Сега, когато шумът е утихнал, е подходящ момент да се вслушаме. Не чувам новини за успешна украинска контраофанзива. Вместо това чувам тътена на руските ботуши, настъпващи все по-дълбоко в онези части на региона Донбас в Източна Украйна, които Владимир Путин все още не контролира.
Междувременно, в югозападната част на Арабския полуостров, хутите поеха контрола над стратегическия пристанищен град Моха. Градът се намира точно на север от пролива Баб ел-Мандеб, който свързва Червено море с Аденския залив и Индийския океан. Досега хутите не са успели да блокират корабоплаването през пролива, както Иран направи в Ормузкия пролив. Но след превземането на Моха те завзеха и остров Перим, разположен по средата на Баб ел-Мандеб, което ги поставя в много по-силна позиция да заплашват преминаващите кораби. Ако успеят да затворят пролива, Иран и съюзниците му ще контролират основните морски „тесни места“ в Близкия изток.
Това вещае икономическа опасност за Запада. Преди войната по-голямата част от петрола, добиван на Арабския полуостров, преминаваше през проливите Ормуз и Баб ел-Мандеб. В момента около 400 000 барела саудитски петрол преминават дневно през Баб ел-Мандеб, което е само малка част от общия добив. А след като хутите превзеха Моха, цената на суровия петрол сорт Brent – международният еталон – се върна на нива около 100 долара за барел. Това не е онзи кратък и рязък ценови шок при петрола, който пазарите очакваха в началото на войната с Иран. Леон Панета, който беше директор на ЦРУ при президента Обама, сега предупреждава за „безкрайна война“, без никакви признаци за разрешаване в едната или другата посока.
Икономисти и централни банкери ясно разделиха икономическите последици от войната на три сценария: базов, неблагоприятен и тежък. Бих определил настоящата ситуация като неблагоприятна, но клоняща към тежка.
Цена на суровия петрол от 100 долара води до по-високи цени на бензина, дизела, горивото за отопление, керосина и други производни продукти. Сурова зима може да доведе до недостиг на газ за отопление в Германия, тъй като газохранилищата в страната вече са на рекордно ниски нива. Цена на петрола от 100 долара не е равнище, при което западните ни икономики функционират гладко.
Това обаче е цена, при която руската икономика функционира много добре. И петролът, което е тревожен знак, е връзката между двете войни. Колкото по-дълго продължава войната с Иран, толкова по-голям е финансовият тласък за Русия, чийто основен износ са петролът и газът. В резултат на това се очертава нежелан сценарий: САЩ губят войната срещу Иран, а Украйна губи от Русия.
Повечето войни не завършват с категорични победи или поражения. Основното ми очакване и за двата конфликта е за нечистоплътно реми: някаква мръсна сделка, при която Иран ще изисква такси за преминаване през пролива, а Тръмп и бизнес партньорите му ще получават дял от тях. Що се отнася до Украйна, бих определил като реми ситуация, в която Русия запазва окупираните към момента територии и получава гаранции, че Украйна ще остане извън НАТО. Вероятността за лош изход от гледна точка на Запада обаче нараства.
От една страна, очевидно съществува риск други европейски държави да бъдат въвлечени във войната – точно както има риск от ескалация в Близкия изток. Двете войни биха могли също така да се слеят в по-мащабен евразийски конфликт, който да действа като прокси война между САЩ и Китай.
Освен това се съмнявам, че застаряващите общества в Западна Европа имат волята за продължителна битка. На тези държави им се налага да вземат заеми, за да покрият целите си за разходи за отбрана. Те не разполагат и с излишък от млади мъже, готови да се бият с руснаците във война, която по-късно би могла да включва използването на ядрени и химически оръжия. В случай на война мащабните ни системи за преразпределение на богатство и доходи би трябвало да бъдат болезнено съкратени, което ще хвърли милиони хора в бедност.
Затова е по-лесно да се изпращат средства за Украйна, без да се ангажират войски. Украйна е получила военна и финансова помощ от Запада на стойност стотици милиарди лири, но Русия все пак е успяла да похарчи повече.
По-рано тази година Русия премина през кратка рецесия, но сега се възстановява – отчасти благодарение на повишените цени на петрола. Същевременно САЩ – а оттам и Украйна – изпитват недостиг на ракети прехващачи, използвани за унищожаване на приближаващи ракети и дронове. Въпреки внушителния си военен капацитет, САЩ не са подготвени за продължителна война. Слабото звено е веригата за доставки. Същото се случва и в Европа, където десетилетията на съкращаване на разходите за отбрана дадоха своето отражение.
Великобритания разполага с армия от 75 000 души – сила, толкова отслабена, че в добър ден би могла да превземе единствено „малък пазарен град“. Това са думите на генерал сър Ричард Барънс, бивш военен командир и съавтор на неотдавнашния преглед на отбраната на Обединеното кралство.
И така, какво ни дава такава увереност, че можем да спрем Русия да победи в Украйна? Руснаците също са изпълнени със самочувствие. Те са толкова уверени в победата си в момента, че вече дори не се интересуват от мирни преговори. Когато Стив Уиткоф, специалният пратеник на Доналд Тръмп за мирни мисии и Джаред Къшнър, зетят на Тръмп, се срещнаха с Владимир Путин миналата седмица, събитието се превърна в крайно неловка ситуация. Путин с удоволствие ги прие и изслуша ласкателствата им. Той обаче не изглеждаше склонен да бърза със сключването на мирно споразумение, а коментарите в руските медии за посещението бяха хапливи. Дмитрий Дризе, политически коментатор в „Комерсант FM“, написа: „Посещението протече по стандартната формула – пристигане, ресторант, прием в Кремъл… На човек наистина би му се искало да види нещо повече.“
Ясно е, че вече сме задминали периода на сближаване между САЩ и Русия, белязан от срещата на върха в Анкъридж между Тръмп и Путин през август миналата година. По онова време руските елити се надпреварваха да хвалят Тръмп. Това вече не е така. Путин изглежда като човек, който вярва, че може да победи. Той е грешил в преценките си и преди – и може да сгреши отново. Нахлуването му в Украйна през февруари 2022 г. беше пълен провал. Руската армия обаче се прегрупира и днес Русия се намира в по-силна позиция от своя противник.
За мнозина на Запад обаче мисълта за руска победа все още е твърде болезнена, за да бъде допусната. Ако смятаме нещо за немислимо, ние не мислим за него. Но подценяването на врага е точно начинът, по който се губят войни. Дори след четири години и половина не разбирам каква е стратегическата цел на западната подкрепа за Украйна. Не поставям под въпрос принципа, но не виждам каква точно е замислената цел в конкретен стратегически план.
Един от малцината в Европа, които твърдят, че имат стратегия, е полският външен министър Радослав Шикорски. Думите му не ме успокояват. Веднъж той определи стратегията като изтощаване на противника – подобно на начина, по който Съюзниците победиха Германия през Първата световна война. Днешната ситуация обаче е несравнима. Русия не е изправена пред критичен недостиг на енергия, какъвто имаше Германия навремето. Идеята, че ще спечелим надпревара за издръжливост срещу Путин в момент, когато цените на петрола са високи, изглежда прекалено оптимистична.
Миналата седмица в отделно интервю Шикорски заяви, че икономиката на ЕС е девет до десет пъти по-голяма от тази на Русия. Това не е просто невярна статистика; това е погрешна преценка за мащабите на Русия, достойна за Наполеон. Изразена в долари, икономиката на ЕС наистина е много по-голяма. Но тъй като Русия е изолирана от доларовите пазари, това не е разумен начин за сравняване на относителните размери. Най-добрият начин да се сравним със страна като Русия, Китай или Иран – особено за военни цели – е чрез покупателната способност, тоест каква реална стойност получаваме за вложените средства. По този показател ЕС е три пъти по-голям от Русия. И дори това не ни дава цялата необходима информация, тъй като ЕС отделя само нищожна част от икономическото си производство за помощ на Украйна, докато Путин харчи много повече.
Военните показатели също не рисуват по-оптимистична картина. ЕС разполага с 1,3 милиона действащи военнослужещи – приблизително толкова, колкото и Русия. Но по отношение на военното производство Русия категорично превъзхожда ЕС. Например, Русия произвежда 3,4 милиона снаряда за тежки гаубици годишно, което е значително повече от прогнозирания годишен капацитет на ЕС от два милиона. Същото важи и за много други категории въоръжение.
Още през март Тръмп заяви, че според Белия дом войната ще продължи четири или пет седмици. Историците обаче вече са ставали свидетели на подобни заблуди. Когато Германия започва Първата световна война през август 1914 г., кайзер Вилхелм уверено казва на войските си: „Ще се приберете у дома, преди листата да са опадали от дърветата.“ Днешният еквивалент е твърдението, че Русия и Иран могат лесно да бъдат победени, тъй като ние сме много по-богати от тях.
В крайна сметка истината е, че Тръмп няма стратегия за Близкия изток, точно както европейците нямат стратегия за Украйна. Ние сме достатъчно богати и платежоспособни, за да продължим да подкрепяме Украйна и да се противопоставяме на Иран още известно време. Но и в двата случая ми е трудно да видя път към победата, тъй като не сме готови да подкрепим думите си с реални действия – било то с финансови средства или с войски.
Автор: Волфганг Мюнхау, директор на Eurointelligence и колумнист в UnHerd
Източник: UnHerd
.
