Сключването на мирен договор между Русия и Украйна може да не сложи точка на конфликта, а само многоточие, казва Евгений Минченко, президент на комуникационния холдинг Minchenko Consulting. Кога ще се случи това не е ясно, тъй като няма яснота какъв е критерият за победа на Руската федерация: някакви споразумения ли или пълното поражение на Украйна? Но дори и тогава няма да може да се смята, че конфликтът е решен – по целия периметър на Русия има твърде много взривоопасни точки.
„Кога ще приключи спецоперацията е открит въпрос. Какво се случва там сега? Всичко зависи от това. Виждаме, че Западът си направи изводи от първите уроци на конфликта. Те казват: „Ние вярваме, че Русия може да бъде победена на бойното поле. Украинците са готови. Не са необходими преговори“. Тази позиция на Запада на практика вече е консенсусна, с изключение на дисиденти като унгарския президент Виктор Орбан. Западът вярва, че ако украинците са готови, трябва да ги подкрепят с финанси и оръжие.
Възниква и друг въпрос: какви са критериите на Русия за победа? Пълното поражение на Украйна ли? Достигане на някаква точка на баланс? Или сценарият „38-ми паралел“ („корейският сценарий“ – ред,)? Или сценарий на някакъв вид пазарлък? Не е ясно. Има подозрение, че това може да се проточи много, много дълго време. И може да не е точка, а многоточие.
Какво имам предвид… Да кажем, че сме установили конфликт в някаква точка. След две-три години той отново пламна. Още веднаж е отбелязан. И така нататък. Според мен, ще има няколко итерации и няма да има окончателно решение. Например външното министерство на Русия каза, че въпросът за мирния договор с Япония вече не стои в дневния ред на Русия.
В някакъв момент няма да става дума за мирен договор с Украйна и за някаква фиксация на статуквото със Запада. Най-вероятно това ще бъде продължаваща неопределеност.
Подобна е ситуацията с Япония. Нямаме мирен договор, но не сме и във война. За Япония има спорни територии, но за нас няма: Курилите са си наши. И това е наистина е добър вариант. А в случая с Украйна и Запада всеки момент всичко може да започне отначало. Тук е трудността. Затова никой не знае колко дълго ще продължи този конфликт. Възможно е да има някакъв нов етап.
Очевидно навлизаме в епоха на големи сътресения.
Има няколко очевидни точки, които хипотетично могат да експлодират. Глобално погледнато, това са отношенията между САЩ и Китай и отношенията на Китай със съседите и съюзниците на САЩ – Япония, Южна Корея и др. Друг много важен момент е всичко, което се случва около Иран. След това е проблемът с вътрешнополитическата стабилност и разцеплението в САЩ, проблемът със стабилността на Европейския съюз, защото там очевидно тече ново сглобяване на проекта, особено след като Обединеното кралство се оттегли от него.
В постсъветското пространство също има повече от достатъчно такива взривоопасни точки. Беларус: възможно ли е започване на военни действия срещу Беларус? Защо не? Така наречените белоруски бунтовници, които преди време напуснаха, сформираха някакъв Калиновски полк – кой им пречи да се опитат сами да влязат в Беларус и след това да поискат международна помощ, например? Още повече, че има прецеденти: Заливът на прасетата, нахлуването на кубински емигранти в Куба и опитът за сваляне на Фидел Кастро.
Следват – Молдова и Приднестровието: правителството на Наталия Гаврилица подаде оставка. Това означава, че е възможно да дойде по-ястребово правителство, което да провокира криза там. Балтийските страни може да се опитат да организират морска блокада на Калининград.
В Кавказ – арменско-азербайджанският конфликт, исканията на Азербайджан за сключване на мирен договор възможно най-скоро да се предаде Нагорни Карабах и Зангезурския коридор, за да си осигури връзка с Турция. Там стоят руски миротворци. Жителите на Карабах смятат, че още преди разпадането на СССР те са се отделили от Азербайджан и са създали там своя собствена държавност. Тези 120 000 души няма да си тръгнат оттам, те вярват, че това е тяхната земя. Но най-важното е, че дори официалното ръководство на Армения не ги подкрепя в този стремеж. Арменското ръководство предявява претенции към руското външно министерство.
Но ние не можем да бъдем по-големи арменци от самите арменци. Когато Русия се опитва да балансира ситуацията, за да помогне на своя съюзник, той вместо това демонстрира своя избухлив кавказки нрав и бяга към Европейския съюз, към американците. И нищо не става. Е, не можеш да помогнеш на човек, който не иска да си помогне. Съответно, всеки момент там може да се взриви.
С Грузия ситуацията беше горе-долу уредена. Между другото, Националният научноизследователски институт за развитие на комуникациите (NIIRK) проведе мониторинг на комуникационните режими на страните от постсъветското пространство. Интересен момент: през 2022 г. комуникациите на Русия с Беларус, Киргизстан и Узбекистан са се подобрили, но са се влошили с Армения, Азербайджан и Казахстан, който между другото бе спасен от преврат и възможна гражданска война. И всъщност имаме отворена граница на Русия с Казахстан. Това също е проблемна история.
Западът може да направи втора “анти-Русия” от Казахстан. Там има демографски подем, за разлика от Русия. Това е млада нация. Като Киргизстан и Узбекистан, което, между другото представлява голям риск за стабилността на тези страни: точно по същия начин, например, Русия се взриви в началото на 20 век – това беше много младо общество.
Русия сега е старо общество. Но това, освен всичко друго, осигурява стабилност, защото няма такъв натиск от недоволни, неустроени младежи. Може да се припомни как наскоро това доведе до така наречената „арабска пролет“. Същите точно условия съществуват в почти всички страни от Централна Азия. Това са огромен брой млади хора, които смятат себе си за неудовлетворени и смятат, че за тях няма място под слънцето.
Около нас много места могат да експлодират. И нашите съюзници, по-точно ситуационни партньори, като например Китай, който наистина не иска да попада под вторични санкции. Турция се оказа в много трудна ситуация и не е сигурно, че Ердоган ще се задържи, а ако го направи, не е сигурно, че ще продължи да се придържа към същата линия, защото той постоянно балансира между различни центрове на власт . И ако той не издържи, най-вероятно на власт ще дойдат прозападни политически сили, които ще се държат много по-твърдо към Русия.
В този сложен многоконтурен свят Русия на теория бързо би стигнала до някакъв резултат [в зоната на СВО, в отношенията със Запада], за да може да се прегрупира. Но ще ни дадат ли тази възможност? Или ще взривят предварително поставените мини по целия периметър?“
Източник: ura.news
Превод: opposition.bg
