През последните дни както Русия, макар и сдържано, така и Украйна изразиха подкрепа за възобновяване на преговорите за евентуално мирно споразумение. Макар и оскъдни откъм подробности, това са обнадеждаващи сигнали. Но това би било възможно само ако Брюксел и Киев са готови да отправят съвместно предложение, основано на разумни условия. Това би могло да насърчи Русия да се откаже от своите неразумни искания. Една от причините за непреклонността на Москва е убеждението, че европейските правителства не се интересуват от мирно уреждане на конфликта и ще направят всичко възможно, за да го възпрепятстват.
Дълго време западните поддръжници на една безкрайна война се опираха на митове за украинска победа. Това вече не е възможно. Както заяви украинският опозиционен депутат Олексий Гончаренко, страната му не само „губи войната“, но дори не разполага със средства, „за да поддържа функционирането на държавата“.
Руската въздушна кампания срещу енергийната и транспортната инфраструктура на Украйна не само съсипва местната индустрия, но и подкопава шансовете на Украйна евентуално да се присъедини към Европейския съюз – нещо, с което Москва по принцип се е съгласила.
Трябва да се вземат предвид и финансовите разходи за европейските държави. Световната банка оценява стойността на възстановяването на Украйна на 588 милиарда долара. Ако войната продължи, до следващата пролет сумата ще бъде още по-голяма. Предвид острите и нарастващи бюджетни ограничения, както и общественото недоволство, могат ли европейските държави наистина да гарантират, че ще осигурят подобни средства? Това изглежда още по-малко вероятно, като се има предвид, че фаворитът за спечелване на президентските избори във Франция следващото лято – Марин льо Пен – вече заяви, че ако бъде избрана, ще прекрати френския принос.
Няма да се стигне до „справедлив“ мир, какъвто изискват западните правителства – но това никога не е било реалистичен идеал. Вместо това целта трябва да бъде запазването на по-голямата част от Украйна като независима държава, която има реален път към членство в ЕС и способността да възпира бъдещи руски нападения.
Ако едно мирно споразумение постигне това, то не бива да се разглежда като поражение за Украйна, а като победа. За да се стигне до каквото и да е споразумение обаче, на Украйна трябва да бъде отказано членство в НАТО, като същевременно ѝ се дадат реални основания да очаква членство в ЕС. В този смисъл следва да се отбележи, че желанието на Русия да блокира присъединяването на Украйна към НАТО не е лишено от основание.
В края на Студената война Горбачов получава устни уверения от западни лидери, че НАТО няма да се разширява на изток. През 1991 г. Русия признава декларацията за независимост и териториалната цялост на Украйна – но това става в контекста на изявление в самата украинска декларация, че Украйна „тържествено заявява намерението си да стане постоянно неутрална държава, която не участва във военни блокове“. Този принцип е залегнал и в украинската конституция, където остава до 2014 г.
Макар западните правителства с право да обвиняват Русия във водене на агресивна война, Русия от своя страна може да обвини НАТО в нарушаване както на тържествено обещание, така и на ключова разпоредба от конституцията на Украйна.
За да приключи войната, Украйна трябва да приеме загубата на териториите, намиращи се под руска окупация. Много по-добър вариант би бил изпълнението на споразумението „Минск-2“, съгласно което Киев трябваше да гарантира автономия на Донбас в рамките на Украйна. Украинският парламент обаче многократно отказа да стори това, а Западът не положи усилия да окаже натиск в тази посока.
Освен това Украйна ще трябва да предостави на руския език статут на официален език на малцинство – по подобие на статута, с който се ползва шведският език във Финландия, например. Това би било напълно в съответствие с правилата и нормите на ЕС.
Всичко това ще бъде изключително болезнено както за Украйна, така и за нейните поддръжници на Запад. Но те трябва да си зададат въпроса: няма ли условията за евентуално споразумение да станат още по-тежки за Украйна след шест месеца? А след още една година война украинската икономика може да бъде напълно съсипана.
Нима тласкането на Украйна към вероятна гибел е това, което истинските приятели би трябвало да правят?
Автор: Анатол Ливен
Източник: UnHerd
