Това, което Financial Times съобщи във вторник, изглеждаше сензационно на пръв поглед: украинският президент Володимир Зеленски възнамерява да обяви нови президентски избори и референдум едновременно на 24 февруари, годишнината от началото на войната. Референдум, изискван от украинската конституция в случай на промяна на територията на страната, което би се случило, ако Донбас бъде отстъпен на Русия.
При по-внимателно разглеждане съобщението е далеч по-малко впечатляващо. Това, което Financial Times научи в Киев, вероятно е предимно пробен балон две седмици преди потенциалната дата: как ще реагира украинската общественост на тази идея и как ще реагира администрацията на САЩ?
Защото съобщението на Зеленски е с едно ограничително условие от самото начало: първо трябва да се договори прекратяване на огъня по настоящата фронтова линия и това прекратяване на огъня трябва да се спазва през целия период на очакваната предизборна кампания, в противен случай изборите не могат да бъдат „проведени безопасно“. Кой ще транспортира урните до фронтовата линия? Къде трябва да гласуват украинците, избягали от непосредствените военни зони, особено тези, които са в чужбина?
Преди всичко, Русия многократно е сигнализирала, че не е съгласна със сценария, очертан от Зеленски. Именно на това изглежда разчита украинският президент: да прехвърли отговорността на Русия и по този начин да си спечели време. Несериозно и предсказуемо е най-малкото, което може да се каже за това.
Особено след като изборите по сценария, очертан от Зеленски, едва ли могат да бъдат честни. Изключително краткото време за подготовка би било в полза на управляващата партия с нейните „административни ресурси“. Една хипотетична „партия на мира“ първо би трябвало да бъде възстановена, като се има предвид, че всички опити за това бяха смазани след избухването на войната. Второ, поради военното положение, което ще продължи дори по време на предизборната кампания и ще хвърля подозрение за предателство върху всяко застъпничество за отстъпки на Русия, би било постоянно на крачка от затвора.
На всичкото отгоре Зеленски би имал възможността ефективно да превърне президентските избори във втори референдум: не по някакъв мирен план, а по собствената си репутация – като евентуално… Чърчил. Той разчита на „единството под знамето“, което би замъглило всяко честно разчитане на военни провали, грешни изчисления и обвинения в корупция. Никой, който познава страната, не вярва, че украинският президент не е знаел нищо за корупционните дейности на близкия си кръг и не е печелил от тях. Не е чудно, че украинските антикорупционни активисти категорично се противопоставят на прибързаните нови избори на Зеленски.
Автор: Райнхард Лаутербах
Източник: junge Welt
