Със сигурност е време за стратегическо „рестартиране“ – все пак изминаха 35 години от разпадането на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и след кратко еднополюсно десетилетие на американска глобална хегемония, бързо се оформя неомеркантилистичен многополюсен свят, чийто символ е Г-20.
И така, как Белият дом и Кремъл могат да постигнат съгласие по един досега неуловим път към мирно съвместно съществуване?
Първата стъпка трябва да бъде едностранна декларация за прекратяване на водената от Америка прокси война с Русия по отношение на Украйна.
Тръмп трябва да признае, че санкциите не са възпрели Москва да защитава това, което тя смята за свои жизненоважни национални интереси. В най-добрия случай режимът на санкции е бил пробит (вносът на руски газ в ЕС) и съпътстван от изключения (вносът на руски уран в САЩ). Всъщност непредвидените последици от санкциите са нанесли вреди на икономическата сигурност на Америка (като например инфлационния натиск при енергията и торовете), а режимът на санкции не е спомогнал за реализирането на нито един друг жизненоважен национален интерес на САЩ.
Следователно, в интерес на националната сигурност на САЩ, Тръмп трябва да спре действието и да отмени всички санкции срещу Русия.
Тръмп трябва също така да повтори и потвърди позицията си, че от гледна точка на САЩ Украйна не трябва да бъде приемана за член на НАТО, нито да попада под „чадъра за сигурност“ на военния съюз. За да изведе САЩ от косвеното военно участие във войната между Русия и Украйна, Тръмп трябва да издаде изпълнителна заповед за прекратяване на продажбата или трансфера на американско военно оборудване, включително свързаната с това консултантска, техническа и производствена подкрепа.
Същевременно Тръмп трябва да потвърди намерението на своята администрация да изпълни съществуващите финансови ангажименти на американското правителство (на стойност около 95 милиарда долара) към Украйна по отношение на невоенни операции и дейности в районите, които понастоящем са под ефективния административен контрол на Киев. Всички неизплатени заеми биха могли да бъдат преобразувани в безвъзмездни средства, така че настоящите и бъдещите украински правителства да не бъдат обременявани с непосилни задължения за погасяване.
Тръмп е олицетворение на бизнесмена и разбира мъдростта на това да се ограничи загубата, вместо да се източва хазната за поддържане на ангажименти, които не обслужват жизненоважни национални интереси.
Още през 2014 г. тогавашният президент Барак Обама призна, че Украйна не представлява жизненоважен американски интерес: „Нашата икономика не е тясно свързана с тази на Украйна. Нашият народ и родината ни не са изправени пред пряка заплаха вследствие на нахлуването в Крим. Собствените ни граници не са застрашени от анексирането, извършено от Русия.“ В своята Стратегия за национална сигурност за 2025 г. Тръмп е също толкова ясен относно необходимостта фокусът да остане върху основните интереси: „Все пак делата на други държави са наша грижа само ако действията им пряко застрашават нашите интереси.“
Жестът на Тръмп за помирение с Москва би имал и допълнителни ползи.
Европейските членки на НАТО биха разбрали ясно, че САЩ не могат да бъдат притискани да подкрепят по-нататъшното им военно участие във войната между Русия и Украйна. Разбира се, извън рамките на НАТО, държави като Германия, Франция и Обединеното кралство – които настояват, че нападението на Русия срещу Украйна е заплаха за националната им сигурност – биха могли да засилят участието си във войната, но биха действали самостоятелно. Тръмп би им предоставил възможност да преосмислят и прецизират своите жизненоважни национални интереси.
Въпреки това, извън кръга от европейски държави, които понастоящем зависят от САЩ за своята сигурност, ходът на Тръмп за деескалация би бил приветстван. Безспорно Турция – неевропейски член на НАТО с втората по численост армия в Алианса (и силно зависима от вноса на руски енергийни ресурси) – би подкрепила подобна инициатива. Индия (важен противовес на Китай), която силно зависи от вноса на петрол и газ – включително от Русия – за поддържане на най-бързо развиващата се икономика в Азия, би приветствала премахването на заплахата от вторични санкции, като например наказателни мита от 100% върху индийския износ за САЩ.
Автор: Самир Тата е основател и президент на „International Political Risk Analytics“ – консултантска фирма със седалище в Рестън, Вирджиния, и автор на книгата *Reflections on Grand Strategy: The Great Powers in the Twenty-first Century* („Размисли върху голямата стратегия: Великите сили през XXI век“).
Със сигурност е време за стратегическо „рестартиране“ – все пак изминаха 35 години от разпадането на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и след кратко еднополюсно десетилетие на американска глобална хегемония, бързо се оформя неомеркантилистичен многополюсен свят, чийто символ е Г-20.
И така, как Белият дом и Кремъл могат да постигнат съгласие по един досега неуловим път към мирно съвместно съществуване?
Първата стъпка трябва да бъде едностранна декларация за прекратяване на водената от Америка прокси война с Русия по отношение на Украйна.
Тръмп трябва да признае, че санкциите не са възпрели Москва да защитава това, което тя смята за свои жизненоважни национални интереси. В най-добрия случай режимът на санкции е бил пробит (вносът на руски газ в ЕС) и съпътстван от изключения (вносът на руски уран в САЩ). Всъщност непредвидените последици от санкциите са нанесли вреди на икономическата сигурност на Америка (като например инфлационния натиск при енергията и торовете), а режимът на санкции не е спомогнал за реализирането на нито един друг жизненоважен национален интерес на САЩ.
Следователно, в интерес на националната сигурност на САЩ, Тръмп трябва да спре действието и да отмени всички санкции срещу Русия.
Тръмп трябва също така да повтори и потвърди позицията си, че от гледна точка на САЩ Украйна не трябва да бъде приемана за член на НАТО, нито да попада под „чадъра за сигурност“ на военния съюз. За да изведе САЩ от косвеното военно участие във войната между Русия и Украйна, Тръмп трябва да издаде изпълнителна заповед за прекратяване на продажбата или трансфера на американско военно оборудване, включително свързаната с това консултантска, техническа и производствена подкрепа.
Същевременно Тръмп трябва да потвърди намерението на своята администрация да изпълни съществуващите финансови ангажименти на американското правителство (на стойност около 95 милиарда долара) към Украйна по отношение на невоенни операции и дейности в районите, които понастоящем са под ефективния административен контрол на Киев. Всички неизплатени заеми биха могли да бъдат преобразувани в безвъзмездни средства, така че настоящите и бъдещите украински правителства да не бъдат обременявани с непосилни задължения за погасяване.
Тръмп е олицетворение на бизнесмена и разбира мъдростта на това да се ограничи загубата, вместо да се източва хазната за поддържане на ангажименти, които не обслужват жизненоважни национални интереси.
Още през 2014 г. тогавашният президент Барак Обама призна, че Украйна не представлява жизненоважен американски интерес: „Нашата икономика не е тясно свързана с тази на Украйна. Нашият народ и родината ни не са изправени пред пряка заплаха вследствие на нахлуването в Крим. Собствените ни граници не са застрашени от анексирането, извършено от Русия.“ В своята Стратегия за национална сигурност за 2025 г. Тръмп е също толкова ясен относно необходимостта фокусът да остане върху основните интереси: „Все пак делата на други държави са наша грижа само ако действията им пряко застрашават нашите интереси.“
Жестът на Тръмп за помирение с Москва би имал и допълнителни ползи.
Европейските членки на НАТО биха разбрали ясно, че САЩ не могат да бъдат притискани да подкрепят по-нататъшното им военно участие във войната между Русия и Украйна. Разбира се, извън рамките на НАТО, държави като Германия, Франция и Обединеното кралство – които настояват, че нападението на Русия срещу Украйна е заплаха за националната им сигурност – биха могли да засилят участието си във войната, но биха действали самостоятелно. Тръмп би им предоставил възможност да преосмислят и прецизират своите жизненоважни национални интереси.
Въпреки това, извън кръга от европейски държави, които понастоящем зависят от САЩ за своята сигурност, ходът на Тръмп за деескалация би бил приветстван. Безспорно Турция – неевропейски член на НАТО с втората по численост армия в Алианса (и силно зависима от вноса на руски енергийни ресурси) – би подкрепила подобна инициатива. Индия (важен противовес на Китай), която силно зависи от вноса на петрол и газ – включително от Русия – за поддържане на най-бързо развиващата се икономика в Азия, би приветствала премахването на заплахата от вторични санкции, като например наказателни мита от 100% върху индийския износ за САЩ.
Автор: Самир Тата е основател и президент на „International Political Risk Analytics“ – консултантска фирма със седалище в Рестън, Вирджиния, и автор на книгата *Reflections on Grand Strategy: The Great Powers in the Twenty-first Century* („Размисли върху голямата стратегия: Великите сили през XXI век“).
Със сигурност е време за стратегическо „рестартиране“ – все пак изминаха 35 години от разпадането на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и след кратко еднополюсно десетилетие на американска глобална хегемония, бързо се оформя неомеркантилистичен многополюсен свят, чийто символ е Г-20.
И така, как Белият дом и Кремъл могат да постигнат съгласие по един досега неуловим път към мирно съвместно съществуване?
Първата стъпка трябва да бъде едностранна декларация за прекратяване на водената от Америка прокси война с Русия по отношение на Украйна.
Тръмп трябва да признае, че санкциите не са възпрели Москва да защитава това, което тя смята за свои жизненоважни национални интереси. В най-добрия случай режимът на санкции е бил пробит (вносът на руски газ в ЕС) и съпътстван от изключения (вносът на руски уран в САЩ). Всъщност непредвидените последици от санкциите са нанесли вреди на икономическата сигурност на Америка (като например инфлационния натиск при енергията и торовете), а режимът на санкции не е спомогнал за реализирането на нито един друг жизненоважен национален интерес на САЩ.
Следователно, в интерес на националната сигурност на САЩ, Тръмп трябва да спре действието и да отмени всички санкции срещу Русия.
Тръмп трябва също така да повтори и потвърди позицията си, че от гледна точка на САЩ Украйна не трябва да бъде приемана за член на НАТО, нито да попада под „чадъра за сигурност“ на военния съюз. За да изведе САЩ от косвеното военно участие във войната между Русия и Украйна, Тръмп трябва да издаде изпълнителна заповед за прекратяване на продажбата или трансфера на американско военно оборудване, включително свързаната с това консултантска, техническа и производствена подкрепа.
Същевременно Тръмп трябва да потвърди намерението на своята администрация да изпълни съществуващите финансови ангажименти на американското правителство (на стойност около 95 милиарда долара) към Украйна по отношение на невоенни операции и дейности в районите, които понастоящем са под ефективния административен контрол на Киев. Всички неизплатени заеми биха могли да бъдат преобразувани в безвъзмездни средства, така че настоящите и бъдещите украински правителства да не бъдат обременявани с непосилни задължения за погасяване.
Тръмп е олицетворение на бизнесмена и разбира мъдростта на това да се ограничи загубата, вместо да се източва хазната за поддържане на ангажименти, които не обслужват жизненоважни национални интереси.
Още през 2014 г. тогавашният президент Барак Обама призна, че Украйна не представлява жизненоважен американски интерес: „Нашата икономика не е тясно свързана с тази на Украйна. Нашият народ и родината ни не са изправени пред пряка заплаха вследствие на нахлуването в Крим. Собствените ни граници не са застрашени от анексирането, извършено от Русия.“ В своята Стратегия за национална сигурност за 2025 г. Тръмп е също толкова ясен относно необходимостта фокусът да остане върху основните интереси: „Все пак делата на други държави са наша грижа само ако действията им пряко застрашават нашите интереси.“
Жестът на Тръмп за помирение с Москва би имал и допълнителни ползи.
Европейските членки на НАТО биха разбрали ясно, че САЩ не могат да бъдат притискани да подкрепят по-нататъшното им военно участие във войната между Русия и Украйна. Разбира се, извън рамките на НАТО, държави като Германия, Франция и Обединеното кралство – които настояват, че нападението на Русия срещу Украйна е заплаха за националната им сигурност – биха могли да засилят участието си във войната, но биха действали самостоятелно. Тръмп би им предоставил възможност да преосмислят и прецизират своите жизненоважни национални интереси.
Въпреки това, извън кръга от европейски държави, които понастоящем зависят от САЩ за своята сигурност, ходът на Тръмп за деескалация би бил приветстван. Безспорно Турция – неевропейски член на НАТО с втората по численост армия в Алианса (и силно зависима от вноса на руски енергийни ресурси) – би подкрепила подобна инициатива. Индия (важен противовес на Китай), която силно зависи от вноса на петрол и газ – включително от Русия – за поддържане на най-бързо развиващата се икономика в Азия, би приветствала премахването на заплахата от вторични санкции, като например наказателни мита от 100% върху индийския износ за САЩ.
Автор: Самир Тата е основател и президент на „International Political Risk Analytics“ – консултантска фирма със седалище в Рестън, Вирджиния, и автор на книгата *Reflections on Grand Strategy: The Great Powers in the Twenty-first Century* („Размисли върху голямата стратегия: Великите сили през XXI век“).
Със сигурност е време за стратегическо „рестартиране“ – все пак изминаха 35 години от разпадането на някогашния Съюз на съветските социалистически републики и след кратко еднополюсно десетилетие на американска глобална хегемония, бързо се оформя неомеркантилистичен многополюсен свят, чийто символ е Г-20.
И така, как Белият дом и Кремъл могат да постигнат съгласие по един досега неуловим път към мирно съвместно съществуване?
Първата стъпка трябва да бъде едностранна декларация за прекратяване на водената от Америка прокси война с Русия по отношение на Украйна.
Тръмп трябва да признае, че санкциите не са възпрели Москва да защитава това, което тя смята за свои жизненоважни национални интереси. В най-добрия случай режимът на санкции е бил пробит (вносът на руски газ в ЕС) и съпътстван от изключения (вносът на руски уран в САЩ). Всъщност непредвидените последици от санкциите са нанесли вреди на икономическата сигурност на Америка (като например инфлационния натиск при енергията и торовете), а режимът на санкции не е спомогнал за реализирането на нито един друг жизненоважен национален интерес на САЩ.
Следователно, в интерес на националната сигурност на САЩ, Тръмп трябва да спре действието и да отмени всички санкции срещу Русия.
Тръмп трябва също така да повтори и потвърди позицията си, че от гледна точка на САЩ Украйна не трябва да бъде приемана за член на НАТО, нито да попада под „чадъра за сигурност“ на военния съюз. За да изведе САЩ от косвеното военно участие във войната между Русия и Украйна, Тръмп трябва да издаде изпълнителна заповед за прекратяване на продажбата или трансфера на американско военно оборудване, включително свързаната с това консултантска, техническа и производствена подкрепа.
Същевременно Тръмп трябва да потвърди намерението на своята администрация да изпълни съществуващите финансови ангажименти на американското правителство (на стойност около 95 милиарда долара) към Украйна по отношение на невоенни операции и дейности в районите, които понастоящем са под ефективния административен контрол на Киев. Всички неизплатени заеми биха могли да бъдат преобразувани в безвъзмездни средства, така че настоящите и бъдещите украински правителства да не бъдат обременявани с непосилни задължения за погасяване.
Тръмп е олицетворение на бизнесмена и разбира мъдростта на това да се ограничи загубата, вместо да се източва хазната за поддържане на ангажименти, които не обслужват жизненоважни национални интереси.
Още през 2014 г. тогавашният президент Барак Обама призна, че Украйна не представлява жизненоважен американски интерес: „Нашата икономика не е тясно свързана с тази на Украйна. Нашият народ и родината ни не са изправени пред пряка заплаха вследствие на нахлуването в Крим. Собствените ни граници не са застрашени от анексирането, извършено от Русия.“ В своята Стратегия за национална сигурност за 2025 г. Тръмп е също толкова ясен относно необходимостта фокусът да остане върху основните интереси: „Все пак делата на други държави са наша грижа само ако действията им пряко застрашават нашите интереси.“
Жестът на Тръмп за помирение с Москва би имал и допълнителни ползи.
Европейските членки на НАТО биха разбрали ясно, че САЩ не могат да бъдат притискани да подкрепят по-нататъшното им военно участие във войната между Русия и Украйна. Разбира се, извън рамките на НАТО, държави като Германия, Франция и Обединеното кралство – които настояват, че нападението на Русия срещу Украйна е заплаха за националната им сигурност – биха могли да засилят участието си във войната, но биха действали самостоятелно. Тръмп би им предоставил възможност да преосмислят и прецизират своите жизненоважни национални интереси.
Въпреки това, извън кръга от европейски държави, които понастоящем зависят от САЩ за своята сигурност, ходът на Тръмп за деескалация би бил приветстван. Безспорно Турция – неевропейски член на НАТО с втората по численост армия в Алианса (и силно зависима от вноса на руски енергийни ресурси) – би подкрепила подобна инициатива. Индия (важен противовес на Китай), която силно зависи от вноса на петрол и газ – включително от Русия – за поддържане на най-бързо развиващата се икономика в Азия, би приветствала премахването на заплахата от вторични санкции, като например наказателни мита от 100% върху индийския износ за САЩ.
Автор: Самир Тата е основател и президент на „International Political Risk Analytics“ – консултантска фирма със седалище в Рестън, Вирджиния, и автор на книгата *Reflections on Grand Strategy: The Great Powers in the Twenty-first Century* („Размисли върху голямата стратегия: Великите сили през XXI век“).
