Публикуваме повторно тази остра статия от 2018 г. от Фелисити Арбътнот, в светлината на обещанието на Тръмп да сложи край на войните след връщането му на поста. Тази важна статия ни разказва за траекторията на войната на Израел срещу Палестина.
***
Кал Пари от NBC беше този, който обобщи непристойността на невежото и възмутително решение на Доналд Тръмп да премести посолството на САЩ в Западен Йерусалим, след което да отпразнува инагурацията в понеделник, 14 май: „Добре облечени американски и израелски служители от една страна на екрана: отчаяние, смърт и пожари от другата.“
През 1948 г. 700 000 палестинци започват бягството си от града и региона, опитвайки се да избягат от кланетата от еврейските опълченци на тази дата, преди седемдесет години. Оттогава се отбелязва като денят на „Накба“ – бедствие, катастрофа, катаклизъм – който ги следва до ден днешен, когато крадат земя, прогонват семейства и „селищата“ се разширяват, а палестинската история се изтрива с булдозери.
„Когато започна клането (военизираните) взеха едно дете, завързаха го на военен джип и го возиха из различни квартали на Йерусалим, казвайки че „същото ще се случи и с теб, ако не си тръгнеш“, казва Абу Кая , преразказвайки историята на дядо си за изданието Middle East Eye. (1)
„…в момента нито една държава няма свое посолство в Йерусалим, защото подобно действие се счита за нарушаване на международното право.“
Освен това:
„Съгласно Резолюция 181 на Обединените нации, която през 1947 г. определя условията за разделянето на Палестина на „арабска държава“ и „еврейска държава“, Ерусалим трябваше да се управлява от ООН в „специален международен режим“.
„Споразумението за примирие от 1949 г., което официално сложи край на първата арабско-израелска война, раздели града по „зелената линия“ на контролирани от Израел западни райони и държан от Йордания Източен Йерусалим, който включва Стария град.“
„Окупацията от Израел на Източен Йерусалим и Западен бряг след арабско-израелската война от 1967 г. е широко призната за незаконна и нарушава други резолюции на ООН“.
„За палестинците тогава суверенитетът на града не е нещо, което трябва да определят лидерите на други страни, както направи президентът на САЩ Доналд Тръмп, когато обяви преместването на посолството през декември.“
За няколкото минути, необходими за написване на бележки за тази статия, броят на палестинските жертви сред демонстрантите нарасна от двадесет и осем убити, застреляни от израелски войници, до четиридесет и три. Ранените нараснаха от 1693 на „близо две хиляди“.
30-годишният Фади Або Салах, който загуби двата си крака при бомбардировка от израелски самолети, е един от загиналите в инвалидната си количка – мишена на израелски снайперист, – пред очите на жена си и трите си малки деца.
Израел, който често се обявява за „единствената демокрация в Близкия изток“, извърши много демократично клане и учебна стрелба. Млади, стари, инвалиди, мъже, жени, всички имаха еднакво право да бъдат стреляни, обстрелвани със снайпер, сълзотворен газ.
Малката Лайла ал-Гандур , която почина от вдишване на сълзотворен газ, беше само на осем месеца. (Guardian, 15 май, 2018 г.)
Журналистът Шариф Кудос записва:
„Вопли на скръб в семейния дом на Лайла ал-Гандур, 8-месечна, която почина от вдишване на газ вчера. Леля й казва, че газът е идвал отвсякъде, включително от дронове“.
В края на понеделник той написа в Twitter:
„Непоносимо е да се гледа как за толкова кратко време разстрелват такъв огромен брой невъоръжени хора“, заявиха от „Лекари без граници“.
Докато посолството празнуваше, а посетителите „ръкопляскаха и аплодираха“, болниците в Газа, които вече са в колапс в резултат на ограниченията излизане от обсадената ивица – включително електричество и замърсена вода – принуждаваха хирурзите да работят ден и нощ, а ранените се лекуваха дори на паркингите на болниците, поради огромния наплив от пострадали.
В друг свят, само на шестдесет мили: „Посланикът на Вашингтон в Израел, Дейвид Фридман, застана на сцена, изрисувана със знамето на САЩ, и каза:
„Днешното историческо събитие се приписва на визията, смелостта и моралната яснота на един човек, на когото дължим огромна и вечна благодарност: президентът Доналд Дж. Тръмп.“
Тълпата приветства и аплодира.“ (Guardian, 15 май 2018 г.)
Смъртните случаи бяха нараснали до петдесет и девет.
От осемдесет и шест посланици в Израел само тридесет и двама присъстват на церемонията, като петдесет и четири бойкотират и само четири страни-членки на ЕС присъстват. (2)
Освен това:
„Вестник Haaretz съобщи, че повечето държави-членки на ЕС не са участвали в церемонията, защото имат твърда политика по отношение преместването на посолството на САЩ в Израел от Тел Авив в Йерусалим. Там се казва, че посланиците на Русия, Египет, Индия, Япония и Мексико също не са присъствали на тържеството“.
Последствията бяха бързи. Френският президент Еманюел Макрон в телефонен разговор с палестинския президент Махмуд Абас и с краля на Йордания Абдула осъди „насилието на израелските въоръжени сили…” и отново разкритикува преместването на посолството.
Крал Абдула, разбира се, попечителства всички свещени места на Йерусалим и: „има правото да положи всички законови усилия, за да ги защити, особено джамията Ал Акса, която се определя като „Целият Ал Харам Ал Шариф“. (3) Доколкото може да се установи досега, изглежда, че това важно, наистина уникално, историческо попечителство не е било обсъждано нито с краля или негови представители, нито дори обсъждано от администрацията на Тръмп, докато си проправяха път през дипломацията, историята и всички норми в тяхното селище в Йерусалим.
Съюзникът на НАТО, президентът на Турция Ердоган, отзова посланиците си в Израел и САЩ.
Южна Африка отзова своя посланик в Израел с незабавно действие, тъй като тържествата на посолството продължаваха.
Ирландия привика посланика на Израел, за да протестира срещу израелското насилие.
Кувейт поиска извънредно заседание на ООН, което беше блокирано от САЩ. „Проектът на изявление включваше език, изразяващ „възмущение и скръб от убийството на палестински цивилни, упражняващи правото си на мирен протест“. ‘
„Той също така потвърди резолюциите на ООН за статута на Ерусалим, като заяви, че последните събития нямат „правна сила“ според международното право. Изявлението беше оттеглено, след като САЩ дадоха да се разбере, че ще го блокират, каза дипломат от ООН. (CNN, 15 май 2018 г.)
Катар осъди “клането” и “жестоките убийства”.
Германия, донякъде вяло, изрази загриженост от клането, като заяви:
„Правото на мирен протест трябва да се прилага и в Газа“, чрез говорител на външното министерство.
В Обединеното кралство външният министър в сянка на Лейбъристката партия Емили Торнбъри в необичайно недвусмислено изявление каза:
„Осъждаме категорично израелското правителство за неговите брутални, смъртоносни и напълно неоправдани действия на границата с Газа и нашите мисли са с всички онези палестинци в Газа, чиито близки бяха излъгани или ранени в резултат на това“.
„Тези действия стават още по-лоши, защото идват не като резултат от непропорционална извънредна реакция на еднодневните протести, а като кулминацията на шест седмици на очевидно системна и умишлена политика на убийства и осакатявания на невъоръжени протестиращи и случайни минувачи, които не представляват заплаха за силите на границата с Газа, много от които са застреляни в гръб, много от тях са застреляни на стотици метри от границата и много от тях са деца“.
„През целия този шестседмичен период генералният секретар на ООН призовава за независимо разследване на тези инциденти, което трябва спешно да определи дали международното право е нарушено и да потърси отговорност от правителството на Нетаняху за действията му. Обединеното кралство трябва да оглави призиви към Съвета за сигурност на ООН да нареди такова разследване днес“.
„Тези инциденти трябва също така да бъдат катализатор за спешен и съгласуван международен натиск върху правителството на Нетаняху да вдигне блокадата на Газа и да сложи край на незаконната окупация на палестинските територии от Израел. Нетаняху повече не може да действа като закон сам за себе си, под закрилата на администрацията на Тръмп, чието решение да премести посолството на САЩ в Ерусалим днес допълнително нажежи ситуацията“.
Чили, където живеят най-много палестинци извън арабския свят, издигна палестински знамена пред главния вход на президентския дворец Ла Монеда.
Саша Серхио Лоренти Солиз, посланик на Боливия в ООН, прочете имената на жертвите на клането в Газа на сесията на ООН, носейки палестинска куфия.
Кметът на Барселона Ада Колау поиска да се въведе ембарго за доставка на оръжие за Израел, настоявайки за подкрепа на призива на Amnesty International за глобално оръжейно ембарго за Израел. Amnesty осъди:
„… отвратителното нарушение на международното право и правата на човека.“
Зейд бин Раад ал-Хюсеин, върховен комисар на ООН за правата на човека заяви:
„Отговорните за възмутителните нарушения на правата на човека трябва да бъдат подведени под отговорност“.
Писателят, телевизионен водещ и академик, Кенан Малик написа в Twitter:
„Броят на загиналите стана шестдесет“.
Въпреки това, в този ден на дипломатически вандализъм, който Държавният департамент на САЩ отбеляза като „исторически ход“, петкратният Draft Dodger in Chief изглежда се върна към обичайния си образ. Човекът, за когото светлината на прожекторите изглежда е незаменима, остана във Вашингтон и се обърна към събралите се в посолството чрез видеовръзка, от безопасно място на 5897 мили, избягвайки всеки потенциален конфликт, демонстрации, несъгласие. Тръмп, разбира се, се отказа от посещението си в Лондон през февруари, за да открие новото посолство на САЩ, което също се премести, според съобщенията поради страх от масовите протести, планирани по време на престоя му.
Човекът, който може да заплашва Иран, да заплашва Северна Корея с: „… огън и ярост и честно казано със сила, каквато този свят никога не е виждал“, се свива от мирни протестиращи с плакати. Нищо чудно, че той нямаше намерение да се появи в Йерусалим, дори като почетен гост, заобиколен от стоманени пръстени на сигурността, в регион, дестабилизиран от САЩ и „съюзниците“ от десетилетия, с невъоръжено, местно население, което просто иска малко справедливост на шестдесет мили оттам.
Доналд Тръмп, изглежда, говори, но не може да действа. Може би някой му е казал също, че Армагедон е в Израел (място, което сега се нарича Мегидо.)
Бележки:
1. http://www.middleeasteye.net/news/our-land-us-embassy-move-riles-palestinian-refugees-west-jerusalem-2027680826
2. https://www.middleeastmonitor.com/20180515-54-ambassadors-boycott-israeli-american-embassy-celebration/
3. https://kingabdullah.jo/en/page/the-hashemites/custodianship-over-holy-sites
За автора: Ветеранът от войната кореспондент Фелисити Арбътнот е научен сътрудник в Центъра за изследване на глобализацията и асоцииран редактор на Global Research; Източник: globalresearch.ca // Превод: Opposition
