Европейският икономически растеж и благосъстоянието на крайбрежните региони зависят от тяхната дейност.Но този блестящ медал има и обратна страна: пристанищните зони, в които непрекъснато изгарят огромни количества изкопаеми горива, оставят огромен въглероден отпечатък.
Морският бриз се превърна във вятър на промяната
Още преди неотдавнашното сливане с пристанището на Антверпен, белгийският Зебрюге се смяташе за най-големия автохъб в света. Огромните кораби, които акостират тук, генерират електричество чрез изгаряне на гориво. Но в близко бъдеще те ще могат да получават чиста енергия от множество вятърни турбини. Това “зелено” решение е идеално за най-ветровитата зона в Белгия.
Дрис Де Смет, съветник по устойчива енергия в пристанището, обяснява: “Първите вятърни турбини в Европа бяха инсталирани тук, в Зебрюге, така че ние винаги сме били пионери в тази област. Днес 54 вятърни турбини осигуряват чиста енергия на 100 000 домакинства. При това голяма част от енергията, генерирана тук, се консумира директно от пристанищни терминали и компании, което им позволява да прехвърлят значителна част от дейността си на безвъглеродни релси“.
Обединеното пристанище на Антверпен и Брюж, едно от най-големите в Европа, се стреми да стане и едно от най-екологичните в света. На Евротерминала, например, минават на LED осветление, покриват покривите със слънчеви панели и мият контейнерите и колите със събрана дъждовна вода. И всичко това – в допълнение към вятърната енергия. Вятърът в Антверпен не е много постоянен, слънцето също не винаги грее, но терминалът се справя, използвайки нови акумулаторни батерии. Тези иновации са част от проекта PIONEERS, подкрепен от Европейския съюз.
**Едно пристанище – 10%**CO₂ на страната
Управляващият директор на Евротерминала Ив дьо Ларивиер разказва, че днес той получава 86% от енергията от „зелени“ източници, което му позволява да стабилизира разходите.
„Веднага можем да видим ефекта от използването на възобновяема енергия, тъй като цените на електроенергията скочиха рязко миналата година”, обяснява той. „Нашите клиенти искат нашия отпечатък върху околната среда. Това означава, че дори днес да няма пряк бизнес аргумент, то утре той със сигурност ще се появи. Мисля, че ще сме готови”.
Пристанището на Антверпен-Брюж представлява 4,5% от белгийския БВП и над 160 000 работни места, благодарение на карго терминалите, дистрибуторските центрове и най-големия химически клъстер в Европа. Годишни емисии на CO₂ тук са 17 милиона тона, проблем, който пристанището се стреми да реши, като стане въглеродно неутрално до 2050 г.
„Имаме огромен проблем с въглеродните емисии”, признава Хи Янсенс, ръководител на корпоративните връзки в пристанището на Антверпен-Брюж. „Ние сами произвеждаме повече от 10% от въглеродния отпечатък на Белгия. Пристанището е високо енергоемка платформа с големи потребности на гориво, електроенергия, суровини и топлина. Нашата основна цел е да останем конкурентна платформа от световна класа, но с нулев въглероден отпечатък в дългосрочен план”.
„Зелен“ водород вместо внос на нефт и газ
Един от начините да се постигне това е да се улови, да се съхранява и използва повторно CO₂.
Друго решение е да се премине от изкопаеми горива към алтернативи като водород, който може да се произвежда с помощта на възобновяеми енергийни източници, като същевременно остава CO₂ неутрален. В бъдеще пристанището възнамерява да се превърне в международен център за „зелен водород“, който може успешно да замени изкопаемите енергийни източници – включително руските петролни и газови ресурси – в много индустриални сфери.
Терминалът на PSA вече експериментира с алтернативни горива, включително водород. Контейнерите се транспортират тук със стотици транспортни кранове. Техните дизелови двигатели произвеждат значителни емисии. Като част от проекта PIONEERS, терминалът и неговият партньор, групата CMB.TECH, модернизират един от тези кранове. Той е оборудван с хибридна система, която комбинира дизелово гориво с водород, което ще намали общите емисии. Тестването ще покаже как тази технология може да бъде разширена.
Барт Пейманс, мениджър по устойчивите решения на пристанището, представя иновацията. „Методът, който демонстрираме, се нарича технология за двойно гориво. Ние всъщност смесваме водород и дизелово гориво, за да задвижим двигателя. Технологията за двойно гориво ни позволява да използваме съществуващото оборудване, като постепенно създаваме водородна инфраструктура. В момента няма такава. Така че, ако в пристанището възникне проблем с доставките на водород, ще имаме възможност да се върнем към дизелово гориво”.
Проектът PIONEERS, който се координира от пристанището на Антверпен-Брюж, включва и пристанищата на Барселона в Испания, Констанца в Румъния и Венло в южната част на Холандия.
Целта на инициативата е да покаже различните екостратегии, които пристанищата могат да използват, оставайки конкурентоспособни – в съответствие с целите на Европейската зелена сделка. Инге Де Волф – координатор на проекта – обяснява: „Всеки участник предлага уникална пристанищна екосистема и можем да се учим един от друг, включително чрез взаимодействие с пристанищната общност, със заинтересованите страни. Ще се съсредоточим например върху производството и доставката на чиста енергия, устойчиво проектиране на пристанища. Ще разгледаме също транспортните потоци, оптимизирането на пътникооборота, както и цифровата трансформация. По този начин до края на проекта трябва да разработим генерален план за зелено пристанище, който може да се използва в цяла Европа и извън нея”.
Капитани далечно плаване
Цифровите технологии могат да повишат ефективността на пристанището, което ще доведе до по-ниски емисии.Данните в реално време са достъпни чрез камери, сензори за качеството на въздуха и други устройства, разположени в пристанището.Полуавтономните дронове използват алгоритми за машинно обучение, за да сканират района и да откриват плаващи боклуци или нефтени разливи.
Така администрацията може бързо да реагира на всеки източник на замърсяване на въздуха, било то промишлен обект или кораб. Корабите също преминават към цифрови технологии.
Компанията Seafar, друг участник в проекта, ги оборудва с камери и други датчици, позволяващи дистанционно управление. Капитаните управляват като гледат мониторите в офиса. Това е по-удобен начин на работа, който носи и определени ползи за околната среда. Газале Киа, ръководител на проекта, обяснява: „Когато разполагаме с цялата информация, данните, получени от устройствата, можем да предложим оптимизация на маршрута и скоростта. С тези опции реално ще намалим разхода на гориво, в резултат въглеродните емисии ще се намалят и ще имаме повече екологични товари“.
От кораб до велосипед
И последно, но не по значение, начинът, по който хората се движат около пристанището, може да окаже голямо влияние върху емисиите. От тежкотоварните камиони и товарните влакове до личните превозни средства на служителите, всички превозни средства допринасят за общото замърсяване на околната среда, от което страда населението. Целта на Антверпен е да преведе поне половината жители на екологични превозни средства. Градът си сътрудничи с пристанищните власти, които са инвестирали 40 милиона евро, за да свържат всички предприятия в пристанищната зона с безопасна и удобна велосипедна алея.
Стивън Виндей, консултант по мобилността на Антверпен, обещава да качи гражданите и пристанищния персонал на велосипеди. „Ясно е, че пристанището е неразделна част от града, особено що се отнася до мобилността. До десет години всеки обект в пристанището ще има велоалея – чак до портата. Искаме да направим града по-активен, по-умен, по-достъпен и по-удобен за живеене“, коментира той.
Индустрията прави само първите стъпки към екологичните пристанища на бъдещето.
Европа се стреми към климатична неутралност до 2050 г., така че крайната цел на този път вече е ясна.
Източник: euronews.com
Превод: opposition.bg
