Още в началото на юли, след първия тур на изборите за долната камара на френския парламент, крайнодесният “Национален сбор имаше всички шансове да спечели абсолютно мнозинство. За да предотвратят победата на партията на Льо Пен в Народното събрание, центристите се договориха с левия блок и създадоха „републикански фронт“. Ето как с тази класическа електорална стратегия френските граждани успяха поне временно да попречат на десните да спечелят.
Как организирането на “републиканския фронт” повлия на изборите
На изборите, завършили на 7 юли, левият блок „Нов народен фронт“ зае първо място и получи 182 места в долната камара на френския парламент (в Националното събрание има 577 места).
Центристкият алианс на Еманюел Макрон, който на изборите беше представен от премиера Габриел Атал, получи 168 места, докато дясната партия на Марин Льо Пен и „Националният сбор“ на Джордан Бардела, който доскоро беше смятан за фаворит, получи 143 места.
Веднага след като станаха известни предварителните резултати от вота, премиерът Атал направи изявление.
В „съответствие с демократичната традиция“ той реши да подаде оставка сутринта на 8 юли. В същото време политикът припомни, че през лятото на 2024 г. Франция ще се срещне с “важни международни събития” и обеща да бъде министър-председател, “докато дългът го изисква”, т.е. докато бъде съставено ново правителство. Сутринта на 8 юли Макрон не прие оставката на Атал.
Самият Атал, въпреки провала на алианса, беше избран в своя избирателен район. Той отбеляза, че партията не само е „оцеляла“, но и е довела повече депутати в парламента от някои прогнози, изпреварвайки партията на Льо Пен. Един от лидерите на левия „Нов народен фронт“ Франсоа Рюфин, който също беше преизбран за депутат, сравни победата на своята партия със „светлина, която се върна в момента, в който тъмнината победи“. Но в същото време Руфен предупреди съпартийците си: „Избирателите ни дадоха последен шанс.“
Марин льо Пен каза в следизборната си реч, че „приливът се покачва“. „Този път (вълната) не се издигна достатъчно високо, но продължава да се покачва и затова нашата победа просто се отлага“, каза политикът, намеквайки за президентските избори през 2027 г.
В 76 области победителите бяха определени още на първия тур. След това френските граждани трябваше да изберат още 501 депутати. Благодарение на това, че в 224 района левицата, центристите и няколко самономинирани кандидати успяха да се договорят, резултатите от втория тур критично не съвпаднаха с първоначалните прогнози.
В навечерието на втория тур противниците на партията на Льо Пен създадоха „републикански фронт“.
Във всеки избирателен район, където крайнодесни кандидати претендираха за победа (а имаше мнозинство от такива избирателни райони), други политици оттеглиха кандидатурите си в полза на по-силните противници на партията на Льо Пен. Например, кандидат от президентската коалиция се отказа да участва в изборите и призова да се гласува за по-авторитетен представител на левицата, а кандидат от левицата в района, където загуби от центристите, посъветва избирателите да подкрепят кандидата от партията на Макрон.
Веднага след обявяването на резултатите от първия тур четири реномирани института за изследване на общественото мнение дадоха на партията на Льо Пен и нейните съюзници от 240 до 310 места. Крайнодесните кандидати стигнаха до втори тур в почти 90% от избирателните райони и водеха в почти триста района (а в 39 от тях влязоха веднага в парламента). Имайки предвид правилата, по които се провеждат изборите в страната, това е впечатляващ резултат: центристите на Макрон имаха само двама такива „ранни“ победители на първия тур.
Но веднага след като окончателните данни за „републиканския фронт“ се появиха на 2 юли и до 5-ти, когато резултатите бяха публикувани за последен път, същите социолози започнаха да прогнозират много по-необнадеждаващи резултати за партията на Льо Пен.
В резултат на това социолозите отгатнаха частично само резултата на левицата.
Как френските политици убеждаваха избирателите
В навечерието на втория тур и експерти, и политици сочеха няколко обстоятелства, които все още могат да повлияят на резултата.
Например, каква е избирателната активност и чии избиратели ще бъдат по-активни. Тези фактори щяха да имат най-голямо въздействие върху тези сто избирателни района, където беше трудно да се предвиди предварително резултатът от вота.
Втората важна променлива беше нивото на доверие на избирателите за онези партии, които съставляват „републиканския фронт“.
През последните години французите все по-рядко следват инструкциите на „фронта“, отбелязва парламентарното издание Public Sénat, така че беше трудно да се предвиди дали ще следват съветите на своите оттеглени кандидати.
Само преди две години, на предишните избори за Народно събрание, социолозите значително подцениха резултатите на крайната десница преди втория тур.
Въпреки че социологическите проучвания даваха на „Национален сбор“ на Льо Пен между 20 и 50 места, партията взе 89 места. Възможно е напомнянето за това също да е помогнало за мобилизиране на електората.
И накрая, самата Льо Пен, за да успокои избирателите на противниците, повтори преди втория тур, че председателят на нейната партия, 28-годишният Джордан Бардела, “няма да се съгласи” да стане министър-председател без абсолютно мнозинство в парламента.
Но тя все пак подчерта, че крайната десница обмисля и резервен вариант – формиране на коалиция.
Представители на „републиканския фронт“, сред които бяха не само политици, но и активисти и известни личности (включително капитана на френския национален отбор Килиан Мбапе), също плашеха солидарните си избиратели с това, че победата на Льо Пен е реална, особено след резултатите от първия тур.
Представители на „прогресивния лагер“ – от бившия президент Франсоа Оланд до премиера Атал – активно призоваха съгражданите си да дойдат в избирателните секции.
„Има блок, който може да получи мнозинство в Националното събрание и това е крайнодесният“, предупреди Атал французите. „Или крайнодясното правителство ще вземе властта, или ще бъде в парламента. Боря се за втория сценарий“.
Премиерът призова съгражданите си да проявят солидарност, като се обединят около обща идея и загърбят личните предпочитания: „Очевидно много французи не харесват, че трябва да препятстват „Националния фронт“ (старото име на партията на Льо Пен), използвайки грешната бюлетина [поради оттеглянето на техните кандидати]. Но нашият дълг днес е да направим точно това“.
Президентът Макрон предпочете да не говори преди втория тур.
Източник: meduza.io// Превод: Opposition
