На 24 февруари 2022 г. Русия започна специална операция с ясни цели, макар и без необходимата идеологическа подготовка.Например, в статиите си преди операцията многократно ми се налагаше да пиша колко неизгодна е войната с Украйна за Русия – нито икономически, нито политически, нито дипломатически.Защото при всеки сценарий печелим една Украйна, но след това не знаем какво да правим с нея.И освен това, след като сме започнали война с Украйна, ние неизбежно ще се включим във война с целия Запад.
Сега няма смисъл да говорм за какво са били прави или грешни “ястребите” и “гълъбите”.
Имаме това, което е в момента.
Политико-икономически условия – към Запада от Украйна
Русия запази икономическия си потенциал и дори подобри ситуацията в някои чисто вътрешни въпроси.
Например, тя доказа не само пълната си продоволствена независимост, но и възможността за износ на зърно и някои други видове продукти.
Във военно отношение Русия стана много по-силна.
На първо място, това, което никой (е, освен може би нашият Генерален щаб) не очакваше, се оказа, че руското оръжие не само не отстъпва, но значително превъзхожда всички известни западни образци. Във всеки случай, засега ние практически се справяме с всяко ново въоръжение, което Западът разполага в украинския театър на военните действия (ТВД).
Второ, в хода на военните действия Русия получи както отрицателен, така и положителен опит във воденето на бойни действия не на теория, а на практика.
Най-важен, макар и напълно подценяван, е опитът от практически действия на офицерския и редови състав на ниво взводове-батальони-батареи. Тоест младшите командири и редовият състав на руските войски преминаха бойна подготовка и придобиха специфичен опит за работа в реални условия на фронта, опит, който не биха получили на никакви учения.
Трето, ако изключим всякакви фалшивите измислици на украинския ЦИПСО (Център за информационни и психологически операции на Украйна), Русия доказа, че може да воюва в съответствие с Женевската конвенция за военнопленниците, може да воюва честно, без да бъде защитена от щит на мирното население, а нашият враг напълно се дискредитира в този план.
От негативните страни на специалната операция ще отбележа може би три.
Първо. Икономиката на Украйна е разрушена не само в резултат на военните действия, но и в резултат на пълната, чудовищна некомпетентност на правителството, както на сегашното, така и на предишното. Украйна не е в състояние да събира данъци дори за осигуряване и изпълнение на вътрешните си социални задължения, а не само за самостоятелно финансиране на военните операции (за разлика от Русия, която прави всичко това).
Второ. В резултат на военните действия Украйна не само загуби значителна част от индустриалния си потенциал, но, още по-лошо, значителна част от селскостопанския сектор, който даваше и можеше да продължи да дава на страната до 40 процента от БВП. Сега това го няма и вероятно няма да бъде през следващите десетилетия. Значителна част от териториите е минирана, значителна част от селскостопанските работници от южната част, Централна и Източна Украйна (най-зърнопроизводителните територии) или са загинали, или са били ранени във войната, или са напуснали страната и е малко вероятно да се върнат.
Трето. И много важно. Трудоспособната, творческа част от населението на страната се оказа извън нейните граници. Връщането им ще изисква огромни усилия и средства, които Украйна няма и едва ли ще има. Никой няма да даде на безпеспективна страна (дори и да има някои територии, останали след края на военните действия) пари не за война, а за истинско мирно възстановяване, така че да „извади“ от вече установените, прораснали в нея производствени комплекси, бившите „украински“ кадри, – а това са приблизително 10-12 милиона души.
Така, въпреки че войната все още не е спечелена от никоя от страните в конфликта, Украйна вече я загуби икономически.
И това е голям негатив за Русия, защото анексирането на нови територии от икономическа (ние не вземаме военна и политическа страна на този въпрос) гледна точка, особено тези, които тепърва ще бъдат анексирани, не представлява почти никакъв икономически и индустриален интерес.
Западът преди и след Украйна
Абсолютно същото може да се каже и за Запада.
По същите причини Украйна сега се интересува от Запада (САЩ и ЕС), не от икономическа гледна точка, а от чисто военна гледна точка – като театър на военни действия срещу Русия, с привличане засега на наемници, а в близко бъдеще и с участието на различни сили на НАТО, леко маскирани като наемници и нововъзникнали граждани на Украйна.
Западът добре знае, че никога няма да върне парите, инвестирани в тази държава.Те са невъзратими – или защото териториите ще станат част от Русия, или дори някои от териториите да останат при Зеленски и неговия екип (или тези, които дойдат на тяхно място), няма да могат в близките 100 години да се върнат на Запада с горните загуби в икономиката, земеделския сектор и производствения и кадровия потенциал.Украйна, в резултат на безумните действия на бившия актьор, който стана президент, се превърна окончателно в най-изостаналата страна в Европа, а може би и в света.Без изгледи за самовъзстановяване.
За възстановяване, за разлика от воденето на военни действия, пари няма да се дават. Кой ще даде заем на безперспективна държава?
И това има и своята негативна страна за Русия.
Разбирането на Запада за невъзможността да се върне вече инвестираното (и повечето от средствата, които се дават на Украйна, между другото, са заеми, които хипотетично трябва да бъдат изплатени, но вече е ясно, че никой никога няма да ги върне) прави украинския конфликт още по-ожесточен за Запада. След като не може да се върнат от Украйна, трябва да се върнат от Русия – или чрез кражба на златно-валутните й резерви (което те вече започнаха тайно), или, което се смята за по-перспективно на Запад, чрез разчленяване на Русия и ограбване (присвояване под прикритието на обезщетения или компенсации, направени от Запада за украинския театър на разходите) на нейните природни богатства и човешки ресурси.
Тоест военният конфликт, който започна поради нежеланието на Запада да гарантира сигурността на Русия под формата на отказ от плановете за приемане на Украйна в НАТО, за година и половина се превърна във война между Запада и Русия на театъра на военните действия:
– Западът изцяло финансира тези военни действия срещу Русия;
– Западът напълно осигурява тези военни операции срещу Русия с оръжия, във все по-големи количества.
Освен това извършва ремонт на своя територия и преоборудване на тази техника за нуждите на украинската армия;
– Западът не само обучава военни за военни действия, но и осигурява тези действия с човешки потенциал – както наемници, така и опитни офицери;
– Западът предоставя на украинската армия разузнавателна информация от своите сателити и разузнаване под прикритие;
– Западът води санкционна война срещу Русия, насочена към икономическото и военно-техническо отслабване на Русия.
Нов театър на военните действия
Остава само още нещо, което Западът все още не е направил, за да участва пълноценно във военните действия срещу Русия – той не е започнал война от собствената си територия.Но тази заплаха назрява именно в тези дни, когато е взето окончателното решение и са започнали доставките на самолети F-16 за Украйна.
Факт е, че Украйна няма подходяща инфраструктура за обслужване на тези самолети.
Освен това, както показаха годината и половина от СВО, за Русия не е проблем да унищожи всеки летищен комплекс на територията на Украйна. Самолетът, който не може да излети от летището, не трябва да бъде свалян. Рисковете са по-малко.
Очевидно е, че проблемът за Запада (и Украйна като реален театър на военните действия) тук се решава разполагането на изтребители F-16 на летищата на съседните на Украйна държави – България, Румъния и Полша.
Тоест всички, които освен всичко друго са и членове на НАТО. В тази ситуация те се опират на прословутия член 5 от Хартата на НАТО, според който атака срещу една от страните-членки на НАТО е атака срещу целия блок.
При това, разполагането на самолети, които ще нанасят удари по руската армия и евентуално по руски територии, както новоприсъединени, така и „стари“, е неизбежно.
Но и за Русия това вече е друга война с потенциално други цели.
Първо, това вече не е специална операция срещу Украйна за нейната демилитаризация и денацификация, а пълноценна война със Запада (не само с НАТО, но най-вече с него).
И това трябва да се каже предварително и открито, иначе пак ще настигнем Запада с неговата хитрост – уж неучастие, а само съдействие на една от воюващите страни. Не, вече няма да е помощ, а във всеки случай – война.
Второ, разбира се, по хуманитарни причини, ние трябва да обявим предварително на жителите на тези страни, които са съгласни да разположат изтребители F-16 на тяхна територия, че техните летища, както и инфраструктурните съоръжения, които осигуряват експлоатацията на тези летища, са потенциални цели за ракетни и бомбени удари на руските въоръжени сили, в резултат на което по независещи от Русия причини може да пострада цивилното население (в резултат на операциите по противовъздушна отбрана, разположението на самите летища в близост до граждански обекти и т.н.).
Трето, струва ми се, че онези държави от НАТО, които се намират в близост до границите на съюзната държава (Русия и Беларус), трябва да бъдат ясно идентифицирани и посочени като враждебни на мирната и прогресивна политика на Русия, насочена към гарантиране на сигурността на собственото й население.
Това се отнася за Финландия, балтийските държави, Полша, Румъния и България.
Населението на тези държави трябва ясно да разбере, че театърът на военните действия се премества от територията на Украйна към техните градове и села.
И това не е агресия на Русия, а отговор на агресивните планове на Запада, НАТО, които в момента подло използват Украйна и нейното население, за да решат своите проблеми – унищожаването и ограбването на Русия в полза на транснационалните компании на Запада.
По този начин, четвърто, Русия ще трябва, струва ми се, да обяви, че целите на тази вече не специална операция, а пълноценна военна кампания трябва да бъдат гарантиране на сигурността на руската държава и нейните граждани по цялото протежение на периметър (граница) на съюзната държава с НАТО (вече няма значение кой е в алианса и кой тепърва ще влиза).
А втората задача – денацификацията на Източна Европа, умишлено и открито подкрепяща украинския нацистки режим и реално създавайки (както в Балтия и Полша) подобни нацистки русофобски режими.
Русия и НАТО
Разбира се, възниква естествен въпрос: ще успее ли Русия да се справи с потенциалните заплахи от НАТО, ако започне война с Алианса?
Според експерти на Ukraina.ru потенциалната армия на НАТО е с численост 3,5 милиона души.
Но това е при условие на, макар и не пълна, но все пак значителна мобилизация.
В тази ситуация ние трябва още, както се казва, вчера да започнем да подготвяме населението на страната ни за тотална мобилизация за участие в пълноценна война с НАТО.
Мобилизационният потенциал на Русия, като се вземе предвид психологическата и физическата подготовка, е много по-висок, отколкото на Запад.
Войната в сегашните условия всъщност не е война на хора.
Както се оказа, това е преди всичко война на различни военни технологии и оръжия като цяло. И нашата армия, както вече беше казано, доказа своето превъзходство в този смисъл. Но още сега и спешно е необходимо да се обучат хиляди нови “военни техници”. Може би засега, без откъсване от работа.
Що се отнася до „рядката птица, която ще долети до средата на река Москва“, тоест постоянните заплахи за центъра и южните покрайнини на Русия от „армията на дронове“, тази заплаха и сега съществува и ще съществува, докато украинският режим е начело със Зеленски.
Всички тези въпроси, които възникват във връзка с промените (независимо дали искаме или не) на целите и задачите на новия театър на военните действия, трябва да бъдат решени радикално.
И преди всичко да се подготви населението за дълга и кървава война с НАТО и Запада като цяло. Няма друг вариант, включително дипломатическо решение на този проблем. Спирането на военните действия (примирие без предаване на режима на Зеленски) или запазването на сегашния украински режим под каквато и да е форма ще доведе до нов конфликт, след като Западът му предостави необходимите оръжия и нови финанси за водене на по-нататъшна война за унищожаване на Русия. Това означава, че след примирието отново ще има война, но може би при по-лоши за нас условия.
Западът открито влезе във война, за да унищожи Русия и да я ограби.
Сега думата е наша.
Автор: Захар Виноградов; Източник: ukraina.ru//Превод и редакция: opposition.bg