След повече от 20 години затвор в един от специалните затвори на САЩ, Ана Монтес, която се смята за “най-опасната шпионка” в историята на страната, беше освободена. Как е било възможно кубински агент да контролира всички антикубински военни разузнавателни дейности на американската супердържава? И какви изводи трябва да се направят от тази вълнуваща история?
През септември 2001 г. Ана Белен Монтес е арестувана за шпионаж в полза на Куба и скоро осъдена на 25 години затвор. Тя можеше да получи и смъртна присъда, тъй като обвинението е подробно и много сериозно, но тя се съгласява на споразумение с разследването и признава вината си – обичайна практика в американските съдебни производства. В резултат Монтес прекарва 21 години и 3 месеца в специализиран затвор за “особено опасни” жени в една от военните бази – заедно с например Линет Скуики Фром, една от най-активните членове на “семейството” на Чарли Менсън.
Американците, включително специалистите от разузнаването, са склонни да преувеличават събитията от своята кратка история. Но именно Ана Монтес недвусмислено е наричана “най-опасната шпионка”, въпреки че малко се е говорило и писало за нея преди. Може би този път не преувеличават?
Монтес работи в американското военно разузнаване DIA в продължение на 17 години. Смята се, че тя е постъпила на служба вече като агент на Хавана, тоест тя е останала в сърцето на американската разузнавателна общност като инфилтриран двоен агент по-дълго от всеки друг, който ни е известен. Само това е достатъчно, за да се съгласим с американците: случаят е наистина уникален.
Кубинските разузнавачи творчески възприемат известната схема на „Кеймбриджката петорка“: да се вербуват талантливи студенти със зачатъци на леви убеждения направо в елитните учебни заведения на противника, така да се каже, „за израстване“. А Ана Монтес била изключително талантлива, което се потвърждава от нейното бързо израстване в структурата на DIA.
По време на ареста си тя е заемала най-високата цивилна длъжност в разузнавателната система на САЩ – старши анализатор – и е участвала в работата на секретната „междуведомствена комисия за Куба“. Монтес имала най-високо ниво на достъп до класифицирана информация, контролира операциите на DIA и дори на ЦРУ в Куба, Салвадор и Никарагуа, лично съставя доклади за състоянието на кубинската армия и участва в разработването на обща позиция на правителството на САЩ по отношение на официална Хавана.
Едно от неофициалните обвинения срещу нея, което не може да бъде повдигнато в съда, е, че анализите на Монтес са повлияли на политиките на Бил Клинтън и Джордж У. Буш по отношение на Куба. Твърди се, че именно нейните текстове са убедили двамата президенти, че няма нужда да се напада Куба, въпреки рязкото отслабване на местните власти поради разпадането на СССР.
По-късно адвокатите на Монтез твърдят, че това е било положително влияние, тъй като тя всъщност е спасила живота на много американски и кубински войници.
Така тя може да издърпа цялата “Кеймбридж петорка”, взета заедно. В частта на преките обвинения много натежава заплахата за най-тежката мярка. Четирима агенти на DIA и ЦРУ изчезват безследно в Куба, информацията за които Монтес предава в Хавана. Тя също съобщава за тренировъчния лагер на „контрасите“ (антисандинистки проамерикански партизани в Никарагуа) в Салвадор, ръководен от американските „зелени барети“. Никарагуанците нападат и унищожават този лагер, по време на което е убит американски сержант. Това вече не е просто шпионаж, а „заговор за убийство на упълномощено лице при изпълнение на служебните задължения“.
Представители на американското контраразузнаване, и по-специално главният „ловец на къртици“ Скот Кармайкъл, твърдят в съда, че Монтес напълно е дискредитирала работата на американското разузнаване срещу Куба в продължение на 20 години. Нейният авторитет по кубинските въпроси е бил толкова висок, че разузнавателната общност нарича колежката си Кралицата на Куба (алтернативен псевдоним: La Otra – Другата). DIA два пъти официално изпраща Монтес в Куба под дипломатическо прикритие – за да наблюдава първото посещение на папата на Остров на свободата и за специален доклад за състоянието на кубинската армия, който формира основата на доклада за нежелателността на пряка военна инвазия.
Количеството „обикновена“ класифицирана информация, която Монтес е предала на Хавана през годините, е неизчислимо. Контраразузнаването и съдебното следствие просто не са могли да установят всички тези подробности. И американците предпочитат технически да избегнат пряк отговор на въпроса дали тази информация е била предадена на Москва.
Във Вашингтон наричат Ана Монтес феномен, защото много малко хора наистина са успели да постигнат подобно нещо. Вярно, говори се, че тя не е била единствената кубинска “къртица” в американското разузнаване, но това може да е обикновена информационна игра.
Една от причините тази история да не бъде рекламирана като шпионски трилър от национално значение е, че в САЩ само руските и китайските специални служби, на места израелски и ирански, се възприемат като разузнаване. И към кубинското разузнаване има същото снизходително отношение, както към полското, чехословашкото, българското по време на Варшавския договор (в същото време американците донякъде уважават или по-точно силно демонизират ЩАЗИ).
Тоест тази история е срам и явна некомпетентност на огромен брой влиятелни хора.
Друга причина за липсата на интерес към случая Монтес е датата на нейния арест: 20 септември 2001 г., когато всичко, което няма общо с атентатите от 11 септември, не се счита за важно. Това между другото позволява и на DIA да избегне трудни вътрешни процедури. Разузнавателната общност получава картбланш да преследва терористи по целия свят, а на Монтес бива тихо осъдена на 25 години без право на кореспонденция (буквално; през първите 14 години от затвора й е забранено да кореспондира с когото и да било, освен с близки роднини).
Ана Белен Монтес е родена в Германия, във военна база в Нюрнберг, в семейството на пуерториканеца Алберто Монтес, който е работил като психотерапевт в американската армия. Главният специалист по “случая Ана Монтес” журналистът Джим Попкин твърди, че бащата на супершпионката е бил “насилник”. Колко важно е това за по-нататъшната история не е съвсем ясно. Но семейният произход е важен.
Семейство Монте са „бели латиноамериканци“: прадядото на Ана е роден в Пуерто Рико, но идва от Испания. А в Латинска Америка все още съществува сложна расистка система с проследяване на дела на европейска кръв. В редица страни това сериозно засяга социалното издигане: преките потомци на испанските заселници винаги стоят на върха. Такива са и семейство Кастро в Куба и сенатор Рубио в Съединените щати.
Монтес завършва с отличие Университета на Вирджиния и Международното училище Джон Хопкинс, основната ковачница на кадри за американското разузнаване. Именно в Хопкинс я открива кубинската вербовчица Марта Веласкес, която се сприятелява с нея въз основа на модерните тогава леви убеждения. Младата Ана Монтес се възмущава от отношението на Съединените щати към Куба и другите национално-освободителни движения в Латинска Америка, но Веласкес, според всички канони на вербовката, препоръчва на Ана да смекчи плама си и да спре да демонстрира възгледите си пред състуденти. По-добре напротив – да стане американски патриот, като цялото й семейство.
На практика всички членове на семейство Монтес работят за американската разузнавателна система под една или друга форма. Това е династия от шпиони и контраразузнавачи.
По-малкият й брат Тито е агент на ФБР, оперативен работник (там работи и жена му). По-малката й сестра Луси е преводач и „лингвистичен анализатор“ за бюрото. Получила няколко ведомствени награди за разкриване на проникнали агенти и чисто криминални престъпления, извършени от кубинци, пуерториканци и доминиканци.
Ана Монтес използва както нея, така и братята си, за да получава информация „на тъмно“. В резултат на това Луси счита, че по-голямата й сестра, която й е уредила тази работа, е предала не само Съединените щати и американския народ, но и нея лично, и затова активно участва в разследването от страна на ФБР.
Бившият приятел на Ана Роджър Корнерето работи в същата група по Куба като нея. Обикновено служебните романи в разузнаването се считат за грубо нарушение на дисциплината.
Малкият двустаен апартамент в Кливланд Парк, в който Монтес живееше по време на ареста си, принадлежи на Корнерето. Шпионинката няма собствено недвижимо имущество и през цялото време докато работи за кубинското разузнаване, получава само няколко хиляди долара за някои неотложни разходи. Мотивите й винаги са били идеологически, за което тя настоява както по време на процеса, така и в две публични писма, които успява да напише в ареста.
Тези писма са много колоритни и са се превърнали в нещо като Библия за привържениците на Куба и левия социализъм в САЩ, особено в Пуерто Рико. Самите американци признават, че на острова се е образувала цяла общност, която смята Монтес за мъченица. И сега, когато най-близките й роднини всъщност се отказват от нея, те са готови да приемат шпионката там като героиня. Братовчедката на Монтес Мириам, която живее в Пуерто Рико, е единственият член на семейството, който се бори за нейното освобождаване през цялото това време.
Между другото, условията за освобождаване наистина позволяват на Монтес да замине за Пуерто Рико. Но тя няма право да използва интернет, да се среща с чуждестранни агенти и да работи в разузнаването. Последното изискване изглежда абсурдно, но така работи американската съдебна система.
Основният въпрос, който възниква в подобни истории, е: как и защо Монтес е разкрита след 17 години успешна работа?
Схемата на нейните контакти с кубинците била едновременно проста и трудна за изчисляване. Вкъщи, в килера, тя държи късовълново радио, по което получава зашифрирани съобщения от Хавана. Тя ги дешифрира с помощта на лаптоп с вградена програма за дешифриране. Като изходен код (той трябва да се въвежда всеки път, за да стартира програмата) са използвани класически шифровани подложки с номерирани страници. Тези страници са пропити със специален разтвор, в резултат на което се самоунищожават след употреба.
И това не е Холивуд, а сурова разузнавателна реалност, в която никой не е отменил традиционните методи.
По време на джогинг Монтес се обажда от улични телефонни автомати на куратора, за да потвърди получаването на съобщение от Хавана, използвайки карти за еднократна употреба. Една дума, изречена за една или две секунди. В зависимост от ситуацията това означава „получено съобщение“ или например „опасност“. ФБР успява да разбере тази схема, като установява външно наблюдение на Монтес.
Тя получава съобщения от Хавана два пъти седмично. Когато самата тя е трябвало да предаде получената информация, се срещна с кураторите си в различни ресторанти във Вашингтон. Говорим за, така да се каже, случайни и мимолетни срещи, когато раменете ни се сблъскват на вратата. Тогава е нямало флашки, но Монтес копира информация на мини-дискове, които лесно се прехвърлят в мигновените срещи.
Според официалната версия ФБР е успяло да дешифрира едно от късовълновите съобщения от Хавана, тъй като във Флорида е изградена цяла система пеленгатори (там работи и Луси Монтес). Това съвпада с подозренията, че нещо се случва в групата на DIA за Куба, преди всичко започват да изчезват агенти.
Това напомня историята с Олдрич Еймс, чието разкриване започва с масови и немотивирани арести на агенти в Москва. Но поведението на Еймс поради алчност е демонстративно, а Монтес е водела много скромен начин на живот и не паркира Ягуара точно пред сградата на ЦРУ.
Агентите претърсили апартамента на Монтес и Контерето, откриват радиостанция и блокове за шифроване в килера. Това прилича на класическия „синдром на успешен агент“: за 17 години Монтес може да е загубила бдителността си, защото държането на шифрови подложки у дома е удобно, но противно на правилата – самото им присъствие е достатъчно за присъда.
Монтес е арестуван направо на работното място в DIA. Тя няма собствена разузнавателна мрежа, през всичките тези 17 години тя работи сама. Това се отразява на здравето й, Монтес приема антидепресанти и многократно се обръща към психоаналитик. В DIA това се приема като претоварване на уникалната специалистка по Куба – и сами плащат за психоаналитика.
Случаят Монтес, която сега е на 65 години, все още чака да бъде фимиран. Журналистът Попкин настоява, че най-важното в него са конфликтите между Ана Монтес и нейното семейство, между левичарката и „истинския американски патриот“.
Ако “Кеймбриджката петорка”, която се състоеше изцяло от представители на висшите слоеве на британското общество, беше идеологизирана сама по себе си, то в случая с Монтес идеологията възниква от оценката на реалните действия на Съединените щати. Култът на мъченица, който се е развил около нея в Куба и Пуерто Рико, разбира се, не е напълно разумен, но това също е тенденция, която трябва да се има предвид.
Източник: vz.ru
