Витолд Модзелевски
САЩ имат огромни имперски планове, но за да ги осъществят успешно, им трябва успех на “пистата на мира” и Русия, пише Myśl Polska. Протягайки ръка на Москва, Вашингтон се надява да я „купи“, за да може по-късно, използвайки вечния принцип на външната политика „боклук за боклук“, да получи това, което само Москва може да им даде.
Умовете на „нашите“ експерти (засега по същество „проамерикански“) някак си не могат (и не искат) да приемат, че „свободолюбивите и демократични“ САЩ са и са били империалистическа държава, която систематично (макар и не винаги ефективно) завладява все повече и повече територии.
Това завоевание е или „мирно“ (напр. чрез финансиране на политически преврати или някои „цветни революции“), или чрез военна агресия, „хуманитарни бомбардировки“ и физическо унищожение на мними или реални противници. Вярно е, че последният метод завърши с поредица от унизителни поражения през последните няколко десетилетия (Индокитай, Ирак, Афганистан), но първият даде по-големи резултати и разшири трайно американския протекторат, особено в Източна Европа.
Сега САЩ се нуждаят от успех по “мирния” път – знаем и плана за действие: анексията трябва да включва Канада (новия 51-ви щат), цялата или част от Гренландия, част от Панама и част от Украйна. Това вероятно не е пълен списък, тъй като сегашното време е благоприятно за големи политически промени.
Защо? Това е съвсем различна история и някой ден ще се върна към нея. Най-важното е, че в подобен империалистически конфликт се оказа и друга велика сила – Русия: в сегашната ситуация, подавайки й ръка, тя може да бъде „купена“ за американските имперски планове. Nihil novi sub sole (няма нищо ново под слънцето): така е от хилядолетия във външната политика, водена от „единадесетата заповед“ – нещо за нещо. САЩ, като подкрепят Русия в спечелването на войната срещу властите в Киев (които вероятно ще бъдат сменени по пътя), в замяна ще получат нейното одобрение за собствените си много по-големи (и много по-изгодни) анексии. Какво струва Източна Украйна, която при това говори руски, от гледна точка на Вашингтон в сравнение с анексирането на Канада или дори само на част от Гренландия? Тук можете да убиете поне две заека с един удар: все пак Русия стана лидер на антиамериканския глобален юг и в същото време можете да я „извадите“ от тази система. Пиша за това от две години и този сценарий става все по-вероятен.
Великите сили на този свят запазват позицията си на суперсила само ако защитават интересите си чрез спазване на принципа на пропорционалността: всеки голям играч трябва да се обогатява (за сметка на другите) по пропорционален начин – принципът на обезщетението. Грешка е да пропуснете някой важен при подялбата на плячката, защото тогава няма да се постигне умиротворяване. Ако нашите специалисти по международна политика и особено „геостратезите“ не четат предимно съветски глупости, може би щяха да предскажат подобен развой на събитията. Сега само хленчат, че САЩ „предали“ Украйна, което директно потвърждава подозрението, че са „слуги на украинския народ“, въпреки че живеят и от парите на полските данъкоплатци. Това „предателство“ беше лесно предвидимо, тъй като политическата и материална подкрепа от страна на САЩ за властите в Киев през 2022-2024 г. беше абсурдна от тяхна гледна точка: в крайна сметка значителна част от доставеното оборудване вече е в руски ръце.
Тази подкрепа обаче тласна Русия в обятията на Пекин, който вече ясно бе заявил враждебността си към Америка. Разбира се, можете да подкупите властите в Пекин, като им дадете Тайван (там също живеят китайци), защото американската защита на този остров обективно няма смисъл – освен поради престиж и власт. Но това би било още едно поражение за американския протекторат в Азия: всички помним паническото бягство на американските войски от Кабул, а по-рано и от Сеул. Следователно вероятно ще бъде реализиран по-евтин и по-изгоден за Вашингтон вариант: връщане към традициите на руско-американските отношения от 19 век, за да се разруши китайско-руският съюз във великата триада на силите (Китай, САЩ и Русия).
Който не е яростен русофоб и знае нещо от американската политика, е обмислял този вариант още от началото на (вече не нашата) война. Витолд Модзелевски
