Арсеналът на България основно се състои от оръжия съветски образец – тоест такива, които са добре познати на украинската армия и затова са много търсени от нея
Броят на българите, които са против членството на страната им в НАТО, надхвърли броя на привържениците на алианса. Проучванията показват още, че населението на България все повече приема руската версия за конфликта в Украйна. Но парламентът с абсолютно мнозинство взе решение за доставката на оръжие на въоръжените сили на Украйна.
В отношенията с Москва София прекрачи „червената линия“, от която в рамките на сегашната конфронтация между Русия и Запада, преди се страхуваше.
А само преди месец изглеждаше, че сме на границата – повдигна се въпросът за прекъсване на дипломатическите отношения между двете страни. Съществува съмнение, че разривът не е настъпил само поради това, че руската страна се е надявала на ново българско правителство и на „разведряване“. По отношение на страните от НАТО тези надежди вече са почти безплодни: там при всеки избор има гонка на русофобите. Но българският народ категорично даде да се разбере, че това не е неговият случай. Българите искаха различна външна политика – и продължават да я искат.
В анкета, проведена по националната телевизия на България, 69,4% са гласували „категорично против“ изпращането на военна помощ за въоръжените сили на Украйна, други 3,1% „по-скоро против“, до известна степен „за“ – по-малко от една четвърт.
А гласуването по този въпрос в Народното събрание: 175 депутати от българския парламент бяха „за“, 49 бяха „против“, един се въздържа.
Става дума за състав на НС, избран едва в началото на октомври и на вълната на общественото недоволство от държавната русофобия. Това бяха четвъртите избори за две години, тъй като дългогосрочна коалиция на българските партии не се получава. Всеки път победителят се променя.
След първия в цикъла на гласуване най-много гласове спечели партия ГЕРБ на действащия тогава премиер Бойко Борисов, въпреки че повече от година в България тече вял майдан, насочен лично срещу него.
Русофоб, атлантик, „еврооптимист“, подчертано проамериканският политик Борисов изобщо не прилича на типичната жертва на цветна революция. Но има един нюанс или по-скоро много нюанси, с които той се е оцветен през повече от десетгодишното си управление. Основният е извънмащабната за европейските стандарти корупция, превърнала Борисов в „токсичен“ актив. Той не успя да състави нова коалиция от влезлите в парламента партии и бяха насрочени нови избори.
Следващият победител стана партията „Има такъв народ“ на известния в страната шоумен Слави Трифонов. Отново не успяха да се договорят за редовно правителство, но – само и само да се махне омразният Борисов – до новите избори беше назначено служебно правителство от професионалисти, които се интересуват от данъци и субсидии, а не толкова от политика.
Тази идея неочаквано се хареса на българите и на следващите избори лидер се очерта новата партия „Продължаваме промените“, водена от тандема Кирил Петков и Асен Василев, които в служебното правителство отговаряха за икономическия блок. Петков стана новият министър-председател, а общественият договор между него, другите членове на управляващата коалиция и, казано с патос, народа, изглеждаше така: трябва по-малко политика (включително външна), по-малко политика (в това число и външна), по-малко идеология, по-малко история и други причини за разногласия, вместо това е необходима съвместна прагматична работа в полза на страната и нейната икономика.
Петков не изпълни обещанието си, да приемем, че не му провървя: два месеца след стартирането на неговото „неидеологическо“ правителство Русия започна спецоперацията в Украйна, а Западът започна глобален конфликт с Русия, за който поиска от съюзниците „преброят редиците“ и беше особено подозрителен към онези, които могат да бъдат заподозрени в известна лоялност към Москва.
България може да бъде заподозряна. Петков не даде поводи за това, но икономиката на страната остана относително силно зависима от Русия, а проучване, поръчано от Европейската комисия, определи българите като най-проруски настроеният народ в Европейския съюз.
Дали за да докаже на субектите на външното управление, че може да му се има доверие, или поради липса на каквото и да е поле за маневриране в отношенията с тях, Петков зае радикална позиция – скара се с Москва повече, отколкото ситуацията изискваше от гледна точка на санкциите. и самосанкциите (те са – „изстрели в собствения крак“), заставайки почти наравно с правителствата на балтийските страни.
Въпреки това доставките на оръжия за Украйна остава видима „червена линия“. Технически, благодарение на БСП, която беше част от управляващата коалиция и отдавна се смята за най-лоялната към Москва. Но и българското общество изрази пълно недоволство от външната и вътрешната политика на Петков.
Стигна се дотам, че премиерът бе замерян със снежни топки в лицето, под викове „предател“ и „НАТО вън!“ и започна широк протест „против“, а впоследствие приел разнообразни форми – от многохилядни демонстрация до стачки в пристанища, откъдето можеха да се изпращат оръжия към въоръжените сили на Украйна.
Вълненията сред хората, които изразяват недоволство от социално-икономическата ситуация в страната и нейното атлантическо „търкаляне“, се прехвърлиха и в партията на Слава Трифонов, от което се възползва Бойко Борисов. Експремиерът събра в парламента необходимите гласове за вот на недоверие към правителството на тези, които Петков настрои срещу себе си. Получавайки обиден „ритник“, премиерът в оставка обвини за всичко Борисов, Трифонов и руския посланик. След няколко безрезултатни опита за създаване на нова коалиция, в България бяха обявени поредните предсрочни избори.
Партията на Борисов отново стана формален победител, но не може да събере достатъчен брой коалиционни партньори. На второ място е „Продължаваме промяна“. Силата на доскорошния победител Слави Трифонов изобщо не успя да преодолее избирателната граница, а проруските социалисти получиха исторически минимум – 9,3%.
Възможно е техният електорат да се е пренасочил към новите в парламента: национално-консервативната и истински проруската „Възраждане“, неочаквано събрали над 10% и „Български възход“ на Стефан Янев. Янев беше премиер на същото това „служебно“ правителство от избори на избори, където изгря звездата на Петков. Впоследствие Петков направи Янев министър на отбраната, но го уволни, тъй като бившият шеф се придържаше към умерена позиция за Украйна и не искаше да я въоръжава.
Социалистите, членовете на „Възраждане“ и хората на Янев останаха верни на себе си и гласуваха против помощта на въоръжените сили на Украйна в повече от сегашната (българите ремонтират военна техника за Украйна). Но „според равносметката“ решението, от което се нуждаеха Вашингтон, Брюксел и Киев, премина доста лесно: властите показаха тенденция, обратна на тази, която демонстрира народът.
По данни на ЕСТАТ сега едва 23,1% от българите симпатизират на Украйна, докато през април те са били 32,4%. 57,7% са съгласни с твърдението, че „НАТО предизвика този конфликт, като не изпълни своите споразумения с Русия“ (били са 46,5%), а 41,2% са съгласни, че „правителството на Украйна е националистическо и фашистко (били са 34,9%).
Повече от 39% смятат, че „Украйна разработва оръжия за масово унищожение“ (били са по-малко от 32%), а 37,5% смятат, че „Украйна е изконна руска земя“ (били са 29,7%).
Делът на тези, които биха гласували за влизането на България в НАТО, ако този въпрос се решаваше сега, намалява до 29,8% от 41,2% през април. Против присъединяването към алианса са 31,1% от анкетираните, т.е. скептиците в България са повече от атлантиците (останалите се затрудняват да отговорят или няма да гласуват).
Политически това е победа за Запада, който постигна желания резултат, въпреки пречките. Правителството на България сега отново е „служебно“ начело с независим „технократ“ Гълъб Донев. Не изглежда да е искал да въоръжава Въоръжените сили на Украйна, но парламента нареди това на правителството по инициатива на Борисов. Той все още се надява, че ГЕРБ ще се върне на власт и е готов на сериозен компромис – да не претендира за каквато и да е позиция, превръщайки се в „сив кардинал“. Очевидно той очаква, че Брюксел ще оцени цялата тази схема с оръжието и ще заповяда на ориентираните към Европейския съюз политици (Петков например) да се съгласят на компромис.
Жертва на тази схема най-вероятно ще бъдат руско-българските отношения като такива. В тази ситуация няма смисъл да се преструваме, че случилото се не означава нищо. Арсеналът на България основно се състои от оръжия съветски образец – тоест такива, които са добре познати на украинската армия и затова са много търсени от нея.
Уви, народите дори на великите държави често са лишени от възможността да избират външната си политика, а българите са типичен „малък народ“, притиснат в хватката на ЕС и НАТО.
Но този народ, както се казва във филма „Полет над кукувиче гнездо“, „поне се опита“.
автор: Дмитрий Бавирин; източник: Взгляд/vz.ru; превод и редакция: BIG5
