С отмяната на предложената среща с Владимир Путин в Будапеща, президентът Тръмп може отново да се замисли дали заплахата да въоръжи Украйна с крилати ракети „Томахоук“, способни да ударят дълбоко в Русия, най-накрая ще принуди Русия да седне на масата за мирни преговори.
Нека разгледаме обратите в позицията на САЩ по украинската война през последните два месеца.
На 23 септември 2025 г., по време на среща с украинския президент Володимир Зеленски на Общото събрание на ООН, Тръмп предположи, че Украйна може да си върне цялата територия, завзета от Русия. По-малко от седмица по-късно, на 29 септември, вицепрезидентът Дж. Д. Ванс беше първият, който предположи, че Съединените щати сериозно обмислят искането на Украйна за ракети „Томахоук“ с голям обсег, за да защитят страната от руските сили.
В същия ден (29 септември) генерал Кийт Келог, специален пратеник на САЩ за Украйна заяви, че президентът Тръмп е разрешил на членовете на НАТО да разположат в Украйна, която не е членка на НАТО, офанзивни ракетни системи, предоставени от Съединените щати. Келог настоя, че Тръмп е разрешил на НАТО да нанесе дълбоки удари в Русия с ракети (уж „Томахоук“), предоставени от Съединените щати на НАТО. Келог е трябвало да разбере, че разрешаването на НАТО да удари Москва с американски ракети незабавно ще превърне войната в Украйна от посредническа война между Украйна и Русия в пряка война между НАТО и Русия, ако не и в пряка война между Съединените щати, НАТО и Русия.
Това, че и Ванс, и Келог са говорили на една и съща дата предполага, че Келог е авторът на предложението Тръмп да достави на Зеленски ракети „Томахоук“, предоставени от Съединените щати на Украйна чрез НАТО. На 13 октомври, вероятно в отговор на изявленията на Тръмп и други членове на неговата администрация, бившият руски президент Дмитрий Медведев отправи ясна заплаха, когато предположи, че ще се върнем към риска от ядрена война, ако Тръмп достави крилати ракети „Томахоук“ на Зеленски. „Казвано е сто пъти, по начин, разбираем дори за звездния човек, че е невъзможно да се различи ядрена ракета „Томахоук“ от конвенционална по време на полет“, каза Медведев. „Доставката на тези ракети може да завърши зле за всички. И най-вече за самия Тръмп.“
След това, в четвъртък, 16 октомври, Тръмп проведе телефонен разговор с руския президент Владимир Путин. В телефонния разговор Тръмп прие предложението на Путин да се срещнат в Будапеща, Унгария, за още един кръг от разговори. Путин обаче настоя, че мирно споразумение е възможно само ако Киев се съгласи да се откаже от контрола над Донецк.
Още на следващия ден – 17 октомври 2025 г. – по време на срещата си в Белия дом с украинския президент Володимир Зеленски, Тръмп отказа да предостави на Украйна ракетите „Томахоук“. По време на срещата, описана като спорна, Тръмп настоя Зеленски да предаде региона Донбас в югоизточна Украйна, въпреки че Киев все още контролира около една четвърт от Донецка област. Донецк е предимно рускоезичен, стратегически ключов регион, който Русия не успя да запази поради „редица от силно защитени градове, които блокират бързото настъпление на Русия на запад към столицата“.
Коментарите на Тръмп след срещата на 17 октомври ясно показаха, че Тръмп е променил позицията, която администрацията му беше представила през септември. По този начин Тръмп се върна към призива към Киев и Москва да „спрат войната незабавно“, предполагайки, че при мирно споразумение Русия ще запази територията, която военните ѝ са спечелили. „Вървите по бойната линия, където и да е тя“, каза Тръмп при кацането си в Уест Палм Бийч. „В противен случай е твърде сложно. Никога няма да можете да го разберете. Спирате на бойната линия.“
Нещата обаче се промениха отново на 21 октомври, след като предварителна среща между държавния секретар Рубио и руския външен министър Лавров се оказа непродуктивна. Това накара Тръмп да отмени планираната среща с Путин, заявявайки, че не иска да участва в друга „пропиляна среща“. Путин отказа да се съгласи на прекратяване на огъня по настоящата фронтова линия.
В Газа Тръмп успя да принуди израелския премиер Бенямин Нетаняху да прекрати огъня с Хамас, просто като изрази недоволството си от решението на Нетаняху да атакува лидерите на Хамас в Катар, без първо да поиска разрешение от Вашингтон. Но за разлика от Израел във войната му срещу Хамас в Газа, Путин не е зависим от Съединените щати, за да продължи войната в Украйна. Настояването на Путин, че иска контрол над региона на Донбас като условие за прекратяване на огъня предполага, че Путин е готов да продължи война, която според него Русия може и ще спечели, дори ако това означава да започне война със Съединените щати.
Тръмп изглежда се колебае между двама съветници: специалния пратеник на САЩ генерал Кийт Келог, който очевидно е заел позиция на подстрекателство към война срещу Путин в Украйна, и специалния пратеник Стив Уитков, който се е срещал с Путин пет пъти тази година. Келог многократно е настоявал, че Украйна може да спечели войната, ако Тръмп предостави на Украйна оръжията, необходими за спечелване на войната. Важно е да се отбележи, че Келог не е присъствал на срещата със Зелински в Белия дом на 17 октомври. Уитков е казал на украинската делегация, че Зеленски трябва да даде на Русия целия Донецки регион, за да спре боевете.
Това, което Тръмп трябва да осъзнае е, че Държавният департамент на Съединените щати при президентите Обама и Байдън, заедно с ЦРУ и Джордж Сорос, бяха агресорите, решени да отслабят Русия чрез разширяване на НАТО за сметка на Украйна, приближавайки военната мощ на САЩ до границата с Русия. В своята книга от 678 страници, озаглавена „Провокирани: Как Вашингтон започна новата студена война с Русия и катастрофата в Украйна“, Скот Хортън, директор на Либертарианския институт и редактор на Antiwar.com, пише:
“Настоящата кампания за страх срещу Русия в американските медии не се различава от демонизирането на който и да е от враговете на правителството на САЩ тук и по света: на практика целият популярен наратив е фалшив. Но по-старото поколение е свикнало да мрази Русия, а на младите от години се продават фрази за „руска агресия“ в цяла Източна Европа. Съществува и вредата, нанесена от измамата „Расиягейт“, която твърди, че подлият Путин е повлиял на президента Доналд Тръмп на нашата земя, което сякаш завинаги е увредило мозъците на американските демократи и е направило мирното съвместно съществуване за тях немислимо”. (страница 662)
Да предположим, че Путин засили военния натиск, за да превземе региона на Донбас, а Тръмп снабди Зеленски с ракети „Томахоук“. В този случай се връщаме на ръба на ядрена война – същата пропаст, пред която се изправихме, когато Байдън разреши на Украйна да използва американски ракети с голям обсег ATACMS, за да атакува Русия. Геополитическата реалност е, че Русия не може да бъде оттеглена от територията, която Русия в момента държи в Украйна, без да се предизвика немислима ядрена война.
Това, което Тръмп трябва да осъзнае, е, че единственият начин да се спре тази война може да е решението на Уитков за отстъпване на региона на Донбас на Путин – крайна игра, която Тръмп може да наложи, просто като откаже да доставя съвременни оръжия на Украйна, дори това да означава намаляване на финансирането за НАТО. Самият отказ от доставяне на „Томахоук“ на Зеленски може да е достатъчно за Тръмп, за да наложи крайна игра на Зеленски, карайки Зеленски и НАТО да приемат реалността, че Путин е спечелил тази война, включително региона на Донбас, освен ако не се разрази ядрена война.
В свят, където регионалните конфликти могат бързо да ескалират до ядрена трагедия, Тръмп е прав да поеме ролята на миротворец. Чрез разширяване на Авраамовите споразумения в Близкия изток, Тръмп предвижда, че политиката „Мир чрез просперитет“ предлага най-доброто решение за смекчаване на регионалните конфликти, като се стреми да създаде силна средна класа в целия регион. Тръмп трябва да разработи подобно мислене, за да уреди вековния конфликт между Русия и Украйна за региона на Донбас, ако се искаме да разрешим война, за която Тръмп правилно твърди, че никога не е трябвало да започва.
Автор: Джером Р. Корси
Източник: American Thinker
