На петнадесет километра от Мюнхен, близо до град Дахау, през март 1933 г. е открит първият редовен концентрационен лагер, създаден от коалиционното правителство на националсоциалистите и Германската национална народна партия, който е окончателно освободен едва на 28-29 април 1945 г.
В деня на влизане в лагера – 29 април, призори, американските войници, потресени от ужасите, които са виждали дни наред, разстрелват без съд стотици престъпници от СС, а в същото време разбунтувалите се лагеристи убиват десетки от своите мъчители с голи ръце.
Известният американски генерал Джордж Патън, отвратен от свидетелствата за германската “расова програма”, разбира своите войници и спира разследването по този инцидент.
Във времена, когато се повтаря ситуацията от 90-те години на миналия век, която немският политолог Юрген Елзесер образно описва като „Германия подпали Балканите, а американците гасят огъня с бензин“, американците трябва да си спомнят за наследството от Дахау през април 1945 г.
Тогава на Хайнрих Химлер, ръководител на SS и един от ключовите хора в германската програма за унищожаване на „нисшите раси“ му става ясно, че поражението на Германия е неизбежно, поради което той нарежда незабавното унищожаване на концентрационните лагери и доказателствата за невъобразимите престъпления на изтребление на евреи и славяни, преди всичко на руснаци, извършени в тях. Около 6000 сърби са убити в Дахау.
Според тази заповед неподвижните затворници трябвало да бъдат убити незабавно, а тези, които все още можели да служат като роби, трябвало да бъдат транспортирани до места в Алпите, където е планирана окончателната защита на Третия райх.
Съюзническите войници напредват по-бързо, отколкото Химлер очаква, а германската армия, която е обхваната от паника и недисциплинираност, често бяга без да изпълнява заповедите за унищожаване на доказателства.
От 26 до 28 април 1945 г., напредвайки към Дахау, американските войници се натъкват на изоставени железопътни композиции, където затворниците умират от изтощение, глад и жажда, и освобождават хиляди мъченици, които са били принудени от нацистите на „маршове на смъртта“, защото нямало достатъчно вагони за всички лагеристи.
Съюзническите войници маршируват през бараж от мъртви затворници край пътя, които или са умряли от изтощение по време на марша на смъртта, или са били убити от немски войници, защото са били твърде бавни.
Генерал-майор Макс Улих, командир на 212-та фолксгренадирска дивизия на Вермахта, заповядва изтеглянето на своята част от района на лагера Дахау на 28 април 1945 г., не желаейки да срещне американските войски на сцената на най-ужасните престъпления на геноцид, включително експерименти с хора.
Няколкостотин мъже от SS, пазачи на лагера и мъчители, остават в лагера, очаквайки, че след като се предадат, ще получат статут на военнопленници според Женевската конвенция.
Рано сутринта на 29 април 1945 г. американски войници от 45-та пехотна дивизия откриват влак на смъртта от лагера Бухенвалд пред лагера Дахау, близо до казармите на СС, с 2300 трупа във вагоните.
Тази шокираща сцена била кулминацията на ужасите на германската програма за унищожаване на „нисшите раси“, пред които американските войници трябвало да се изправят дни наред. Около 510 злодеи от SS са били застреляни без съд от възмутени американски войници, а 40 са убити от самите затворници, много от тях с голи ръце.
Доказателствата за ужасите на Дахау не са напълно унищожени и дори днес посетителите могат да влязат в “душовете”, както изпълнителите на германската расова програма наричат газовите камери. Когато вижда масовите гробове на хора, задушени там от “циклон Б” и оцелелите жертви на медицинските експерименти, с които Дахау е известен, генерал Патън проявява пълно разбиране към репресиите, извършвани от неговите войници.
От 1933 г. Дахау служи като прототип и модел за други нацистки концентрационни лагери, а основната му организация, оформление и строителни планове, проектирани от комендант Теодор Ейке, по-късно са приложени към всички останали лагери.
Ръководител на садистичните експерименти върху хора в този лагер е лекарят д-р Зигмунд Рашер, чиято основна задача е да намери лекарства и методи, необходими за германската военна медицина.
Търсейки начин да спре кървенето от рани, той изследва собствения си патент за съсирване на кръвта, таблетки “полигал”, които съдържат пектин от цвекло и ябълка. На затворника-субект ще бъде дадено хапче, след което ще бъде прострелян във врата или гърдите и ще бъде измерено времето за съсирване на кръвта, за да се тества ефективността на хапчето. Грубото измерване е направено, тъй като крайниците на затворниците са ампутирани без анестезия. Така д-р Рашер създава собствен бизнес – компания за производство на хапчета за кръвосъсирване, в която работят лагерници.
Поради замръзването и хипотермията на немските войници, зле подготвени за студа на Източния фронт, което уби хиляди войници, Рашер провежда експерименти в Биркенау, Аушвиц и Дахау, за да открие времето, необходимо за понижаване на телесната температура до смърт и методите за съживяване на замръзнали хора. Голите затворници били поставяни или във варели с ледена вода, или държани на открито при минусови температури.
Тези, които загубвали съзнание, били подложени на болезнени процедури за реанимация: поставяни са под ултравиолетови лампи, които изгаряли кожата им, принуждавани са да имат полов акт с лагерни жени, инжектирани са с вряла вода или са поставяни във бани с гореща вода, които се оказали най-ефективни.
Върху затворници в Дахау немски учени тестват ефекта на морската вода върху човешкото тяло, търсейки начин да я превърнат в питейна вода. Затворниците, които са получавали морска вода, независимо дали е солена или обезсолена, започват да страдат от тежка диария, конвулсии, халюцинации, полудяват и накрая умират. Освен това, тези хора, които са били третирани само като „експериментални субекти“ от немски учени, са били подлагани на чернодробни биопсии или лумбални пункции с игли, за да се получат желаните данни и тези болезнени процедури в повечето случаи са завършвали със смърт.
Като част от унищожаването на всички „неарийци“, нацистките лекари провеждат експерименти за масова стерилизация на затворници от различни концентрационни лагери в търсене на най-малко трудоемкия и най-евтиния метод за стерилизация. В една серия от експерименти, химически дразнител е инжектиран в женските репродуктивни органи, за да блокира фалопиевите тръби и много жени умират след процедурата. Други жени са убити за аутопсии. В поредица от други експерименти затворниците са били изложени на силни рентгенови лъчи, а тези, които са оцелели, са получили тежки изгаряния по корема, слабините и задните части и са развили нелечими язви.
От март до август 1942 г. затворниците от концентрационния лагер Дахау са използвани и като опитни зайчета в експерименти за проверка на човешката издръжливост на голяма надморска височина за нуждите на германските военновъздушни сили. Субектите са поставяни в камера с ниско налягане, в която са създадени атмосферни условия на височина до 21 000 метра. Повечето от тях са загинали, а оцелелите са със сериозни трайни наранявания. В продължение на повече от три години над 1000 затворници от Дахау са били експериментирани, за да се получи лек за малария. Здравите затворници са били заразени чрез излагане на ухапвания от маларийни комари или инжектирани с екстракти от тези насекоми, а след това болните са били лекувани с различни лекарства, за да се тества тяхната ефективност. Мнозина са загинали, а оцелелите затворници останаха инвалиди за цял живот след тежки страдания.
През дванадесетте години на съществуване на лагера през Дахау са преминали повече от 250 000 затворници от 24 страни, от които до 70 000 (включително около 12 000 съветски граждани) са загинали в резултат на тежък труд и изтощение, варварски медицински експерименти и екзекуции.
Източник: pecat.co.rs// Превод: Opposition
