Тъгата, апатията, слабостта и неувереността в себе си превръщат живота в кошмар и правят човека нещастен. В последно време лекарите разглеждат такова състояние като „синдром на хроничната умора“.
Синдромът на хроничната умора е състояние, характеризиращо се с дълъг период на претоварване, което не се облекчава от почивка и не се обяснява с други медицински причини, обясняват психолози.
Произходът му не е напълно изяснен. Често дори няма ясна причина за появата на това потискащо чувство, но човек губи вкуса си към живота, вял и мрачен е, сякаш е „изтощен“.
Има много хипотези и теории, обясняващи причините за синдрома на хроничната умора.
Например, имунологични нарушения като хронични вирусни инфекции, автоимунни заболявания и алергии могат да играят роля в неговото развитие. Продължителният стрес също може да доведе до умора и изтощение на организма, както и дисфункции на нервната и ендокринната система. Експертите са единодушни: преди да се постави на пациента такава диагноза като отделна патология, е необходимо да се изключат други здравословни проблеми, които може да се крият под тази маска.
Хроничната умора се характеризира с вялост, апатия, повтарящи се главоболия, намалена работоспособност, умора, също и нарушения на съня – както обикновено безсъние, така и трудно заспиване.
Тези симптоми показват заболявания като безсъние, някои варианти на съдова патология, хормонални нарушения. Подобни признаци се появяват при желязодефицитна анемия – в този случай е достатъчно да се избере правилната терапия и да се коригира диетата, за да отшуми умората. При появата на характерни оплаквания, препоръчително е първо да се свържете с терапевт или общопрактикуващ лекар и да се подложите на преглед.
На първо място е необходимо да се направят кръвни изследвания – общи и биохимични, да се предпише ултразвук на щитовидната жлеза и ЕКГ, да се следят нивата на захарта.
Ако не става въпрос за хронична умора, тогава лекарите-специалисти, например ендокринолог или кардиолог, ще назначат лечение.
При липса на физиологична патология трябва да се потърси помощ от невролог или психиатър.
Възможно е да се предположи синдром на хронична умора, когато слабостта и намалената работоспособност продължават повече от шест месеца и когато не изчезва дори след подходяща почивка и сън.
Например, човек има няколко почивни дни, но почивката не донася положителни промени. Понякога възникват психо-поведенчески отклонения – страхове, тревога, безпокойство, загуба на паметта, разсеяност. Тогава проблемът става по-сериозен. Класическите симптоми на заболяването могат да бъдат намерени в раздела на психиатрията, посветен на поведенческите разстройства. В този раздел има подраздел, наречен „разстройство на приспособяването“. Това е клинична диагноза, разстройство, доминирано от депресия, тревожност или избухливост. Основните оплаквания се свеждат до чувство на безсилие, намаляване на обичайната активност, отказ от хобита, прехвърляне на домакинската работа на други, отлагане на важни неща, както и вялост, слабост, неувереност в себе си.
Симптомите, характерни за пациенти с преобладаващо разстройство на адаптацията с признак на депресия, отговарят на състоянието, което обикновеният човек разбира като синдром на хроничната умора.
Неслучайно и двете диагнози се поставят, ако характерните оплаквания продължават поне шест месеца. Само опитен специалист може да разбере ситуацията.
Според невролози, ситуацията трябва да се обсъди с пациента – начинът на живот, сън и почивка. Ако е възможно, е необходимо да се коригира диетата, така че диетата да съдържа повече пресни зеленчуци и плодове. Необходимо е човек да спи поне шест до седем часа на денонощие, като за предпочитане е да си ляга не по-късно от 23 часа. Веднъж на всеки шест месеца трябва да се организира ваканция със смяна на мястото, за да се промени картината, да се получат нови впечатления – това помага за разтоварване на нервната система.
Важна роля играе физическата активност. Ако човек постоянно седи на работа, тогава се препоръчва да прави почивки – да стане и да се разтегне, за да не свиква със статична поза. За профилактика на хроничната умора се препоръчват елементарни физически упражнения – упражнения за разтягане, навеждания напред и встрани, малки усукващи движения. Ако простите упражнения се изпълняват поне веднъж на ден, те спомагат за намаляване на натоварването върху опорно-двигателния апарат и леко подобряват настроението. Дозираната физическа активност подобрява умствените способности с 10-15%, казват специалисти.
Ако човек, занимаващ се с умствена работа, прави физически упражнения през деня, тогава неговата производителност се увеличава.Понякога е достатъчно просто да направите наклони и последователно да протегнете ръцете си нагоре, за да облекчите мускулното напрежение.Някои експерти препоръчват да се обърнете към опита на фитотерапевтите.Например, смята се че ароматите на цветя и мента намаляват цялостното психологическо натоварване.
През почивните дни неврологът препоръчва спа процедури, ако няма противопоказания – това също намалява стреса и съответно риска от развитие на синдром на хроничната умора.
Според психолозите посещението на театри, концерти и други събития помага да се заредите с положителни емоции и в резултат на това да предотвратите развитието на синдрома на хроничната ситуация. Разходките в паркове и площади също са полезни. Ако стресовите фактори са свързани с нелюбима работа, тогава си струва да обмислите възможността да подадете оставка и да потърсите нова работа.
В сериозна ситуация се решава въпросът за избора на специални лекарства.
В тежки случаи се предписват антидепресанти. В същото време лекарите претеглят всички плюсове и минуси, за да не навредят на човек. Понякога пациентите, които изпитват болка в различни мускулни групи поради синдрома на хроничната умора, се хоспитализират. Но това се случва рядко.
Синдромът на хроничната умора е по-характерен за жителите на мегаполисите.Напрегнатият работен график, липсата на сън и чист въздух, постоянното напрежение, неправилното хранене, стресът и натоварването водят до изчерпване на ресурсите на организма.В риск, разбира се, са офис служителите с тяхната уседнала работа;IT специалисти, работещи през нощта;лекари, чиято работа е свързана с ежедневни дежурства.Синдромът може да се появи и при хора, които, например, следят за реда в близост до ескалаторите в метрото – тяхната работа изисква внимание и концентрация.Този проблем е актуален и за учителите – емоционално напрегнатата работа на учителите често е свързана с неравномерно натоварване.Прието е да се мисли, че жените са много по-издръжливи от мъжете.Но що се отнася до хроничната умора, дамите се обръщат по-често към лекарите.И това не е случайно: освен работа много от тях трябва да се занимават и с домакинска работа – не във всички семейства задълженията са разпределени поравно или има възможност да се ползват услугите на бавачка или помощничка.Ето защо домашното натоварване в комбинация с работна дейност често води до повишена физическа умора и развитие на нежелан синдром.Освен това жените се грижат по-добре за здравето си, обръщат внимание дори на най-малките отклонения в тялото и се опитват да не пропуснат нищо.
Мъжете си затварят очите за много неща, а понякога се опитват да тушират умората и негативните емоции с помощта на алкохол.
Това обаче не добавя здраве, появяват се други проблеми – психологически, стрес за сърцето, развиват се заболявания на стомашно-чревния тракт.
Колко време отнема да спечелите неприятния синдром?
Тук мненията на експертите се различават. Някой ще тегли товар от проблеми в продължение на десетилетия, а някой ще се нуждае от две до пет години, за да излезе от надпреварата. Според невролози всичко зависи от първоначалните характеристики на организма: всички хора са различни и ресурсът за адаптация и жизненост е различен за всеки. А да се да се предотврати появата на синдрома е по-лесно.
В организма всичко е съвсем логично обмислено и ако не създавате допълнителни трудности и проблеми, тогава този сложен механизъм ще работи много години, обясняват невролози.
