Най-голямата заплаха, която генерира изкуственият интелект, e създаването на дигитални автокрации. Това означава, че някой някъде чрез тази система на ИИ ще събере информация и ще изведе от нея заключения, които ще му дадат изключително предимство пред всички останали индивиди на земята, коментира гостът. Това съдържа огромен риск, защото на края на този процес не стои изкуствен интелект, а стои човешко същество с всичките му плюсове и минуси, коментира доц. д-р. Косьо Стойчев, ръководител катедра „Регионална и политическа география” към СУ „Св. Климент Охридски“, в предаването „Бизнес старт” по Bloomberg TV Bulgaria.
Със забавяне на навлизането на тази технология се цели да се намери ефективна форма на контрол на натрупването на информацията и обработването на данните. Ако това не се направи, ще станем жертва на такъв тип електронна дигитална автокрация, в която много малък кръг от хора ще разполага с цялата информация, смята гостът. Това ще засегне не само икономическия живот, но и политическия живот, избора на политическите системи, ще засегне фундаментите на демокрацията, посочи Стойчев.
Изкуственият интелект (ИИ) е изключителна възможност и като всяка възможност носи своите ползи и своите заплахи. За хората с висок интелектуален потенциал е изключителна възможност за премахване на досадна дейност и оптимизиране на работата, а за обикновения човек означава преквалификация.
„На мен би ми се искало да има отворени лекции и отворени курсове, включително чрез съвременните форми на комуникация онлайн, в която, примерно, лекция, четена в Софийския университет, да се вижда по същото време в още пет университета и обратното”, каза Стойчев. Но според него нивото на сътрудничество между университетите в България е на формално ниво, че до голяма степен нашите университети като цяло са вътрешно затворени и съдържателно взаимодействието между тях няма.
Голямата трансформация, която се състоя между 20 и 21 век, е, че висшето образование не е край на формирането на личността, а единствено поставя неговите основи и всъщност предстои едно бъдеще, в което човек трябва три или четири пъти да промени или бизнеса, или това, с което се занимава, като намери начин да надгражда, посочи събеседникът.
Според него 20% от студентите са отворени към света, те са активни, те са търсещите, искат да научат нови неща. Но 80%, по- голямата маса, искат просто семестърът да свърши, да се явят на изпитите, тези изпити да се премахнат, тоест те са превърнати за тях в някаква изключителна формална досада.
Целия разговор можете да гледате във в Bloomberg TV Bulgaria.
