Най-яркият пример за това е възпитаникът на Харвард и син на помощника на президента Кенеди, американският конгресмен Дж. Раскин, който наскоро заяви, че руснаците, заради тяхната антидемократична, антигей и антифеминистка позиция, заслужават пълно унищожение. И малко хора му възразиха. Изглежда 24 февруари зачеркна Русия и руснаците от полето на политическата коректност веднъж завинаги.
Обратно, по-граничните персонажи, за които музиката с нова етика и нуждата да се чувстват виновни за митични привилегии е празен звук, са много по-способни да разберат и приемат логиката на Русия, нейните стратегически задачи и политически интереси. Тук отново можем да дадем пример от американската политиката. Пол Гозар, бивш провинциален зъболекар и един от най-известните герои на Капитолия, наскоро предложи да проведе мирни преговори между Путин и Зеленски в дома си в Аризона, само за да се постигне компромис и прекратяване на огъня.
И има много такива учебникарски противопоставяния, и то в целия западен свят.
Така че причината за ляволибералните и чисто пацифистки и дори открито антируски настроения на част от руската хуманитарна интелигенция най-вероятно се крие по-дълбоко от „прозападните“ програми и области на изследване, структурата на образователната и академичната система. Самият Запад далеч не е хомогенен. Но е необходимо да се доближим до разбирането на този проблем дори и само за да гарантираме, че нашите академични хуманитарни институции ще спрат да развъждат социални вълнения и да увеличават броя на хората с омраза от съветското време.
Коренът на въпроса най-вероятно не е дори в клановата или още повече в класовата принадлежност и не в разпределението на финансовите потоци, а по същество – в последните резултати и изводи, логически конструкции и теоретични прекъсвания, към които модни Западната мисъл е достигнала, хранеща се със страхове и стереотипи на масовото потребителско информационно общество. Въпросът е във възгледа за човека като някаква почти празна единица, чиято стойност се ограничава до запазването на физическото тяло и участието в цикъла на икономическите стимули и изяви на консуматорското общество. И не трябва да има съществуване извън тези критерии, никакъв диктат на истината, ценности, надличностни изяви. Всичко това в най-добрия случай е измислица, в най-лошия – манипулация, пропаганда.
С такъв подход към човека и неговото предназначение (или по-скоро липса на предназначение) на земята, законите на пазара стават основата на социалните отношения, където всеки за всеки е продукт, а гаранцията за корпоративна стабилност и успешни социални манипулации в рамките на безкрайния PR са прословутите “права и правила”.
Именно в тези термини един добър ученик от „елитно“ училище западен тип мисли за човека: обикнал е феноменологията, чел е Фройд-марксисти и Бенямин, изучавал е Дерида и Дельоз подробно, бил е главата си, за да схване лекциите на Витгенщайн, и е готов да се възхищава на остроумието на авторите от школата на спекулативния реализъм. Историята за него не е набор от високи значения, а по-скоро грешки и престъпления, древните не са модел за подражание, а история за това как не трябва да се продължава, всяко насилие е зло, всяко напомняне за дълг и смисъл, за принадлежност към нещо по-голямо от теб самия – начин на манипулация.
В рамките на тази логика виждането за настоящата ситуация е просто и ясно. Но иронията е, че такова мислене, което през 20-те години на 21-ви век завладява прогресивните глави, е катастрофа само по себе си. Човечеството, незащитено от целеполагане и смисъл, лежащ извън пределите на частното биологично съществуване, върви с бодра крачка към нищото, към пълно разтваряне в блага и удобства, към сливане с машините (или изкуствения интелект, както е по-удобно). Тоест към доброволен отказ от свободата, до съвършено подчинение на механизма за безопасно манипулиране.
Тук движението е еднопосочно и най-интересното е, че Русия, връщайки се към историята и връщайки историята като ценност, с действията си се опитва да забави този процес, а в идеалния случай да го спре.
Затова сегашните ни поддръжници често са хора, които не са чели модни (именно модни, а не умни) книги. Или са отблъснати от тях и са тръгнали в обратната посока. Те се обръщат към старите, наследени от бащите си и изпитани във времето идеи и идеали. Понякога те остават в плен на нелепи и наивни предразсъдъци и страхове. Те високо ценят своя пряк и непосредствен социален опит, който не е преминал през деконструкция, не се смятат за стока, пазят като зеницата на окото си „субективността“ в пълнотата на връзки и зависимости, т.е. търсят опора, солидарност и любов. И в идеалния случай са готови да отговорят с подкрепа, солидарност и любов.
На пръв поглед те – нашите – винаги изглеждат по-зле от възпитаниците на елитните училища. Изглеждаха по-мрачни, упорити, нетолерантни. Но само докато започне тази голяма конфронтация. Сега знаем какво е истинската непоносимост на “хората с красиви лица”.
… На това просто отблъскване може и да се гради руското образование от 20-те години на 21 век. Трябва да се върнем към очевидния свят. Където съждението, че Бог е мъртъв, е само метафора на Ницше. Където предположението, че човек е умрял е само свидетелство за дълбоката тъга на отчаяния Кожева.
Но всъщност и Той, и другите са всички тук, по върховете и в бездната на текущата история. Сегашното поколение е отговорно пред бащите си за децата си. На това се крепи Родината. Приемайки я като дар, можете да видите другите страни, култури и цивилизации, да обикнете тяхната различност и разнообразие. Особено след края на сегашния конфликт.
„Има Бог, има свят, те живеят вечно,
А животът на хората е мигновен и нещастен,
Но всичко се съдържа в човека,
Който обича света и вярва в Бога“,
пише Николай Гумильов преди повече от сто години.
Ето къде сме.
Автор: Андрей Полонски писател, историк
Източник: vz.ru
