Преди 80 години, на 27 януари 1945 г., съветската армия освобождава затворниците от концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау в град Освиенцим в Южна Полша – най-големият нацистки лагер на смъртта, където са убити повече от милион души.
Точно зад стената на лагера стои малка вила, в която е живяло семейството на коменданта на Аушвиц Рудолф Хьос. Според спомените му, съпругата му наричала това място рай и мечтаела да остане там завинаги. “Медуза” разказва историята на Хьос, семейството му и техния дом, който се очаква да бъде отворен за първи път.
Кой е Рудолф Хьос?
Той е роден през 1900 г. в Баден-Баден в семейство на религиозни католици. На 22-годишна възраст се запознава с Адолф Хитлер и се присъединява към NSDAP, а година по-късно става съучастник в убийството на училищен учител, когото нацистите смятат за доносник. Хьос прекарва пет години в затвора и е освободен по амнистия. През 1929 г. той се жени за Хедвиг Хенсел, която му ражда пет деца: Клаус, Хайдетрауд, Брижит, Ханс-Юрген и Анегрет.

През 1933 г., когато нацистите идват на власт в Германия, Хьос се присъединява към СС (по покана на началника на отрядите Хайнрих Химлер) и започва да служи в концентрационни лагери – първо в Дахау, а след това в Заксенхаузен. През 1940 г. Химлер му възлага да построи нов концентрационен лагер в полския град Освиенцим, преименуван на Аушвиц. Това място е избрано поради добре развитата железопътна мрежа и близостта до находища на въглища.
Аушвиц е бил едновременно трудов лагер и лагер на смъртта. След като Хитлер нарежда „окончателното решение на еврейския въпрос“, той става основното място за унищожаване на евреи от цяла окупирана Европа. Повечето са загинали в газови камери. Хьос е първият, който излиза с идеята за използване на отровния газ Zyklon B, който позволява да бъдат убити повече хора, отколкото чрез стрелба, което комендантът смятал, че ще бъде „обременително“ за мъжете от SS.
За по-малко от пет години около 1,1 милиона души са убити в Аушвиц. Абсолютното мнозинство от тях, около милион, са евреи. Сред жертвите са и около 70 хиляди поляци, 20 хиляди роми и 15 хиляди съветски военнопленници. Докато комендантът на лагера е бил зает с организирането на масови убийства и изгаряне на трупове, семейството му живее щастливо до лагера.
Как живее семейство Хьос по време на войната
Нацистите, под ръководството на Хьос, построяват лагера Аушвиц през 1940 г. на мястото на бивши полски военни казарми. Около лагера се появява така наречената „зона на интереси на СС“, площ от 40 квадратни километра, от която нацистите преселват поляците, за да скрият от тях какво се случва в лагера и да използват тези земи за себе си.
Очевидно е, че като комендант на лагера, Хьос е можел да избере всяка къща в района за своето семейство. Той избира тази, която стои близо до лагера. От прозорците й се виждат караулната кула и бараките за затворници, а на около 150 метра се намира един от крематориумите. Къщата е отделена от лагера с висока бетонна ограда, покрай която са засадени дървета. Те закриват комина на крематориума.

Около къщата на коменданта на Аушвиц имало добре поддържана градина; В автобиографията си той я нарича “рай на цветята”. В задния двор имало басейн с пързалка за деца. „Семейството ми беше добре осигурено в Аушвиц. „Всяко желание на жена ми или децата ми беше изпълнено“, спомня си Хьос в автобиографията си, написана след ареста му.

Institute of Contemporary History
Той твърди, че съпругата му Хедвиг не е знаела за убийствата в Аушвиц. Това не е истина. Затворник от лагера, полякът Станислав Дюбел, който работи като градинар за семейство Хьос каза след войната, че е бил включен в списъците за екзекуция три пъти, но комендантът и съпругата му са го спасили. Явно не от симпатия (според Дюбел и двамата мразели поляци и евреи), а защото им бил полезен.
Според свидетелството на Дюбел просперитетът на семейство Хьос е изграден върху труда на затворниците от Аушвиц и откраднатата там собственост. Дрехи за деца се шият от еврейски шивачки от тъкани, взети от складовете на лагера, където се съхранява имуществото на затворници, както живи, така и вече убити. От лагера били и мебелите в къщата, въглищата за отопление, семена за градината, храна и дрехи, цигари и луксозни предмети като кожи и лицева кожа.
Според Дюбел семейството Хьос получава всичко това безплатно – от него и други затворници, чийто живот и смърт зависят от коменданта, както и от персонала на лагера. „Хьос виждаше всички неща, които бяха натрупани в къщата му, той знаеше, че ги внасям, но никога не ме попита откъде ги вземам и как ги плащам“, каза Дюбел. В автобиографията си комендантът нарича тези вещи „малки прояви на доброта“ от страна на затворниците.

Institute of Contemporary History

„Хьос направи къщата си толкова великолепна и толкова добре обзаведена, че съпругата му заяви: „Тук искам да живея и да умра“. „Те имаха всичко, нямаха нужда от нищо“, каза Дюбел в следвоенните си показания. Според собствените спомени на Хьос, съпругата му нарича вилата им в Аушвиц рай.
През 1943 г. Хьос е преместен в Берлин, където трябва да наблюдава работата на други нацистки лагери на смъртта. Той не иска да напусне Аушвиц и постига пазпешение жена му и децата му да останат там. Но още през пролетта на 1944 г. Хьос отново се събира със семейството си: той се завръща в Аушвиц, за да ръководи масовото убийство на евреи от Унгария.

Семейство Хьос напуска Аушвиц в края на 1944 г. и се опитва да изчезне: бившият комендант на най-големия нацистки лагер на смъртта приема фалшиво име и отива да работи във ферма в Северна Германия, докато жена му и децата му се заселват в сградата на стара Захарна фабрика, намираща се в близост. През 1946 г. те са намерени от войник от британската армия, немският евреин Ханс Александър. Хьос е разпознат по сватбения си пръстен, върху който били гравирани имената Рудолф и Хедвиг.
Хьос е арестуван и става първият високопоставен нацист, дал подробни показания на Нюрнбергския процес. Той признава за масовите убийства, но отказва да поеме отговорност за тях настоявайки, че изпълнявал заповедите на фюрера. Хьос е осъден на смърт. Преди да бъде екзекутиран той написва автобиография, в която се нарича „зъбно колело на великата машина за унищожение“, създадена в Третия райх. През пролетта на 1947 г. Хьос е обесен близо до крематориума в Аушвиц.
Как живее семейство Хьос след войната
Хедвиг Хьос трудно свързва двата края: като вдовица на военнопрестъпник тя няма право на военна пенсия от германската държава. Тя обаче никога не е работила, поради което внукът й Райнер Хьос предполага, че са й помогнали хора от „старата нацистка мрежа“. „Когато я попитах за Аушвиц, тя просто замълча за това, като каза, че така или иначе няма да разбера“, казва внукът на Рудолф Хьос, който никога не е крил миналото на семейството си.
Най-големият син на Хьос, Клаус, се премества в Австралия, сестра му Брижит се озовава в Съединените щати, а всички останали деца на коменданта остават в Германия. От всички тях само Брижит беше склонна да говори за баща си – но само хубави неща. „Той беше прекрасен баща. В неделя пушеше пура из цялата къща. Закусвахме, обядвахме и вечеряхме като добро семейство”. „Вечерите той ни целуваше и казваше: „Спете добре, деца мои“, спомня си тя в разговор с Томас Хардинг, праплеменникът на Ханс Александър, който намира баща й.
Брижит твърди, че Хьос „не е знаел в какво се забърква“ и просто е изпълнявал заповеди, което го е направило „много нещастен“ – както и майка й, която „скърби“ за случилото се в лагера. Твърди, че тя се е опитвала да помогне на затворниците, които са работили в къщата им, и те са я наричали “ангелът на Аушвиц”. „Майка ми беше просто добър човек, точка“, настоява Брижит в последното си интервю.
Бившият дом на Рудолф Хьос през 2024 г

Какво стана с къщата
След Втората световна война е върната на семейството на първоначалния си собственик, полски офицер. През 70-те години къщата е продадена на полското семейство Юрчак, което живее там доскоро. Това беше „чудесно място за отглеждане на деца“, казва пред The New York Times Гражина Юрчак, която прекарва 42 години в къщата на бившия комендант на Аушвиц и отглежда там двама сина.

Наскоро тя решава да продаде своя дял от къщата. Една от причините е засиленият интерес към него след излизането на филма “Зона на интерес” на британския режисьор Джонатан Глейзър. Филмът, излязъл през 2023 г., разказва историята на добре осигурения живот на семейство Хьос през оградата на концентрационен лагер, откъдето се чуват лаят на кучетата, виковете на офицери от SS и стенанията на умиращите. Глейзър каза, че искал да разбие идеята за Хьос “като аномалия” и се опитва да говори “за настоящето, за нас и нашето сходство с извършителите, а не за нашето сходство с жертвите”. Филмът му печели награда в Кан и два Оскара.

Omar Marques / Getty Images
Гражина Юрчак продаде своя дял от къщата на американската организация Counter Extremism Project. Сумата на сделката е неизвестна; Според Юрчак, това е малко повече от пазарната стойност на имота, оценена на 120 000 долара. Марк Уолъс, бивш американски дипломат и ръководител на проекта за борба с екстремизма каза, че организацията е купила акции от други членове на семейството, така че крайната сума е много по-висока от 120 000.
Новите собственици намериха в къщата някои вещи от времето на войната: стари немски вестници, чаша с буквите SS и раирани панталони от затворник в Аушвиц. Някой някога ги е използвал, за да запуши дупка на тавана. Представителите на проекта за борба с екстремизма се опитват да разберат чии са те. Номерът на затворника е избледнял, но до него може да се види жълта звезда (евреин) и червен триъгълник (политически затворник).
Артефакти от нацистката епоха, намерени в къща

Omar Marques / Getty Images
Counter Extremism Project обещава да отвори къщата за обществеността – не като бивша вила на комендант на концентрационен лагер, а като изследователски център за омразата, екстремизма и радикализацията в съвременния свят. Къщата в момента е в процес на ремонт. Даниел Либескинд, архитект, роден в семейство на полски евреи, е привлечен за проекта. Той иска да построи частично вкопана структура с библиотека и конферентни зали в градината на бившата къща на Хьос и да превърне самата къща (или по-скоро нейния интериор) в „бездна“.
Източник: Meduza; Превод: Оpposition