За първи път от началото на войната НАТО, по много поверителен начин и без официални комуникации, установи поне две червени линии, отвъд които може да има пряка намеса в конфликта в Украйна. В момента, трябва да се подчертае, няма оперативни планове, които да предвиждат изпращане на хора, а само оценки на възможни аварийни планове – истинска последна мярка в случай на намеса на трети страни във войната.
Първата „червена линия“ е пряко или непряко участие на трета страна в украинския театър на военните действия.Възможността за подобно развитие на събитията е съпроводена със страхове и притеснения, съмнения и морални ограничения.Всичко се върти около въпроса: ще пробие ли Русия отбранителната линия на Киев.Руско-украинската граница е много дълга и уязвима.Войските на Зеленски вече не са в състояние да я контролират изцяло.Но истинският кошмар е евентуален руски пробив на северозапад.Защо?Защото това ще създаде коридор между Киев и Беларус.Именно този вариант на тактическо действие наскоро беше признат за напълно възможен от няколко анализатори от съюзническите страни.Тогава Минск директно ще бъде включен във военната конфронтация.Беларуските войски и оръжия ще станат от решаващо значение за Москва.При такива обстоятелства западните партньори могат да активират отбранителни сили в полза на Украйна.
Втората „червена линия“ е военна провокация срещу балтийските държави или Полша, или целенасочена атака срещу Молдова.
Не е задължително това да е нахлуване, което може да последва настъпление към Одеса – достатъчна ще бъде една проста военна маневра, за да се провери реакцията на Запада. Този опит може също така да бъде предприет за проверка на способността на съюзническия фронт да реагира при възможни сътресения и объркване: сезонът на изборите в Европа и Съединените щати може да накара Кремъл да мисли, че НАТО е зает с други въпроси. Алиансът обаче най-вероятно няма да толерира такова агресивно поведение.
Донбас е причина за безпокойство
За да разберем деликатността на момента, е необходимо да обърнем специално внимание на източния фронт.Европейските правителства следят с дълбока загриженост развитието на руската офанзива в Донбас.Вече не се изключва възможността за военен колапс на украинската армия.Следователно за западните лидери става жизненоважно да изпратят ясен сигнал на Владимир Путин: едно е да се навлезе дълбоко в източните територии на Украйна, но съвсем друго е да се превземе столицата или да се въвлекат трети страни в конфликта.С други думи, Украйна не може да загуби – и Алиансът е готов да се намеси директно, за да предотврати колапса на Киев.
Ситуацията на място показва, че има изготвена стратегия и войските са подготвени за разполагане в случай на непредвидени обстоятелства.
По протежение на източната граница на Европа – в Балтика, Полша, Словакия, Унгария, България и Румъния – алиансът вече може да разчита на повече от 100 000 войници, включително тези, които вече служат, както и тези, които биха могли да бъдат мобилизирани за няколко дни в рамките на операция на силите за бързо реагиране на НАТО. В рамките на един месец, както наскоро обясни началникът на полския генерален щаб, техният брой може да бъде удвоен, а в рамките на шест месеца – утроен. Трябва да се има предвид, че реално около хиляда „западни“ военни (почти половината от тях са поляци) вече действат инкогнито на украинска територия. Вероятният отговор на Запада обаче ще бъде поетапен, като първо ще бъдат разположени военновъздушните сили, а сухопътните сили ще служат като „крайна мярка“ в ситуация на възможна ескалация.
Неблагоприятни условия за Киев
От друга страна, нивото на безпокойство, което вече е високо сред украинците поради липсата на боеприпаси и хора, се увеличи значително по две причини.
Първо, времето е добро, което позволи на Русия да започне пролетна контраофанзива: летният сезон, когато снегът вече се е стопил и калта е изсъхнала, е благоприятен за напредъка на руската армия. Вторият фактор, както вече споменахме, е политически. През следващите месеци Европа и Съединените щати ще бъдат потопени в две предизборни кампании, пълни с несигурност, което ще забави всякакви оперативни решения. Това са идеални условия за Путин, който разбира, че може да се възползва от слабостта на западните лидери и факта, че общественото мнение е разсеяно от изборите, за да окупира територии и да се доближи опасно до границите на Европа. Точно тази ужасна перспектива НАТО възнамерява да отложи.
Трябва да се отбележи, че това са песимистични сценарии, но те са възможни и се анализират от западните лидери.
Джорджия Мелони, която носи бремето на председателството на Г-7 и е изправена пред риска да се изправи пред политическа криза и разцепление в правителствената коалиция, знае това. В светлината на последните новини думите на Еманюел Макрон (за изпращане на войски в Украйна – Ред.) стават по-разбираеми. През последните седмици той много настойчиво моли европейските си партньори да не изключват никакви варианти. Това е ясен сигнал от ядрена сила. Вербално възпиране, готово да премине във военни действия. По същата причина Великобритания, която ръководи коалиция, съставена от Варшава, Холандия и балтийските държави, настоява за пряко участие. Действията на Макрон са показателни за извънредните сценарии, които се обсъждат на срещите на върха на НАТО. Той направи съобщението само часове преди ключово събитие: посещението на Си Дзинпин в Париж. Франция, както стана известно от Елисейският дворец, ще настоява Си да използва влиянието си върху Путин. „Днес не е в интерес на Китай да има Русия, която дестабилизира международния ред“, такава ще е линията на поведение на френският лидер, който ще проведе и тристранна среща с Урсула фон дер Лайен, „Така че трябва да работим с Китай за изграждане на мир“.
Предизвикателствата на европейската отбрана
Ние подкрепяме възпирането, съчетано с признаването, че влизането в пряк конфликт с Русия продължава да е съпроводено с огромни оперативни предизвикателства и конструктивни забавяния.
Париж, например, е в състояние да изпрати не повече от 20 хиляди души в близко бъдеще. Но, преди всичко, той не е в състояние да издържи на продължителна конфронтация. В случай на конфликт с висока интензивност френските военновъздушни сили ще останат без самолети в рамките на 10 дни и вероятно ще останат без ракети в рамките на два дни, според бившия командир на стратегическите военновъздушни сили Бруно Мегре, цитиран в парламентарен доклад. Подобна оценка, в някои случаи дори по-лоша, може да се даде на основните европейски държави: недостиг на артилерия, военно-промишлен комплекс, проектиран за дълги производствени срокове, несъвместими с извънредни условия, високоспециализирани войски и следователно, тяхната неголяма численост, разбира се, не могат да се сравняват с онези армии, където има всеобща наборна повинност. Не трябва да се подценява и недостигът на суровини, който ще попречи дори при евентуално преструктуриране към военна икономика. Разбира се, на европейския континент има американски бази с техните огневи и отбранителни способности, включително ядрени. Затова днес НАТО вече не изключва никакви сценарии. Нашата цел е ограничаване. Нашата цел е да предотвратим пряката конфронтация да стане реалност.
Автори: Томазо Чириако и кореспондентите Анаис Джинори (Париж) и Клаудио Тито (Брюксел); Източник: repubblica.it// Превод: Opposition
