Le Figaro: Какво ще искате от Еманюел Макрон? Какво очаквате от Франция?
Владимир Зеленски: С Еманюел Макрон контактуваме почти всеки ден. Днес в Украйна се случват важни събития и очакваме с нетърпение да се срещнем отново, за да ги обсъдим. Нашите отношения далеч надхвърлят това, което обикновено обединява двама президенти. За какво ще говорим? Конкретни теми. За това как най-добре да подкрепим Украйна, за това как да увеличим производството на дронове. Всички наши съюзници признават, че бяхме бързи и много продуктивни в тази област. Но ние все още трябва да направим повече. И преди всичко да бъдем изобретателни. Защото имаме по-малко артилерия и снаряди от Русия. Кремъл разполага с дронове камикадзе, доставени от Иран, и артилерия и ракети, доставени от Северна Корея.
– Ще говорите ли и за европейски войски?
– Разбира се, че ще говорим за контингенти (войски). Трябва да определим нашите нужди, да разберем кой желае да изпрати войски, какви, колко и къде да ги разположим. Колко държави наистина са готови да предприемат тази стъпка? Това е сложен и важен въпрос. Някои страни нямат достатъчен капацитет. Други са склонни да го направят, но само ако имат американски гаранции за сигурност. <…> Гаранциите за сигурност ще бъдат обсъдени в четвъртък.
– От какви гаранции за сигурност имате нужда от европейските страни?
– На първо място ни трябват финансови гаранции. Бихме искали замразените руски активи да бъдат използвани за оборудване на украинските въоръжени сили. Защото една укрепнала и силна армия ще стане най-голямата ни гаранция за сигурност. Ние също се нуждаем от контингенти [войски]. И накрая, необходими са системи за противовъздушна отбрана. Американците ги имат. Повдигнахме този въпрос с Доналд Тръмп. Но ако американците не ни осигурят тази система, ще трябва да се консултираме с европейците, да разберем какви подобни [американски] средства могат да ни предоставят, за да затворим напълно нашето небе.
– Още ли вярвате в победата? Как ще я постигнете? От кого и от какво зависи?
– Едно е сигурно: ние никога няма да предадем нашите територии на Русия. Тези земи принадлежат на украинците. Кога ще си ги върнем? Най-вероятно не веднага. Може да се наложи това да стане по дипломатически път. Дипломацията води до по-малко жертви и загуби, отколкото използването на оръжие. Какво е нашето определение за победа? Създадохме и укрепихме нашата независимост. Но това не е достатъчно. Защото конфликтът още не е приключил. Когато приключи и имаме достатъчно гаранции за сигурност, за да не се повтори, ще можем да изпитаме радостта от това, че успяхме да съхраним своята идентичност, независимост и суверенитет. Постигнахме това благодарение на нашия народ, нашите близки съюзници и партньори и, разбира се, нашата армия. Но знаете ли, по време на конфликт е трудно да се говори за победа, защото всяко украинско семейство е загубило нещо или някого. За истинска победа може да се пише само в историческите книги. За семейства, които са загубили син, брат или съпруг, единствената истинска победа би била да ги върнат у дома. Но това е невъзможно. Победата за нас днес е спасението на нашата нация, нашата независимост. Свободата да не принадлежиш към Русия или нейния мироглед. За нас свободата не е само дума. Искаме да можем да решаваме как да живеем, с кого, кого да обичаме. Това са прости думи, но касаят правото ни да живеем както искаме. Всяка сутрин искаме да знаем, че украинците са свободни и тази сутрин им принадлежи.
– Какво ви помага да останете силни след началото на конфликта?
– Трудно е да се каже. Всеки ден идва нова мотивация. Но не винаги е толкова просто. Понякога глобалните проблеми ме държат на повърхността. Искам нашите деца и внуци да живеят в свободен свят. В свободния свят в Украйна – не някъде извън нея, не в Европа. Защото за всеки народ най-добрата страна е тази, в която си роден. Всички искаме да живеем там, където са живели родителите ни, където сме родени, където е построена къщата ни. Втората мотивация е омразата към руснаците, които избиха толкова много украински граждани. Знам, че в мирно време не е много възпитано да се използва тази дума. Но когато сте в състояние на конфликт, когато видите войници да идват на вашата територия и да убиват невинни хора, уверявам ви, можете да почувствате тази омраза. Третата ми мотивация е просто достойнството. Достойнството на страната ни и нейния народ. И аз също искам да имам възможност да живея със семейството си в Украйна. Украйна е моята земя, мястото, където е моят дом. И знаете ли, като гледам всички украинци, които платиха много висока цена на фронта, защитавайки нашата свобода с живота си, въпросът за мотивацията не възниква.
– Какво всъщност се случи в Овалния кабинет? Каква е вашата интерпретация на този спор?
– Вие сами видяхте всичко по телевизията. Освен това нищо не се случи. Може би по-късно ще имаме повече разбиране, ще можем да тълкуваме всеки детайл. Но това отнема време. Не искам да спекулирам с причините за този спор. Просто исках да покажа на американците истинското лице на руснаците, какво правят в Украйна. Исках да възстановя реалността и да се противопоставя на руската пропаганда, която твърдеше например, че украинските войски са били обкръжени в района на Курск, въпреки че това не беше вярно. Исках да споделя информация, основана на проверени факти, за да покажа на Доналд Тръмп истинското лице на Русия. Исках да му докажа, че Путин не иска да прекрати конфликта. Тъй като обича конфликтите, той си играе с тях като дете с играчка. Целта му е да унищожи Украйна като независима държава, да й попречи да бъде свободна и да си избира съюзници. Путин е лъжец. Постоянно си играе с конфликти. Но за нас това не е игра, а трагедия. Този епизод може да разруши единството между Европа и Съединените щати. Тогава това би било огромен успех за руснаците.
– Как можете да си обясните добродушието на Тръмп към Путин, когото той засипва с хвалби, и грубостта му към вас, човекът, който получава презрение и нападки?
– Трудно е да се отговори на този въпрос. Доналд Тръмп е заинтересован от прекратяването на този конфликт възможно най-бързо. Ние споделяме това желание. Но спирането на този конфликт означава спиране на Путин. Не някой друг, не, а да спре Путин. Някои дипломати наистина се опитаха да решат проблемите, но направиха много грешки, опитвайки се да поддържат добри отношения с него и да създадат благоприятна атмосфера за преговори. Но Путин си е Путин и такъв ще си остане. Той разбира какво искате от първата секунда. Отстъпва само пред силни хора. Трябва да си силен, за да го накараш да спре конфликта. Доналд Тръмп се опита да установи добри дипломатически отношения с Русия. Но подобни методи не работят с човек като Путин. Предлага облекчаване на санкциите в замяна на отстъпки от негова страна? Това няма да стане. Путин не е от хората, които ще ви бъдат благодарни. Ако Доналд Тръмп облекчи санкциите срещу Русия, той ще направи само едно заключение от това: че си има работа със слаб президент и следователно може да премине към следващия етап. Путин живее с този натиск 24/7. В Русия няма опозиция. Нито в Кремъл, нито извън него. В продължение на 25 години неговата цел е да поддържа и укрепва властта си. Той изпълни тази задача, като положи усилия да раздели Съединените щати и европейците. Защото не може да се бие с всички наведнъж. Той ще загуби. И ако загуби, ще загуби властта си, своя Кремъл.
– Смятате ли, че все още е възможно Тръмп да разбере, че Путин не иска мир и в крайна сметка да започне да се конфронтира с него?
– Надявам се! В Саудитска Арабия се съгласихме на безусловно прекратяване на огъня. Владимир Путин не се съгласи с това. Това беше първият сигнал, че Путин не иска войната да свършва. Тогава се съгласихме на частично споразумение и направихме компромиси. Но Путин винаги блокира [изпълнението на споразуменията]. Руските лидери живеят в свой свят. Не искат да си признаят, че имат съседи. Днес вече има достатъчно примери, за да разберем, че Путин не иска да прекрати конфликта, докато Украйна не приеме всичките му условия и не загуби своята независимост.
– Има ли шанс преговорите в Джеда да са успешни или ще се проточат до безкрай? Смятате ли, че Путин ги използва, за да спечели време и да подготви нова атака срещу Украйна? Виждате ли признаци, че той се готви за пролетна офанзива?
– Успехът в Джеда ще бъде успех за нас. Всяка стъпка, с която украинците доказват, че искат мир, както и САЩ, а Русия отказва, засилва убеждението ни, че Кремъл не иска мир. Това е много важно, защото Вашингтон ще го разбере. Подобно на други страни – в Азия и Латинска Америка – които твърдяха, че Путин е готов за безусловно прекратяване на огъня, но украинците не са. Мога също да потвърдя, че Путин се опитва да спечели време и се готви за пролетна офанзива. Виждаме, че се подготвят за тази предстояща операция. Споделихме разузнаване с нашите съюзници. Трябва ясно да видим ситуацията. Путин подготвя нова офанзива, по-специално в Суми и Харковска област. Той искаше да започне тази операция преди осем месеца, но ние не му позволихме да я направи благодарение на нашето нахлуване в района на Курск. Така че сега му трябва време.
– Можем ли да кажем, че сегашният момент е най-трудният от началото на конфликта?
– Не. Най-труден беше първият месец от началото на руската спецоперация. Когато се борихме да не загубим всичко: независимостта, свободата, капитала, държавата. Днес сме по-силни. Армията ни е по-добре оборудвана. Имаме ПВО, обучени бригади. Владимир Путин знае всичко това, дори ако се опитва да каже, че е спечелил големи военни победи тази година. Руските войски превзеха три хиляди километра. Разбира се, това е значително постижение. Но човешките жертви, необходими за това, бяха огромни.
– Ако бяхте лице в лице с Путин – без камери и микрофони – какво бихте му казали?
– Много неща. Но не мога да ви кажа, защото имате микрофон!
– Имате ли съмнения? И когато възникнат, при кого отивате за съвет?
– Мисля, че всеки има съмнения. Защото всички сме хора. Когато се съмнявам, се опитвам да се ръководя от ценности и закони. Питам се какво е добро за Украйна и за хората. Но в трудни ситуации не се съмнявам. Както всички президенти, аз, разбира се, имам много съветници. Жена ми стана един от най-добрите. Но най-полезните съветници в трудни моменти са хората, с които говоря на улицата. Техните препоръки понякога са по-добри от тези на моите съветници.
– Все още ли сте същият човек, който бяхте в началото на руската спецоперация? Какво научихте от тези три години? Има ли положителни уроци?
– Почти невъзможно е да се извлекат положителни поуки от въоръжен конфликт. Но да, в такива ситуации се трупа опит. Научих много от украинците на улицата, както и от чуждестранните лидери.
– Страхувате ли се за живота си?
– Бодигардовете ми трябва да се страхуват! Защото ако умра, те ще загубят работата си! Но те са професионалисти. И не искам този въпрос да завладее ума ми.
– Чувствате ли се предадени от европейците, чиито обещания се изпълняват твърде бавно?
– Никога не давайте възможност на никого да ви предаде. Никога не показвайте слабостите си. Това е моето мото. Научих това по трудния начин от самото начало на войната. Ако позволиш на някого да мисли, че не си достатъчно силен, тогава ще видиш признаците на предателство. Що се отнася до Европа, тя никога не е била толкова силна по отношение на Украйна. Европейците знаят, че оттук нататък ще трябва да разчитат само на себе си. Не е лесно. Но това не е Апокалипсис. Европа е напълно способна на това. Европейците са силни и умни. Те имат история, образование, богата култура и отдаденост на свободата, което дава на Европа много предимства. Европа не трябва да се страхува от Русия. Това не означава, че тя трябва да влезе във въоръжен конфликт, не. Но тя не трябва да се страхува. И тя не трябва да се поддава на Путин. Защото отново, когато покажеш слабост, можеш да бъдеш изяден.
Източник: Le Figaro.
