В дивата природа пандите или бамбуковите мечки живеят само в Китай. Всичко в тези черно-бели плюшени на вид животни е изпълнено с дълбок смисъл и символика. Например, те са символ на Световния фонд за природата (WWF) от създаването му през 1961 г. На запад пандите са известни и с ниско либидо и анимационните филми, в които владеят кунг-фу.
В Поднебесната империя пандата, без преувеличение, е национално богатство и най-защитеното животно, за убийството на което се налага смъртно наказание. Както правилно отбелязва Financial Times, пандите са почти същото за китайците, като кралското семейство за британците. Те се транспортират по целия свят, за да увеличат меката сила на Поднебесната империя. Западните медии не без основание смятат бамбуковите мечки за „най-мощното оръжие“ на президента Си, с помощта на което той укрепва авторитета на КНР на международната арена.
На 8 ноември 2023 г. много важен товар беше посрещнат на летището в Чънду, Китай. Товарният Boeing 777F на службата за доставка FedEx Corp, с огромно изображение на панда на фюзелажа, достави контейнери от Вашингтон с три бамбукови мечки. До историческата си родина от американската чужбина пандите Мейсян, Тянтян и тяхното 3-годишно дете Сяо Цидзи, бяха придружени от ветеринарен лекар и двама зоолози. Те летяха 19 часа през Аляска със спирка за зареждане в Анкъридж. Дългият полет беше съпроводен от 100 кг бамбук, ябълки и круши.
Залезът на американо-китайската пандомация (използване на пандите в дипломацията)
Вашингтон се сбогува със своите черно-бели любимци със сълзи на очи. На прощалната церемония в Националния зоопарк режисьорът Бранди Смит се разплака и изрази с треперещ глас надеждата си, че бамбуковите мечки ще се върнат във Вашингтон.
Важните гости пътуваха до летище Дълес с полицейски ескорт. Хиляди столичани излязоха по улиците, за да се сбогуват с любимците на цял Вашингтон. Пътуването до летището и качването на самолета беше предавано на живо по всички столични телевизии. Това тъжно събитие за много хиляди жители на Вашингтон стана най-посещаваното събитие на уебсайта Flightradar24, привличайки повече от 100 милиона гледания.
Мейсян и Тянтян пристигнаха в Съединените щати през 2000 г., когато Вашингтон беше без панди почти година. Точно както всички останали панди през последните четири десетилетия, те живееха в чуждата страна под наем. Първият договор беше сключен за 10 години. След това беше удължаван два пъти за по пет години. Последният договор изтече в началото на пандемията. Китайците се съгласиха да удължат престоя на пандите с още 3 години, които изтекоха.
От една страна, Мейсян и Тянтян явно се заседяха в столицата на САЩ. Възрастните панди обикновено се изпращат у дома, когато остареят, а малките, родени в чужбина, се изпращат у дома на 3-4 години. В природата средната продължителност на живота на пандите е около 20 години, но в плен живеят с 10 години повече. По всички мерки 25-годишната Мейсян и 26-годишният Тянтян могат да се считат за възрастни мечки, които трябва да се оттеглят в природния резерват в Съчуан.
От друга страна, заминаването на мечото семейство от Вашингтон, може би неслучайно, съвпадна с рекордно ниското ниво на отношенията между Америка и Поднебесната в цялата история на тяхното съществуване. Каквато и да е истинската причина за напускането на Мейсян, Тянтян и Сяо Цидзи, за съжаление на много американски фенове на пандите, пандомацията явно е приключила. В зоопарка в Атланта, наистина, все още има семейна двойка с две малки, но според условията на договора те трябва да се върнат в родината си през 2024 г. В Съединените щати пандите живееха под наем, освен във Вашингтон и Атланта, също и в Сан Диего и Мемфис. Възрастната панда от Сан Диего се завърна със сина си у дома още през 2019 г., а семейната двойка трябваше да напусне зоопарка в Мемфис през пролетта на 2023 година. Женската Я-Я отлетя през април, а партньорът й Леле почина от инфаркт през февруари. Смъртта му, между другото, предизвика взрив на възмущение в Китай. Въпреки факта, че той почина на уважавана за пандите възраст – 25 години, китайците са уверени, че с подходящи грижи той би могъл да бъде спасен.
Между другото, гневът на китайците имаше основателни причини. Я-Я се върна у дома в не най-добро състояние: тя беше отслабнала много и беше проскубана. По време на посрещането на мечката на летището в Шанхай, мнозина не можаха да сдържат сълзите си. В Китай не без основание подозираха американската страна, че не се грижи добре за мечките. Скандалът беше толкова шумен, че беше създадена комисия, която да провери условията на живот на пандите в чужбина. Общо, между другото, към май 2019 г. бамбукови мечки са живеели под наем в 22 зоологически градини в 18 страни.
Пандите в САЩ са обичани не само от обикновените американци, но и от законодателите. Няма как по друг начин, освен с голяма любов, да се обясни внасянето на законопроект от конгресмена на Южна Каролина Нанси Мейс в Камарата на представителите в самото начало на 2022 година, според който бебетата панда, родени в Съединените щати, могат да се считат за американски. Възможно е самият факт на внасяне на такъв законопроект в Конгреса, като се вземат предвид всички други действия на американските власти (например замразяване на активите на Централната банка на Руската федерация в американски банки и активите на редица други страни), да е изиграл определена роля в ограничаването на пандомацията на Пекин.
При срещата с пандите Меркел се вълнувала като ученичка
Китай често е наричан „страната на драконите“. Въпреки че вероятно би било по-правилно да го наречем „страна на пандите“. Всяка държава има символ на „животно“. Един от най-популярните е мечката. Това е най-често срещаният символ в Америка, среща се в поне 6 щата, включително Луизиана и Калифорния. Символът на далечна Австралия са забавните коали, които, въпреки че не са мечки, заради приликата първите заселници дълго са ги наричали „мечки“. Мечките са символи и в Русия, в и Китай: само че в Русия това е кафявата мечка, а в Поднебесната е бамбукова мечка. Между другото, името “панда” идва от думата “пуня”, което означава “котка-мечка” на непалски.
Тези пухкави мечета с гъста козина меланхолично дъвчат бамбук дни наред (една възрастна панда изяжда до 30 килограма на ден), а в свободното си от ядене време си играят или помежду си, или с всичко, което им попадне под лапата …
Показателна е забавна сцена, която се разигра в навечерието на срещата на Г-20 през юни 2017 г. в берлинския зоопарк Тирпарк. До стъклената преграда, на метри от две панди, флегматично дъвчещи бамбукови стръкове, стои Ангела Меркел със умилителна усмивка на лице. Застаналият наблизо Си Дзинпин, като горд родител, гледа снизходително на случващото се.
„Това събитие е символично за отношенията между нашите страни“, каза фрау Меркел, представяйки пандите Мън-Мен и Дзяо Цин на берлинчани. „Свършихме много работа и в резултат получихме двама много мили дипломати.“
Канцлерът не се е объркала. Въпреки празното си забавление, пандите са наистина „дипломати“. Китайците започват да ги използват като пратеници на добра воля в ранното Средновековие, по време на династията Тан. Императрица У Зетян (между другото, първата и последната жена в историята на Поднебесната империя, управлявала еднолично огромната държава) подарява две бамбукови мечки на японския император през 7 век.
През следващите 12 века нищо интересно не се е случило в историята на пандомацията. Дипломацията с помощта на панди е възродена от комунистите в средата на миналия век. Между другото, самият термин е измислен от Мао Цзедун.
Разцветът на пандомацията настъпва между 1958 и 1982 г., когато Китай изпраща 23 панди в 9 страни. На първо място, Мао, естествено, подарява черно-бели мечки на своите съюзници: КНДР и два пъти на СССР (1957 и 1959 г.). След историческото посещение на президента Никсън в Пекин през 1972 г., в знак на помирение с капиталистическия Запад, китайците започнаха да ги подаряват и на капиталистическите страни: Япония (1972, 1982), Франция (1973), Великобритания (1974), Мексико ( 1975), Испания (1978), Германия (1980). И въпреки че на забавните „дипломати“ понякога им е трудно в чужбина, те изпълняват задачите си правилно. Благодарение на пандите например, отношенията между Япония и Китай през втората половина на ХХ век се издигнаха до непостижими висоти.
Пандомацията се оказва най-ефективна в отношенията със Съединените щати. Първите панди идват в Америка през 1941 г.: съпругата на Чан Кайши, Сонг Мейлинг, благодари на американците за помощта им във войната с Япония, като подарява две мечки на зоопарка в Бронкс.
Следващите четирипръсти „дипломати“ идват в Съединените щати 30 години по-късно. След посещението на Никсън в Китай, китайците изпращат женската Линг-Линг и мъжкия Син-Синг във Вашингтон. Това бил подарък за първата дама Патриша Никсън, която признала за любовта си към пандите пред китайския премиер Джоу Енлай. В замяна американците изпращат на китайците два мускусни бика.
Пандите били настанени в националния зоопарк във Вашингтон. Между другото, именно те бяха заменени 28 години по-късно от Мейсян и Тянтян. Линг-Линг трябваше да бъде приспана през 1999 г. поради бъбречна недостатъчност, а нейният партньор Син-Синг почина седем години по-рано от инфаркт.
Пандите създават истинска сензация в американската столица: в първия ден повече от 20 хиляди жители на Вашингтон идват да видят странните мечки. Общо, въз основа на резултатите от първата им година в Америка, тяхната аудитория надхвърли 1,1 милиона души.
Последната дума е на Си
До 1982 г. петнистите „дипломати“, както се казва, работят за храна. Търговският етап на пандомацията започва през осемдесетте години на миналия век с началото на икономическите реформи в Китай, както и поради рязкото намаляване на популацията на пандите. Бамбуковите мечки започват да се отдават под наем за период от 10-15 години. Наемът е милион долара на година. Вярно, американците плащаха половин милион годишно за Мейсян и Тянтян. Отличителна черта на всички договори за наем е клауза за задължителното връщане на мечките в родината им. Освен това, собствеността на Китай включва не само малките, които се раждат изключително рядко в чужди земи, но и всичко, свързано с наетите панди, включително козина, кръв и друг биологичен материал.
Говори се, че всяко споразумение за наем се одобрява лично от Си Дзинпин. Повишеното внимание към пандите е разбираемо. Освен факта, че те наистина са много сладки и обичани от всички, те са и много малко и живеят в дивата природа изключително в югозападен Китай в често мъгливите гористи хълмове на провинция Съчуан.
Бамбуковите мечки са толкова малко, че дълго време те бяха включени в Червената книга като „застрашени“ животни. През последните години обаче, техният брой, благодарение на дългогодишните усилия на китайските специалисти, се е удвоил. Така в началото на 2016 г. има 1864 панди, а сега броят им вероятно надхвърли 2000. В края на същата година Международният съюз за опазване на природата (IUCN) ги прехвърли в категорията „уязвими“. В Пекин това решение беше прието изключително негативно, защото се опасяват, че подобно „понижаване“ ще ги направи по-малко ценни както за пандомацията, така и за туризма. Има много проблеми с пандите. Да ги накарате да родят потомство не е лесна задача. Достатъчно е да се каже, че женските са способни да заченат само в 1-2 дни в годината. Биолозите трябва постоянно да наблюдават нивата на хормоните, за да определят идеалното време за оплождане. Те обикновено раждат 1-2 малки, така че Мейсян с право може да се счита за многодетна майка: за периода 2005-2010 г. тя роди три малки, които, както се очакваше според условията на договора за наем, живеят в Китай от дълго време. Мейсян роди четвъртото си мече през август 2020 г., когато вече беше над 20 години. Биолозите бяха сигурни, че пандите не раждат на тази възраст. Затова малкото е наречено Сяо Цидзи, което на китайски означава „малко чудо“.
През лятото на 2023 г., в московския зоопарк, където от 2019 г. живеят пандите Руи и Диндин, се случи малко чудо. Те бяха изпратени от Съчуан в Москва в чест на 70-годишнината от установяването на руско-китайските отношения. На 24 август Диндин роди малко мече – женско, с тегло 150 грама. То ще се върне в Китай през 2026 г., а родителите й, съгласно условията на договора за наем, ще радват московчани и гости на руската столица до 2034 г.
Между другото, комисията, която проверява условията на живот на пандите в зоологическите градини в чуждите страни стигна до извода, че за тях се грижат най-добре в Москва. В това няма нищо изненадващо, защото, например, освен обичайните бамбук, ябълки и моркови, мечките се хранят и с вкусни зърнени бисквитки, специално изпечени от служители на зоопарка.
Автор: Сергей Мануков; Източник: vsekretno.ru// Превод: Opposition
