В Германия се засилват две опасни тенденции: влошаването на качеството на живот и политическата тирания. Последното излиза наяве при преследването на всяко политическо мнение, което е дори малко по-различно от това на правителството.
Качеството на живот се влошава под натиска на застоялата икономика и вялата социална държава. Безкрайните увеличения на данъците са съчетани с ерозията и нарастващата ненадеждност на социалните помощи.
Има и друг аспект на регреса на личния живот в Германия. В рядка екскурзия зад официалната фасада на германските медии, журналистката Лив фон Бьотихер разказва за полицейски сили в дълбок морален упадък, за разпространена престъпност и за правоприлагащи институции, по-загрижени за потискането на политическите възгледи, отколкото за спирането на престъпността.
Репортажът на фон Бьотихер, колкото и скромен да е, предлага плашещ пример за силите, стоящи зад европейската обществена дезинтеграция. Първоначално публикуван в Die Welt на 19 юни (където изглежда е недостъпен за САЩ), тази история е обстойно отразена от американския новинарски сайт Breitbart:
Журналистката каза, че е била подтикната да разкаже [sic] какво е научила, след като е забелязала, че служителите са разказали много различна и неукрасена версия за Германия, след като официалните интервюта са приключили и камерите са спрели да снимат.
Нека спрем и да помислим за това за момент. Германия сега е общество, в което полицейските служители чувстват нужда да поставят водонепроницаеми стени между това, което казват публично, и това, което наистина мислят и вярват. В свободно, отворено общество, с процъфтяваща демокрация, където хората живеят в мир и хармония, полицейските служители не чувстват нужда да разделят официалните и неофициалните си възгледи за работата и живота като цяло.
Ако полицай в демокрация е недоволен от нещо, той знае, че може да се обърне към началниците си и – без страх от възмездие – да изрази мнението си. Той също така знае, че ако някога почувства нужда да обсъди публично състоянието на професията си, може да го направи и мненията му ще бъдат посрещнати с уважение и отговорност.
В Германия това вече не е така. Лив фон Бьотихер разкрива плашещо потискане на общественото мнение в полицейските сили – и тревожно невнимание на германско правителство. Най-лоялните държавни служители, тези, които са натоварени със задължението да поддържат закона и реда, са имали толкова ограничения в професионалния и личния си живот, че вече не могат да посочат мрачната, дори отвратителна реалност, в която работят тези полицаи.
Обратно към Breitbart: След като излагат официалната позиция, от която може да зависи работата им, те разказаха това, което [фон Бьотихер] нарече „истории за страх и гняв, насилие, загуба на контрол и провалени миграционни политики, както и чувството сред служителите на реда, че често са изоставени от политиката и обществото“.
В това, което тя описва като „почти единодушно мнение“ сред полицейските служители във всяка провинция в Германия, служители на реда в страната вярват, че Германия „изчезва“, че правителството е създало „открит сезон“ за сериозни престъпници да си вършат работата и че – според много от тях – Германия като страна е „изгубена“ или „свършена“.
Нямам причина да се съмнявам в техния разказ за това как престъпността бушува в Германия. Това е надеждно като часовник следствие от общество, където политиката е доминирана от марксистката теория за конфликта; тъй като според тази теория полицаите представляват властта, правоприлагането трябва да бъде потиснато за „освобождението“ на „потиснатите“ – престъпниците.
Не е ли това недоволство от високата престъпност просто обичайните оплаквания от политически десни полицаи?
Не е. Както обяснява фон Бьотихер, това са възгледите на полицаи, които са оцелели след „десетгодишни усилия“ на германското правителство да елиминира националните консерватори и патриоти от редиците на правоприлагащите органи. Потискането на словото и на частните политически възгледи включва открита забрана на всеки, който симпатизира на консервативно-националистическата партия „Алтернатива за Германия“, да бъде полицай.
С други думи, с тенденцията „Алтернатива за Германия“ да се превърне в най-голямата партия в Германия, мъжете и жените, които са оцелели след политическата чистка в редиците на полицията, са политически по-леви от избирателите в Германия. Въпреки това, те имат мнения, които – дори и да бъдат загатнати официално – биха им стрували работата и вероятно много повече.
На хората с леви политически възгледи е нужно много, за да признаят, че са грешали. Следователно, когато тези възгледи се просмукват от политически санираните полицейски сили на Германия, влошаването на обществото вече е отишло отвъд точката, в която нормалната полицейска работа би била ефективна – дори без политически коректните ограничения.
Това, което имаме тук, просто и ясно, е страна, в която правителството обезсилва собствената си система за законност и ред. Това е страна, в която свободата на словото е все по-ограничена и където практиката на Berufsverbot – забрана за работа – от антитерористичните кампании от миналия век е възродена.
Това е същата страна, в която нацистите и комунистите агресивно потискаха всеки с несъгласни възгледи. Казано направо, германската история е плодородна почва семената на тоталитаризма да пуснат корени и да растат – и да го правят с благословията на онези, които твърдят, че се борят срещу същата тази тоталитарна идеология.
Цялото това политическо потискане се случва над главите на население, чиято способност да се изхранва непрекъснато се подкопава от застоялата икономика на Германия. Продължаващата деиндустриализация на страната постепенно ограбва все по-големи сегменти от работническата класа от добре платени работни места.
В същото време неконтролираната престъпна дейност се промъква все по-близо до желаната неприкосновеност на дома и ежедневието на семейството. Сложните ефекти от постоянно влошаващите се икономически условия и все по-инвазивната престъпност изискват отдушник, реакция, силен и строг израз на общественото мнение. Това изисква фундаментална промяна в политическа система, която проваля собствения си народ – такава, която би позволила същите мнения, които са забранени, преследвани и криминализирани от германското правителство.
Накратко, ежедневието в Германия се е превърнало в тенджера под налягане. Въпросът е кога тази тенджера под налягане ще се взриви и какви форми ще приеме тази експлозия. Досега политическият елит на страната не е проявил абсолютно никакъв интерес към отстъпление: ако не друго, все по-твърдолинейното политическо преследване ще продължи да води Германия в мрачното царство на тиранията.
С други думи, това, което можем да очакваме е германското правителство да игнорира формирането на перфектна буря от обществен упадък. Вместо да признае реалните заплахи за бъдещето на Германия, правителството в Берлин ще продължи да се бори със симптомите на този упадък: нарастваща подкрепа за AfD, спадащ морал в полицията и вечни бюджетни дефицити.
Методите за потискане на германския елит ще станат по-сурови и по-безмилостни. Правителство, което преминава от демокрация и свобода към тоталитаризъм и потискане на несъгласието, рано или късно, със зловеща предсказуемост, ще се опита да диктува икономиката на страната по същия начин, по който диктува политиката и общественото мнение.
В този момент политическият упадък на Германия ще ескалира до икономическа имплозия. В този момент дори правителства в цяла Европа, които симпатизират на германското преследване на свободата на словото, ще понесат последствията от подобни политики.
Автор: Свен Р. Ларсън
Източник: The European Conservative
