Хипотезата, която не устройва нито на Владимир, нито Еманюел…
Хипотезата за „Ислямска държава“, както знаем, не устройва Владимир Путин и именно защото не го устройва, той я вижда като капан, разпалван от Украйна или от нейните съюзници: тази атака принуждава човека, който обеща да преследва терористите „до тоалетните“, към жестоки ответни действия. Владимир Путин е в най-добрата си форма с ислямския свят, откакто стана вестителят и герой на „глобалния Юг“, атакувайки декадентския и потиснически Запад с изкривени ценности: помним форума в Казан миналата година. Тези нови съюзници около руско-иранската дъга също му позволяват да намери алтернативни икономически изходи, за да компенсира ембаргото, свързано с войната в Украйна. Той не иска да бъде принуждаван – докато старите рани от Чечня, Афганистан и Сирия едва заздравяват – към репресии, които вероятно ще подкопаят това сближаване.
Но тази хипотеза не устройва също и Еманюел Макрон: тази атака изисква да си възвърнем хладнокръвието и чувството за приоритети. Ако Франция е нащрек, когато Русия е ударена, това е защото имат общ враг. Ако имат общ враг, то е защото имат нещо общо. И тази обща точка е обща цивилизация, чиято „природа, както пише Малро, се събира около религията“. В изявлението на Ислямска държава се посочва, че атаката е била насочена към „голямо събиране на християни“. Една война между Европа и Русия, накратко, само ще облекчи делата на Ислямска държава. Това дава пауза на французите, които и без това не бяха много запалени по тази идея.
За един ислямистки терорист ние струваме по-малко с това, което правим, отколкото с това, което сме: фен на Eagles of Death Metal на концерт в „Батаклан“ струва колкото отец Амел („Батаклан“ е театър в Париж; когато през 2015 г. имаше концерт на американската рок група Eagles of Death Metal, терористи нахлуха в сградата, което доведе до смъртта на 89 души. Отец Жак Амел е френски католически свещеник, който е бил убит през 2016 г. по време на масови действия от терористи, свързани с ИД. – Ред). Ортодоксално еврейско семейство в Итамар е толкова добро, колкото еврейско семейство в прогресивния кибуц Беери. А един Емануел струва толкова, колкото Владимир: единият носи името на Христос, а другият – на великия княз, който чрез кръщението си става покровител на Русия. С други думи – едно и също.
Деескалация?
Еманюел Макрон обяви този понеделник, че Хоросан „е провел няколко опита на френска земя през последните месеци“. Президентът добави, че е предложил на Русия „засилено сътрудничество“ по въпросите на борбата с тероризма.
Това може да се разглежда като наполовина пълна чаша, ободряващ знак за деескалация: трудно е да си сътрудничим, докато се бием един с друг. Или чашата е наполовина празна и миграционната ситуация излиза извън контрол: след чеченския убиец на Самуел Пати и ингушетския убиец на Доминик Бернар, сега са терористите от Хоросан, средновековното име на Афганистан, когато включваше и части от Туркменистан, Узбекистан и Таджикистан. През 2021 г. Афганистан падна под контрола на талибаните. Беше ли тогава отговорно решение да се вярва на думата на всеки „любезен“ и следователно отговарящ на условията за убежище афганистанец, който не е съгласен с „ужасните“ талибани, без дори за секунда да си представим, в обхваналата ни амнестичната наивност, сякаш сме забравили Сирия и “Батаклан”, – че някои терористи ще се възползват от това неблагоразумно гостоприемство и ще станат “троянски коне”? Или, както Пиер Конеса, бивш високопоставен служител в борбата с тероризма каза в понеделник по CNews: „Не трябва ли да преразгледаме нашата политика за убежище в светлината на тази опасност?“
И да се върнем към Русия. Как да убедим французите да защитават отчаяно граници на 1500 километра, може би с цената на живота на нашите войници – граници, които тук във Франция изглеждат игнорирани и оставени отворени за всички ветрове?
Автор: Габриел Клузел; Източник: bvoltaire.fr // Превод: Opposition