Ако има „пистолет на Чехов“ в продължаващия конфликт между Русия и Украйна, той е в активите на централната банка на Русия на стойност около 300 милиарда долара, които се намират в хазните на САЩ и (основно) на техните близки съюзници.
Замразени в началото на нахлуването на Москва, парите представляват както обект на най-строгите санкции, предприети досега срещу държава извън режима, разрешен от ООН, така и в същото време възможна цел за още по-драматични по-нататъшни мерки за ескалация.
Въпросът в момента е дали държавите от Г-7 ще направят решаващия преход от „замразяване“ към „изземване“ – т.е. ще конфискуват средствата и след това ще ги преразпределят, за да помогнат на Украйна. Въпросът придоби спешност на фона на слабата подкрепа в САЩ и Европа за продължаващото изразходване на средства за укрепване на Украйна.
У дома, в САЩ, двупартийният закон за REPO, одобрен от комисията по външни отношения на Сената, ще упълномощи президента да „конфискува… руски суверенни активи“ и след това да ги депозира във „Фонд за подкрепа на Украйна“, който ще подпомогне реконструкцията, възстановяването и „благосъстоянието на украинския народ”. Тези цели, макар и неясни, едва ли предизвикват възражения. Но използването на конфискувани суверенни активи за насърчаването им е, от гледна точка на закона, непроверено и проблематично.
От гледна точка на икономическото държавно управление обаче, това е още по-непрепоръчително по няколко причини. Те включват значителния риск от отчуждаване на съюзниците, допълнително дискредитиране на „силата на долара“ на САЩ, повишаване на престижа на Китай и неговите собствени цели за „юанизация“ и застрашаване на активите на САЩ в чужбина.
Пропаст в суверенитета
Правните възражения са доста лесни за обобщаване. Нормата за суверенен имунитет е една от най-утвърдените в международното право. В очите на много експерти именно твърдостта на този основен принцип е позволила надеждността на изключения, като например съдебни дела за търговски спорове, включващи държави.
Правилото е отразено в законодателството на страните по света, включително в собствения Закон за суверенните имунитети на САЩ. Китай, по-специално, едва от тази година най-накрая приложи законодателството за имунитет, което ясно разделя търговията от държавните въпроси, поставяйки чуждестранните фирми и инвеститори на равна нога като страни по делото – което трябва да се разглежда като победа за пазарните интереси на САЩ.
Въпреки неоспоримата приложимост на имунитета към централните банки, привържениците на конфискацията на активите посочиха практиката на „контрамерките“, за да оправдаят своя проект. Това са незаконни действия, предприети от държави, пострадали от предишна грешка на друга държава, и предназначени само да предизвикат последната. Обикновено само пряко увредена страна (тук Украйна) може да предприеме такива действия, но появяващите се аргументи за „колективни контрамерки“ ще разширят полето на отмъщението за някои основни грешки, които ще позволят на всяка държава в глобалната общност да претендира за възмездие.
Експерти, критикуващи изземването на активи посочиха, че липсва доктринална подкрепа. Както правилно обобщава Ингрид (Вурт) Брунк от Юридическия факултет на Вандербилт: „Има малко или никаква практика на правителствени контрамерки за обезщетения…. Има малко практика за контрамерки от трети страни, малко или никаква практика за контрамерки, използвани за отказ на имунитет и никакви практика, която осигурява ясна подкрепа за отказ на имунитета на централната банка като контрамярка.”
Междувременно, като се има предвид, че по-голямата част от средствата в момента се намират в специални сметки в компанията за финансови услуги Euroclear, всякакви последици също ще бъдат поети основно не от Вашингтон, а по-скоро от неговите европейски съюзници. Този факт предизвика значителна опозиция срещу инициативата сред европейските политици, въпреки желанието им да се присъединят към предишни кръгове от санкции. В края на краищата на европейските лидери всъщност се делегира провеждане на политика на финансова война, чиито разходи те ще трябва да поемат заедно с целите на тази политика.
На първо място, прецедентът на геополитически мотивирана конфискация може да застраши трудно спечеления статут на еврото като втората резервна валута в света. Привлекателността на еврото се основава на многобройни съставки, включително икономическата производителност, стабилност и потенциал за растеж на Европа; въпреки това, неговата очевидна сигурност за притежателите на активи в сравнение с по-щателно въоръжената финансова система на САЩ, също е ключов фактор. Освен това има, разбира се, относително много по-голяма уязвимост на европейските държави от Вашингтон в случай на ескалация на по-широкия конфликт между НАТО и Русия.
Разбираемо е защо ЕС досега се въздържаше от съгласие с план за пълна конфискация на руски средства. Вместо това той започна да прилага много по-умерен подход за пренасочване към Киев на значителните лихвени плащания, генерирани от замразените активи. Г-7 обаче все още трябва да обсъдят предложението за изземване на следващата си среща. Администрацията на Байдън, заедно с Канада и Япония, остават силни поддръжници на тази идея.
Финансова коалиция на желаещите?
Дебатите се засилват. Например, когато швейцарските законодатели обсъдиха намесата в репарациите този месец. Предложенията бяха приети в Сената с 21 гласа „за“, 19 „против“ и трима „въздържал се“. Някои сенатори се притесняват от „отслабването“ на защитата на международното право, която „съществува, за да защитава малките държави“. Разбира се, тези опасения все още се споделят по-широко отвъд Европа, тъй като големи части от Глобалния Юг знаят точно колко уязвими вече могат да бъдат към западните санкции. Една съмнителна нова практика на конфискация на активи би направила властта на щатския долар, която вече е обект на широко недоволство, още по-неприятна.
Ако финансовата офанзива на Г-7 предизвика толкова бурна реакция, колкото изглежда, може ли Китай да извлече полза? Разбира се. Пекин вероятно ще извлече дипломатически дивиденти от схващанията, че западната финансова война е станала твърде крайна. Партийният център на Си Дзинпин наблегна на представянето на Китай като глобална сила, която спазва закона, особено чрез приемането на институциите на ООН (където той, разбира се, упражнява голямо влияние на ниска цена). Контрастът с Г-7, маневриращи около ООН на всяка крачка, прави силно впечатление в Глобалния юг.
Отделен въпрос е дали визията на Китай за “дедоларизиран” свят може да получи тласък от западните усилия за конфискация. Разбира се, Пекин отдавна се стреми да увеличи дела на юана в глобалните резерви в чуждестранна валута и трансграничното използване и наскоро постигна известен напредък. Юанът наистина ще стане по-привлекателен, тъй като сметките в долари и евро започнаха да изглеждат все по-уязвими за конфискация.
Но предстои дълъг път. В момента юанът е едва петата световна резервна валута, като все още изостава с малко от йената и паунда. Той също така е ограничен от вътрешните икономически проблеми и особено от стриктния контрол на капитала в Китай и силно управляваните обменни курсове. Както се отбелязва в неотдавнашна статия, изготвена за изследователски проект на Министерството на образованието на КНР, като се имат предвид всички настоящи пречки пред международното използване на Юан, дори и за самата Русия, „дедоларизацията не може да премине изцяло за сметка на Юана“.
И все пак, засиленото въоръжаване на западните валути наистина може да засили усилията на Китай за юана и, което е по-важно, да осигури основен стимул за плановете за създаване на резервна валута на БРИКС.
Този ход едновременно би подобрил репутацията на Пекин като очевидно по-отговорен играч по отношение на чуждестранните активи, като същевременно би го насърчил да експериментира по-нататък със собствения си зараждащ се режим на едностранни санкции. Управляван процес на де-доларизация с междублоково участие може да бъде нещо добро, но хаотичен преход, предизвикан от високомерието на Запада, провокиращ подобни начинания от съперници на великите сили – едва ли. Подобно на „коалицията на желаещите“, която подкрепи незаконната война в Ирак през 2003 г., вероятно би нормализирала поведението на днешна Русия, коалицията, която сега се формира във все по-ескалиращата финансова война, може в крайна сметка да отслаби защитата на международното право за всички, не само за техните планирани цели. Затова е време да се замразят всички пристъпи за конфискация.
Автор: Райън Мартинес Мичъл; Източник: responsiblestatecraft.org // Превод: Opposition
