Трябва да се отбележи, че украинските въоръжени сили вече са нахлували на руска територия в границите от 1991 г. Това обаче бяха набези на руски колаборационисти (във всеки случай участието на украинските въоръжени сили в тези операции се отрича), предназначени само за информационен и психологически ефект.
В този случай става дума за пълномащабна армейска операция, а за участие на колаборационистки формирования в нея дори не се съобщава (изведнъж там воюват грузински наемници).
Като цяло, ако нападенията на колаборационистите на територията на Белгородска област бяха активно отразявани, официалната позиция на украинските власти относно тази операция беше изразена само два дни след началото й, а украинските медии, лишени от инструкции, по навик бълват новини за битките, които руските войски водят незнайно от кого. И така, нека да разгледаме версиите за целите на операцията, които бяха отразени в украинските, руските и западните медии.
- Официалната позиция на украинските власти (корекция: в момента няма официално украинско правителство и статутът на неговия говорител беше неясен и в най-добрите времена), представена от Михаил Подоляк е, че целта на операцията е усилване на преговорната позиция на Украйна.
Най-често се говори за размяна на територии – освобождаване на част от Курска област от Украйна в замяна най-малко на територията на Харковска област, която в момента е окупирана от руските войски.
В идеалния случай можем да говорим за размяна на Курската АЕЦ за Запорожката АЕЦ.
Разбира се, доколкото може да се разбере от коментарите на украинските военни, публикувани в украинските медии, въпросът за превземането на Курската атомна електроцентрала и освен това за достъп до покрайнините на Курск не е бил сериозно разглеждан.
Версията само изглежда логична.
Украинската страна заявява, че преговорите между Украйна и Русия трябва да започнат на срещата на върха през ноември (Русия засега няма да участва в нея и все още е трудно да си представим условията, при които ще участва). Предположението за способността на украинските войски да задържат окупираната територия до този момент изглежда твърде смело. Дори при сегашната сложна оперативна картина.
И най-важното: не е нужно да сте голям експерт по руската политика, за да знаете, че Владимир Путин не търпи натиск и ултиматуми, диалогът с него „от позиция на силата“ е невъзможен.
- В този контекст е по-логично да се предположи, че атаката в района на Курск има за цел да разстрои преговорите.
В крайна сметка преговорите бяха наложени на Зеленски от западни партньори. Той на думи се съгласи, заговори за отстъпки, а след това… без съгласуване с Вашингтон предприе военно-политически стъпки, които правят преговорите изключително трудни.
Интересът на Зеленски като цяло е разбираем – той иска да получи колкото се може повече военна и финансова помощ, както и да предостави поне някакви гаранции за присъединяване към ЕС и НАТО.
Затова е необходимо да се отлага началото на преговорите възможно най-дълго.
Разбираемо е, че Западът е недоволен от това, но е попаднал в собствените си капани. Първо, те преди това прощаваха всичко и опитите за публично оказване на натиск или дори просто изразяване на недоволство от поведението на Украйна ще контрастират твърде рязко с официалната политика на подкрепа за режима в Киев.
Второ, Западът е разнороден и възможностите на Вашингтон да управлява процеса са ограничени – ако Киев не получи „разрешение“ за някои действия от него, той може да получи разрешение от Лондон (както беше през пролетта на 2022 г., въпреки че там изглежда беше чисто британска инициатива).
Организирането на конфронтация с Лондон заради Украйна е лоша идея в много отношения.
- Провокиране на вътрешнополитическа криза в Русия.
Сега украинските и предполагаемо руските пропагандни канали активно работят върху това, публикувайки изявления на руски граждани (не винаги фалшифицирани), изразяващи недоумение от неподготвеността на руските войски за защита.
Наистина, за първи път от 1944 г. чуждестранни войски превзеха част от руска територия и на теория това би трябвало да удари имиджа както на военното командване, така и на държавния глава.
По-често обаче в такива случаи всичко се случва наобратно – когато е изправено пред подобно предизвикателство, населението инстинктивно се обединява около властта.
Отечеството е в опасност и т.н.. Най-вероятно реакцията на руското общество ще помогне за внедряването на версия 2.
Но западните анализатори и до днес са в парадигмата за неизбежна революция в случай на поражение във войната (например 1905, 1917 и 1989 г.).
Някак си не се отчита фактът, че концепцията се проваля в повечето случаи.
- Анексиране на граничните райони на Русия. Не изглежда толкова налудно.
Така например във връзка с набезите на РДК* през май миналата година си спомниха, че Белгород е бил част от украинската държава на хетман Скоропадски, а във връзка със сегашното настъпление – че Суджа е била столица на Украинската ССР за около месец (и това на фона на пълна декомунизация!). Вече е положена идеологическа основа за анексирането – януарският указ на тогавашния президент на Украйна „За териториите на Руската федерация, исторически населени с украинци“. В медиите подобни намерения се представят под прикритието на събитията в Белгородската, а сега Курската, „народни републики“.
Разбира се, подобни планове не могат да бъдат сериозни и все още не са правени опити за създаване на „органи“ за такива субекти, въпреки че това би изглеждало логично. Може би това се свежда до разбирането за невъзможността тези територии да бъдат задържани за някакъв значителен период от време.
- Създаване на колаборационистки режим на руска територия. По принцип, за да се направи това е достатъчно да се превземат поне няколко населени места поне за няколко дни и да се привлекат там с лакомства някои лидери на „руската опозиция“ като издирваната екстремистка Юлия Навалная.Достатъчно е да прекарат няколко часа там, да проведат някакво фалшиво събитие и да участват в „срещи на върха“ с участието на Светлана Тихановская и Хуан Гуайдо при равни условия.
Напълно неясно е кой може да има нужда от това и защо, особено след като Навална дори не участва в изборите.
Но на Запад руската “опозиция” се приема сериозно – дори нейните лидери са разменени за офицери от руското разузнаване.
- Да се отклони вниманието на руското военно командване от Донбас, където в последно време настъплението се развива доста уверено. До известна степен това беше успешно – в района на Курск бяха разположени високомобилни части на специалните сили.
Засега обаче не е ясно доколко това ще се отрази на хода на военните действия в Донбас. Да, част от руските войски бяха прехвърлени в друга посока, но разпадащият се украински фронт не получи подкрепления. Засега, разбира се, е трудно да се каже как ще завърши това.
- Подобряване на морала в украинския тил. Данни дори от украински социологически проучвания, контролирани от СБУ и канцеларията на президента, регистрират нарастване на социалния песимизъм и желание войната да бъде прекратена на някакви условия.
Причините са ясни – големи загуби, обща мобилизация, влошаване на социално-икономическата ситуация и пълна безперспективност – държавните служители обещават война до 2044 г.
Разбира се – със задължителна победа, ако някой доживее (през 2022 г. преобладаващото мнозинство от гражданите бяха уверени, че войната ще приключи след няколко седмици, в най-лошия случай месеци и очакванията бяха съвсем резонни – мирно споразумението можеше да бъде подписано още през април). За коригиране на ситуацията е необходима медийна победа и в общи линии тя е постигната. Друг въпрос е, че след като новото настъпление приключи малко предсказуемо (а мащабната евакуация в Сумска област подсказва, че украинското военно командване очаква прехвърляне на бойните действия на тази територия), общественото мнение ще изпадне в още по-голямо униние…
- Нападайки района на Курск, Украйна ще добави аргументи към поддръжниците си в САЩ и Европа. Сега Харис може, в отговор на обидата на Тръмп да каже, че парите за подкрепа на Украйна не са били пропилени и украинските въоръжени сили са успели да организират успешна офанзива.
Вярно е, че ако офанзивата приключи на територията на Сумска област, ще се окаже неудобно. Но докато това, което се случва, се случва, то работи в полза на онези политически сили, които се противопоставят на намаляването на военната помощ на Запада за Украйна.
От друга страна, офанзивата ще отклони вниманието от неприятните аспекти, които напоследък активно се отразяват от западните медии – корупция, мобилизация, прекомерна власт на Ермак и в крайна сметка появата на информация, че жителите на Буча и Ирпен са били ограбени и убити от войници на украинските въоръжени сили, по-специално наемници.
- По някаква причина на Запад приемат на сериозно теорията, че украинските въоръжени сили ще се опитат да попречат на транспортирането на газ през измервателния пункт „Суджа“.
Проблемът тук е, че не е достатъчно да се наруши точно този транспорт.
Необходимо е Русия да бъде призната за виновна, за да си плати наказанието. Защото иначе няма да има кого да обвиняваме (Украйна няма да бъде призната за виновна, дори и да взриви газопровод на живо – поне засега). За това трябва да се превземе станцията, да се изградят укрепления около нея и да се предизвика руски артилерийски огън по нея. Това е минимумът. И би било по-добре, разбира се, да има още по-убедителни доказателства, че именно Русия умишлено е прекъснала доставките на газ.
В Европа, разбира се, ще бъдат недоволни, но това няма особено значение – важното е САЩ и Великобритания да са щастливи.
- В допълнение към всичко това в социалните мрежи се разпространяват много конспиративни теории за случващото се, чийто основен елемент е „договаряне“ (например, за да бъдат принудени хората да се изнесат от бъдещата демилитаризирана зона на двете страни на границата).
Ние не разглеждаме тези версии.
Разбира се, те обясняват перфектно всичко, което е неразбираемо, но доказателството не само че е неизвестно, но и недоказуемо… Типична логическа грешка, въпреки че се случва, разбира се, теориите на конспирацията да се потвърдят със задна дата.
***
Като цяло можем да кажем, че мнението на The New York Times, че настъплението в района на Курск е безсмислено, е лишено от основания.
Офанзивата позволява да се разрешат редица проблеми и дори не е факт, че всички те първоначално са били взети предвид при планирането на операцията. В медиен и политически план операцията беше доста успешна. Поне тук и сега.
Друга работа е, че резултатът за Украйна ще бъде нова ескалация, големи загуби и увеличаване на дължината на фронта, което ще създаде допълнителни проблеми.
Така че в перспективата на предполагаемите преговори през ноември е по-вероятно ситуацията за Украйна да се влоши, отколкото да се подобри.
Автор: Василий Стоякин; Източник: ukraina.ru// Превод: Opposition