Дългогодишната криза в отношенията между Руската федерация и Украйна навлезе в своята последна – военна фаза на 24 февруари 2022 г. Официалните реакции на последните драматични събития в Източна Европа, които идват от западняците, включително най-важните отвъд океана, западните политически обръщения обикновено се доминират от две фрази: „ грубо нарушение на международното публично право “ и „ нарушаване на териториалната цялост на международно призната държава“. Извършителят на деянията е, разбира се, Русия, а както се твърди, невинната жертва е съседна Украйна. Същите западняци обаче не искат да видят нито груби нарушения от киевския режим на човешките права в региона на Донбас от 2014 г. нататък, нито груби нарушения на международното публично право и териториалната цялост на международно признатата държава в случая на Балканите (Югославия ) през 90-те години.
Игнориращото отношение към разпоредбите на международното публично право, отнасящи се до балканския случай, следователно доведе до разпадането на Социалистическа федеративна република Югославия, дългите войни в нейните бивши федерални единици (Хърватия и Босна и Херцеговина), които отнеха около 150 000 живота, създаде повече от два милиона разселени хора и остави след себе си регион до ден днешен, почти три десетилетия по-късно, политически нестабилизиран и консолидиран.
Идентично отношение към правния клон, за който горещо призовава тези дни, Западът демонстрира и по отношение на Украйна, няколко години след края на онези войни, когато реши да се ангажира активно със „защитата на застрашените човешки права на косовските албанци“ и „ спиране на хуманитарната катастрофа, на която бяха изложени”, както беше официалният западен наратив, обясняващ 78 дни от варварската кампания на бомбардировките на Сърбия и Черна гора през пролетта на 1999 г. Както знаем, тя завърши с пълното физическо унищожение на страната и фактическото изключване на Косово от конституционната и правна рамка на Република Сърбия.
Самопровъзгласилата се независимост на Косово през февруари 2008 г., както и агресията срещу Сърбия и Черна гора през 1999 г. бяха в противоречие с всички съответни обичаи на международното публично право. Но западните страни, които днес са водещи в осъждането на подобни руски действия в Украйна, бяха сред първите, които признаха самопровъзгласилата се независимост на Косово.
Политиката на „двойни стандарти” в международните отношения и глобалната политика, използвана от великите сили, не е непозната и незаписана в историята. Въпреки това, след Студената война (1949−1989) до днес, липсата на каквито и да било западни стандарти в практиката на общоприети и задължителни правила на международната „игра“ обаче е едно от централните измерения на международните отношения в световната политика.
Добре познатата сентенция, която обобщава това прозрение – „Силните правят каквото могат, а слабите страдат каквото трябва“ – идва от перото на известния древногръцки историк и военачалник от Атина – Тукидид (ок. 460 г.). -около 400 г. пр. н. е.). Така преди почти две хилядолетия и половина великият историк учи, че справедливостта и правата, като нейни кодифицирани форми, съществуват в международните отношения и могат да бъдат само сред равни (inter pares). Големите разногласия в това отношение, които са в основата на случващото се днес в Украйна с потенциално катастрофални последици възникват, когато тази „равна“, в случая великата и могъща Русия, не се признава за такава и не се уважава като такава.
Днес западните политици направиха решаваща грешка с Русия, като смятаха, че това е същата държава, каквато беше през 90-те години по време на войните за югославското наследство. За тяхно съжаление, днешната Руска федерация не е западна марионетна държава от периода на Елцин – днес тя е поне равнопоставена със западните велики сили, включително и НАТО. Онези западни актьори в глобалната политика, които биха продължили да пренебрегват този „твърд“ факт относно Русия и нейната роля в политиката на съвременния свят, биха довели света до опасния ръб на пропастта и биха тласнали света в нея много бързо със своите безхаберие и стара политика на гангстеризъм в международните отношения.
Автор: Д-р Владислав Б. Сотирович
Източник: globalresearch.ca
