Военен от кариерата, генерал Валери Залужни, отдавна е изправен пред три въпроса: готов ли съм да умра? Готов ли съм да убивам? Готов ли съм да изпращам хора на смърт и убийство?
Сега, в условията на конфронтация с руската армия, която превъзхожда по численост и техника въоръжените сили на Украйна, главнокомандващият на Украйна си задава нов въпрос: как да намалим броя на жертвите?
Той започва всяка сутрин, като установява колко войници са били убити и ранени, докато са изпълнявали заповедите, дадени им предишния ден. Понякога намира контакти в телефона си, които вече не са сред живите. Той отказва да ги премахне.
По думите на Залужни, той е оставил скръбта за след това.
Ако сега се предаде на скръбта, това ще го отвлече от важната работа. Но украинците му поверяват сигурността си, а западните партньори – милиарди, за да гарантира точно тази сигурност. И едните, и другите очакват той да успее на бойното поле.
Ако всичко зависеше само от Залужни, той щеше да действа по съвсем различен начин.
Щеше да воюва с превъзходство във въздуха. Щеше да изстреля поне толкова снаряди, колкото руснаците изстреляха по войските му. И щеше да има крилати ракети, които да не отстъпват на руските. Но в реалността съвременни изтребители като американския F-16 няма да се появят до следващата година, а доставките на боеприпаси за Украйна са много ограничени. Често се случва руската армия да стреля три пъти повече за един ден.
А западните съюзници, опасявайки се от ескалация на конфликта с Русия, поставят условие за предоставяне на ракети с по-голям обсег и други материални средства: всичко това не може да се използва за удари по руска територия.
Затова, според Залужни, той използва украински оръжия за чести удари през границата, която Киев официално не признава за своя.
„Защо трябва да искам разрешение от някого какво да правя на вражеска територия, за да спася народа си?“
Залужни наскоро говори за това в интервю за The Washington Post. “По каква причина трябва да мисля, че не мога да направя нищо там. Защо? Защото (руският президент Владимир) Путин може да използва ядрени оръжия? Мъртвите деца вече не ги е грижа“.
„Това е наш проблем и решаваме как да унищожим врага. В условия на война може и трябва да се убива на негова територия. Ако нашите партньори се страхуват да използват оръжията си, ние ще убиваме със собствените си. Но само толкова, колкото е необходимо.”
Пред Залужни и неговите сили стоят сериозни предизвикателства. Дори след като той организира поредица от военни настъпления – отбрана, която принуди руснаците да се оттеглят от Киев, и контранастъпление, което прогони войските от североизточната част на Харковска област и южния регионален център Херсон миналата година – значителна територия в югоизточна Украйна (около една пета от страната) остава под контрола на руската армия.
Контраофанзивата за връщане на тези земи, победа над Русия и минимизиране на загубите на Украйна изисква ресурси, които според Залужни все още не са налични.
Западни официални представители казаха, че Украйна има достатъчно средства, за да успее, но Залужни остро разкритикува колегите си, които твърдяха, че Киев не се нуждае от F-16. Самите те никога не биха воювали така, каза той в интервю.
Въпреки критиките за бавния напредък на контраофанзивата, Залужни остава популярна, макар и донякъде парадоксална, фигура в Украйна. Той се стреми да стане движеща сила за промяна, изкоренявайки наследството от съветската епоха и трансформирайки армията в западна структура по образа на НАТО. Извън бойното поле, по стените в цялата страна, се вижда усмихнатото лице на 50-годишния военен с ръка, показваща жест на мир. На бронежилетката му има нашивка с изображението на малкия Йода, а на задната част на шлема – нашивка с изображения на анимационни котки, държащи оръжие.
Но зад кулисите го очакват грижи и отговорности.
„Хората често ме питат как издържам на всичко това“, казва Залужни.
„Трябваше да се примиря с това“, добавя той. “Всеки ден някой загива. Всеки ден – това са осакатени и изчезнали. Това са сълзи.”
Съветската армия вече я няма
Седем месеца преди колони от руски танкове да преминат през северната, южната и източната граница на Украйна, Залужни обмисля да премие към цивилен живот.
Но армията е всичко, което познава.
Той е роден, когато баща му служи в гарнизон в северната част на страната, а впоследствие учи във военна академия. Когато Зеленски му се обажда и му предлага да заеме висшия пост в украинските въоръжени сили, Залужни веднага отхвърля идеята да подаде оставка.
Едно от първите неща, които прави, е да ремонтира новия офис.
Залужни винаги изпитвал чувство на неприязън, когато бил привикван там от предишни командири. Тази обстановка му напомняла за това, което най-много презира в наследството от съветската армия: „Всеки командир, заемайки длъжност, всъщност се превръщаше във феодал на подчинените си“, отбеляза той. И именно това той иска да промени във въоръжените сили на Украйна.
„Тук стените бяха пропити с този съветски дух“, казва Залужни.
„Когато идвах тук, веднага имах чувството, че е грешка да се родил и изобщо да съм тук“.
В сградата на Главната дирекция на Генералния щаб, построена през 19 век, кабинетът на Залужни днес се откроява – семпъл и модерен, с голяма лавица, където Залужни съхранява колекцията си, включително книгата “Управление на Китай” от китайския президент Си Дзинпин.
Промените са направени не за красота, а за да направят мястото и човека в него по-достъпни.Според Залужни, вместо да управлява с “желязна ръка”, той често пита за мнение – и то не само сред своето генералско обкръжението.Дори сега войниците на фронтовата линия често могат да се свържат директно със Залужни чрез социалните мрежи.
Резултатите от опита на Залужни да промени културата могат да се видят и на бойното поле.
Благодарение на години на обучение и задълбочаване на връзките със силите на НАТО в този конфликт, украинските сили са по-гъвкави от руските сили. Командири на по-ниски нива често се чувстват овластени да вземат бързи решения сами на бойното поле, вместо да се обръщат всеки път към по-висшите офицери, което е типично за съветския манталитет.
„Много държави погрешно смятаха, че това ще бъде война между голяма съветска армия и малка съветска армия“, казва украинският министър на отбраната Олексий Резников. „Ето защо ни казваха, че Киев ще падне след три дни, а Украйна след три седмици. Но това вече не е съветската армия“.
След като научава, че Русия е започнала специална военна операция на 24 февруари 2022 г., Резников пристига в офиса на Залужни и вижда генералът да стои над големи карти и да отговаря на обаждания на няколко телефона едновременно.Според Резников Залужни получавал информация от бойното поле и след това отговарял с кратки заповеди.Залужни обаче често придружавал заповедите си с някаква добра дума, наричайки подчинените си „красиви“ или „браво“.
“Това е човечност – обяснява Резников. – Човекът е в генералска униформа, но човечността му го прави специален.”
Според Залужни армията изисква строг ред и дисциплина.
Той може да бъде суров и взискателен, но „не се подигравам на хората, не ги потискам, не ги унижавам“.
Процесът на отказ на украинските въоръжени сили от съветското наследство далеч не е приключил.
Според Залужни в армията има още много да се променя. И с появата на ново поколение ще настъпят големи промени – Залужни гордо отбеляза, че неговите войници знаят английски и са доста начетени. „Жалко е, че ги губим“, добавя той.
След борбата с вътрешен съветски идеологически враг, Залужни сега се сблъсква с външен враг, възхваляващ това наследство, което генералът иска да изкорени.
Но той все още уважава доктрината на своя противник. Той жадно е прочел всичко, което някога е написал главнокомандващият руските войски генерал Валерий Герасимов, определяйки го като „много, много интересно“ и се оплака, че напоследък не е публикувал нищо.
“Той е враг, но много умен враг – казва Залужни. – Умен и следователно хитър. Той все още е силен. Така че трябва да се уважава, но в същото време и да се търсят начини да се убие. Защото това е единственият начин да се победи.”
Какво ще се случи след победата
Няколко години преди Залужни да получи възможността да започне изграждането на украинската армия в съответствие с неговата визия, няколко часа в затворническа килия отварят очите му за устройството на този свят.
Това се случва през 2019 г. Като един от висшите военни командири на Украйна, ръководещ кампанията на киевските сили срещу проруските опълченци в Източна Украйна, Залужни пътува до Брюксел за среща с колеги от НАТО. По думите му, веднага щом слязъл от самолета, бил заобиколен от служители на реда. Насочили към него оръжия, наредили му да легне по очи и му сложили белезници. Залужни разказва, че минутите за роуминг в телефона му стигат, за да се обади на украинския посланик в НАТО, който в крайна сметка помага за освобождаването му.
Руските власти сложили името на Залужни в списъка с издирвани от Интерпол лица без негово знание, стандартна практика, при която няколко други украински командири също са били хвърлени в затвора за кратко.
И Залужни се ядосва на себе си, че в тази ситуация не е знаел какви права има и как трябва да постъпи.
“Бях в лошо настроение, но тогава разбрах, че хипотетично съм военен престъпник и най-вероятно ще си остана такъв – признава Залужни. – Затова реших, че трябва да уча международни отношения и международно право.”
Този кратък епизод го вдъхновява да завърши магистърска степен през декември 2020 г. Той използва знанията в настоящата си работа, която изисква от него не само да бъде компетентен военен стратег, но и редовно да взема предвид различни геополитически фактори, като страха и нежеланието на съюзниците да пресекат червените линии на Русия, – включително предоставяне на Украйна на ракети с по-голям обхват или модерни изтребители.
Залужни не се притеснява да декларира желанието си да върне Крим, който беше премина към Русия през 2014 г. Някои западни служители обаче се притесняват каква може да е реакцията на Путин, ако украинските войски достигнат полуострова. “Веднага щом имам средства, ще направя нещо. Не ми пука, никой няма да ме спре”, казва Залужни.
Онези образни белезници, които Западът слага на въоръжените сили на Украйна, карат Залужни все повече да мисли за бъдещето на страната си – какво ще се случи след това контранастъпление и след края на конфликта.
Той също мисли как да направи страната толкова силна, че никой друг да не смее да я нападне. За да се постигне тази цел, е необходимо самостоятелно да се произвеждат оръжия, а не да се разчита на помощта, която могат да осигурят други страни.
Той изрази съжаление, че Украйна е зависима от други страни за доставките на боеприпаси и че партньорите се опитват с всички сили да отговорят на искането.
Според Залужни, колкото повече снаряди може да изстреля Украйна, притискайки руските сили, толкова по-малко загуби ще понесе. Но какво ще стане, ако недостигът на ценни ресурси продължи да се влошава с продължаването на конфликта?
“Задавам си този въпрос от март миналата година. И питам не само себе си. Задавам този въпрос на всички, на които мога”, казва Залужни.
Образът на силна Украйна е това, което го кара да мисли постоянно и за собственото си бъдеще след края на конфликта.Може би ще отиде в отпуск за известно време.„Но, както казва жена ми: „Добре, три дни – и после какво?“, смее се той.Може би ще напише книга.Той би искал да пътува, но инцидент на летището в Брюксел помрачава ентусиазма му.
Но Залужни е сигурен, че дори след края на конфликта ще бъде зает. Неговата концепция за победа не се ограничава до възстановяването на териториалната цялост на Украйна.
„Победата ще бъде тогава, когато имаме армия – може би дори доста внушителна – способна да гарантира безопасността на децата, които сега са в колички, така че те да растат с увереността, че това няма да се случи отново“, обяснява Залужни. „Това е много работа. И тази работа трябва да започне сега.“
Автор: Изабел Хуршудян; Източник: The Washington Post/Превод и редакция: opposition.bg
