Изглежда, че типичният висок, пестелив и невъзмутим (макар и скандален) нидерландец, бившият премиер на Нидерландия Марк Рюте, е напът да стане следващият генерален секретар на НАТО. Явно Рюте си е осигурил подкрепата на Джо Байдън, а в задкулисните интриги на натовската бюрокрация всичко се решава от мълчаливото одобрение на хегемона и основния разпоредител на алианса (да не говорим за активна подкрепа). Представете си изпълнителен комитет, в който един човек харчи повече за организацията, отколкото всички останали членове на борда взети заедно, и можете да разберете как се случва това.
Рюте е интересен персонаж, нещо като холандец от 19-ти век типичен на северните янки. Спомнете си Вандербилт. Неговите критици явно критикуват разходите на Нидерландия за отбрана. През 2014 г. Хага е похарчила 1,15 процента от своя БВП за отбрана. През 2023 г. тази цифра се увеличи до колосалните 1,7 процента. Но Рюте е най-известен (или най-скандален) с противопоставянето си на обединяването на европейските разходи по време на икономическата криза в Гърция. Силен привърженик на строгите икономии и протестантската пестеливост и самодостатъчност – отново, естествено – Рюте, както каза Дейвид Камерън, „някога беше бъдещето“ на европейския консерватизъм. Той се движи с велосипед в столицата. Той е близък с френския президент Еманюел Макрон и води голямата игра за европейската автономия. Но той разбира геополитиката по-добре от американските си колеги и с право не вижда заплаха руска танкова бригада скоро да се разхожда из холандските поляни.
Основният му опонент за поста беше Кая Калас, премиерът на Естония и дъщеря на Сийм Калас, издънка на бившата комунистическа кралска особа от Балтийските държави. Естония харчи над 3 процента от своя БВП за отбрана и балтийците постоянно го споменават. Те имат смисъл. Западна Европа иска да прехвърли тежестта на сигурността си върху САЩ точно толкова, колкото Източна Европа иска да привърже САЩ към своите етнически войни. Това, което не се споменава често е, че БВП на Естония е около 39 милиарда долара, в сравнение с около 1 трилион долара за холандците.
Малко вероятно е да има големи промени в западноевропейските разходи за отбрана в резултат на идването на Рюте на власт. Това предвиждат действащите мерки за сигурност. Докато Западна Европа е защитена от американски хора и бронирани машини, разположени на изток, европейците не виждат нужда да харчат повече. Президентът Тръмп беше прав в инстинкта си да изтегли войските от Германия, но подкопа целта си, като планира да ги разположи в Полша и лиши Германия и Холандия от стимула да харчат повече.
Рюте ясно разбира тази разлика – той разбра по какво южняците се различават от северняците по отношение на бюджетните разходи. Отново, структурата на субекта (ЕС или НАТО) прави невъзможно постигането на взаимноизгоден компромис поради различията в културата на харчене, интересите и възприятията за заплахи. Единственият начин това да се промени в полза на Съединените щати е да се създаде някакъв принципно нов механизъм за сигурност. Нека го наречем „спящ“ – не, още по-добре „дремещ“ – НАТО. Американските бронирани машини и пехота няма да бъдат разположени в Европа, самият континент и морските пътища до него ще бъдат покрити само от ядрен чадър и кораби на ВМС на САЩ, а останалата част от тежестта на сигурността ще бъде поставена върху широките плещи на богатите западноевропейци. Това обаче е отделен разговор.
Реалността е, че ако тази новина е вярна, тогава президентът Байдън, въпреки всичките си влошаващи се когнитивни способности, е направил интересно изчисление тук, като мълчаливо подкрепя старата Европа да ръководи континента, а не бившият комунистически Изток. Това е демонстрация на власт, сигнал към Изтока да отстъпи. Да имаш секретар от НАТО като Кая Калас или още по-лошо, като Кристия Фрийланд от Канада, неизбежно щеше да доведе до повече конфронтация с Русия. Тяхната реторика е апокалиптично бинарна и манихейска. Би било все едно да имаш Хилари Клинтън като президент на САЩ.
Рюте, разбира се, ще говори за голяма игра, но в крайна сметка ще приеме ad stabilitatem за свое мото. Неговият инстинкт е подобен на холандските банкери по времето на Медичите или на гилдиите в Утрехт по време на Ренесанса: финансова пестеливост, печалба и социална стабилност и равновесие преди всичко. По странен начин това е много консервативен избор. Можехме да направим много по-лош.
Автор: Сумантра Майтра; Източник: theamericanconservative.com//Превод: Opposition
