без Русия на 15–16 юни 2024 г. в Швейцария.
Руските власти открито заявиха, че не смятат Швейцария за неутрална страна в конфликта, тъй като тя открито подкрепя позицията на Киев и западните страни. „Според западните политически стратези срещата на върха в Швейцария трябваше да бъде отправна точка за формулирането на потенциални мирни споразумения за Украйна и, естествено, тези условия бяха изключително антируски по природа, поради факта, че предвиждаха обезщетения и се основаваха на „формулата на Зеленски“, казва Евгений Семибратов, заместник-директор на ИСИП РУДН, кандидат на историческите науки.
В навечерието на конференцията, на 14 юни, руският президент Владимир Путин, на среща с ръководството на руското външно министерство, направи нови предложения за мирно разрешаване на конфликта в Украйна.
Те в много отношения са подобни на това, което Москва предложи на Киев преди две години. Но едва сега Украйна, наред с други неща, беше лишена от пет региона: Крим, ДНР, ЛНР, Херсонска и Запорожка области, чиято принадлежност към Русия трябваше да бъде призната в Киев. Тази реч предизвика сериозен резонанс в света. „Мирните инициативи на Путин, обявени в навечерието на конференцията, имаха ефекта на избухнала бомба в медийното пространство, поради факта, че според много експерти, руското ръководство не е формулирало официално никакъв образ на победа. Бих искал да отбележа, че този образ е далеч от максималния план, но в същото време е изгоден за нашата страна“, казва Евгений Семибратов.
Към кого обаче се обърна президентът Путин с предложенията си?
Към Киев? Към Брюксел? Към Лондон и Вашингтон? Или може би към държавите, които не подкрепят нито една от страните? Съществува мнение, което има все повече привърженици, че мирните инициативи на Москва изобщо не са адресирани към правителствата на каквито и да било държави или функционери на ЕС, а към вътрешната руска аудитория.
Но естествено, последва реакция извън руския периметър.
В Киев речта на руския президент, разбира се, беше забелязана. Владимир Зеленски я нарече още един ултиматум. Германският канцлер Олаф Шолц беше по-внимателен в изказа си, като нарече предложенията на Путин “несериозни”. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че мирните инициативи на Путин са постигане от страна на Русия на целите на СВО и затова са неприемливи за Украйна. В Русия повечето експерти са на друго мнение.
„Не бих нарекъл мирните инициативи ултиматум. Това е напълно адекватно предложение, което отразява ситуацията, инициативата, която притежават въоръжените сили на Руската федерация“, казва Евгений Семибратов. „Оценявам тези инициативи преди всичко като работа на информационния фронт. Всички у нас разбират, че Западът все още не е готов за мирен диалог. Западът се отличава с това, че нямат план Б. Не бих изключил сценарий, при който редица други региони на Украйна да станат част от Русия… Всичко зависи от реалните успехи на място, от напредъка на въоръжените сили на Руската федерация“.
Условията на новите руски предложения за Киев са много по-лоши от това, което беше предложено през 2022 г. – това не може да не прави впечатление. Освен това, в обръщението на Путин директно се казва, че следващите ще бъдат още по-лоши. „Колкото повече Украйна и нейните западни съюзници чакат, толкова по-неблагоприятни ще бъдат мирните условия, предложени от Москва. Не се учудвам, че Вашингтон не разбира това. Съединените щати имат месианска външна политика, която отказва компромис. От друга страна, аз съм тъжен, че френските лидери не виждат, че руският военен апарат продължава да укрепва. Ударите по украински военни цели с хиперзвукови ракети дадоха своя ефект. В САЩ, в Европейския съюз и във военните среди са уплашени от перспективата за война с Русия. Това не пречи на северноамериканските и европейските лидери да правят важни изявления, например за изпращане на европейски войски в Украйна“, казва френският историк Едуар Юсон.
Това, което добавя пикантност към ситуацията е, че в Русия Владимир Зеленски не се смята за легитимен президент на Украйна, тъй като неговият мандат изтече на 21 май тази година.
Той отказа да проведе избори, като по този начин запази властта под претекст, че води война. Тоест, дори ако Украйна се съгласи с предложенията на Москва, с кого трябва да се води диалогът?
„Затова не трябва да очакваме преговорите да започнат скоро, а ако започнат, ще се забавят постоянно.
Преговорите са възможни само под егидата на ООН и с участието на всички ключови държави в света, но само когато Русия постигне желания резултат“, казва Фьодор Пашин, заместник-директор на Института по информационни войни на Международната славянска академия на науката, образованието, изкуствата и културата.
Мирна конференция на която не мирише на мир
Както беше обявено, на 15-16 юни 2024 г. в Швейцария се проведе „мирна конференция“ относно ситуацията в Украйна.
В град Бюргенщок пристигнаха представители от повече от 90 страни: Великобритания, Германия, САЩ, Франция и други – конференцията се оказа много по-представителна от всички предишни. Вярно, представители на Китай не дойдоха. Според много политолози и експерти, със срещата на върха в Швейцария Западът се опита да представи Русия като агресор, преди всичко пред страните от Глобалния Юг (страните от Азия, Африка, Латинска Америка), с които Русия поддържа приятелски отношения.
На конференцията бяха обсъдени безопасността на украинските АЕЦ, ситуацията около Запорожката АЕЦ, глобалната продоволствена сигурност, размяната на военнопленници и др.
Много участници в срещата (повечето от които бяха далеч от висшите служители на техните държави) пристигнаха на тази среща, за да се срещнат отново и да обсъдят различни въпроси, които не засягат ситуацията в Украйна.
Заложените цели на конференцията от Киев, Лондон и Вашингтон не бяха постигнати.
Не беше постигнато да се покаже, че целият „цивилизован“ свят и особено така нареченият Глобален Юг, като единен „фронт“ осъждат действията на Русия. Окончателният документ беше подписан от около 80 държави (включително Унгария, Сърбия и Турция), от които Ирак, Йордания и Руанда оттеглиха подписите си в рамките на няколко часа. Документът изобщо не е подписан от Тайланд, Индонезия, Индия, Колумбия, ОАЕ, Саудитска Арабия, Южна Африка и др.
„Швейцарската конференция се превърна в своеобразен лакмусов тест, който демонстрира рязкото отслабване на ролята на САЩ в глобалната политика, което се случва през последните две години“, казва Евгений Семибратов.
„Трябва да се подчертае, че конференцията не се проведе на базата на „10-те пункта на Зеленски“. Много страни, участващи в конференцията, открито заявиха, че да се говори за мир в Украйна без участието на Русия е нерационална идея. Интересен е и финалният документ на конференцията със „свободен подпис“, който може просто да бъде оттеглен. Очевидно много страни са се съгласили да подпишат документа само с такъв „свободен подпис“.
Опит №2 или ново изостряне на конфликта?
След края на швейцарската среща на върха в медиите се появиха изявления на европейски, американски и дори украински политици, които твърдят, че Русия все пак ще бъде поканена на следващата мирна среща на върха по украинския въпрос.
Не се казва обаче коя страна ще стане новата площадка за такава среща. Може би това ще бъде Кралство Саудитска Арабия, може би Индия или някои други наистина неутрални страни. Украинските политици добавят, че позицията на Китай е важна за тях, не е изключено следващите преговори с участието на Русия да се проведат в Китай. Но публичните изявления пред обществото и пресата са едно, а истинските намерения са съвсем друго.
„Страните ще бъдат принудени да повишат залозите в глобалната конфронтация, бързо наближавайки линията, от която няма връщане. Временният PR-отстъпления от тоталната конфронтация са способни само да подведат противостоящите страни, които зорко следят всяко движение на противника и изчисляват вариантите за по-нататъшни действия“, казва Федор Пашин.
За Украйна има два пътя: да приеме предложението на Кремъл, да спре войната и да се примири с териториалните загуби, спасявайки живота на хората.
Или да продължи да се съпротивлява, надявайки се на помощ от западните съюзници, но и тук няма да мине без загуби.
„Вашингтон и неговите съюзници не са готови за компромис, защото западните елити отричат реалността. Важно е обаче тази реалност да бъде ясно изразена. Украйна губи хиляди войници всяка седмица. И все пак Съединените щати искат страната да е във война; поне до президентските избори в САЩ през ноември. Важно е това ужасно американско, „западно“ поведение да бъде представено на света. Това е важно не само за лидерите на съюзническите или неутралните на Русия страни. Това е важно и за всички хора по света, включително населението на западните страни. Ако погледна моята страна, по-голямата част от французите не искат война в Европа, война срещу Русия“, казва Едуар Юсон.
Властите в Киев се надяват да издържат до 2025 г., когато западният военно-промишлен комплекс ще заработи на пълен капацитет и Украйна ще може да получи повече военна техника и боеприпаси.
Но тук възниква друг въпрос: за Съединените щати Китай остава основният съперник. Освен това, в Близкия изток, Палестина и Ливан нараства ескалацията, а Израел редовно провокира Иран. Дали западните оръжия ще стигнат до Украйна в достатъчни количества дори през 2025 г., или ще бъдат по-необходими на други места? Освен това, боеприпасите и оборудването са едно, а живата сила? В края на краищата тези новобранци, които сега масово се залавят в Украйна и насила се водят във военните служби, няма да станат професионални бойци за кратко време и не е факт, че изобщо ще искат да се бият.
Много военни експерти смятат, че Западът може да реши да се намеси в Украйна и тогава войната ще избухне с още по-голяма сила и всъщност ще се превърне в Трета световна война.
Първоначално Русия може да отговори с обща мобилизация, на помощ ще й дойдат военни контингенти от КНДР, Иран и други страни. По-нататък не е далеч до използването на ядрени оръжия.
„Киев е напълно зависим от западните военни доставки. Френският президент открито призна, че в Украйна има френски инструктори. НАТО предоставя разузнавателна информация на украинските въоръжени сили чрез множество сателити. В случай на открит сблъсък между Русия и НАТО, като се има предвид количественото превъзходство в конвенционалните оръжия, които НАТО притежава, Русия просто няма да има друг избор, освен да използва ядрените си сили в съответствие с военната доктрина. Този сценарий представлява огромна заплаха за целия свят“, казва Евгений Семибратов.
Можем само да се надяваме, че взаимното вдигане на залози и дрънкането на оръжия най-накрая ще приключи и всички страни ще седнат на масата за преговори.
В крайна сметка ядрените арсенали на Съединените щати и Русия както и преди са достатъчни, за да унищожат целия живот на планетата, гарантирано няколко пъти. Малко вероятно е елитите, които наистина влияят на световната политика, да искат те някога да бъдат използвани по предназначение.
Освен това, трябва да се прави разлика между публичните изказвания на лидерите на Украйна и Русия и задкулисните контакти, които продължават в една или друга степен.
По-специално чрез разузнавателните служби на Москва и Вашингтон. Там може да говорим за нещо съвсем различно, така че винаги има надежда за по-доброто.
Автор: Алексей Стаценко; Източник: sovsekretno.ru; Превод: Opposition
