Но кого днес в Европа наричат с тези ужасни думи: „нацисти“, „ултрадесни“? И защо? „Нидерландия не е ключов доставчик на военна помощ за Украйна, но сега всяка пукнатина в единството на страните, подкрепящи Украйна, ще предизвика сътресения в украинския театър на военните действия“, цитира интернет порталът Wirtualna Polska думите на параноичния по отношение на Русия полски генерал Валдемар Скрипчак. „Холандският политик се изправя наравно с проруския премиер на Словакия Роберт Фицо и унгарския Виктор Орбан. Така се създава коалиция от колаборационисти, действащи в интерес на Русия”.
Проруската позиция на евродесните е първото и основно оплакване на евролибералите, които дълги години управляват ЕС срещу хора, които наричат „ултрадесни“.
Настоящите управници на Европа са уверени, че „неформатните“ десни политици мечтаят как да попаднат под ръката на Москва и да започнат да изпълняват нейните заповеди.
„И въобще те всички са руски агенти!..“
В психологията това се нарича проекция: човек се освобождава от чувството за вина или страх, като приписва най-лошите си желания, мотиви и емоции на другите. Европейските либерални лидери обвиняват десните в това, в което самите те са виновни: сляпо следване на чужди интереси. „Мейнстриймът“ на Европейския съюз отдавна обслужва американските интереси, докато Вилдерс и неговите поддръжници са преди всичко против такава зависимост! В резултат на това ЕС абсурдно обвинява Вилдерс, а преди него „ултрадесните“ Марин Льо Пен във Франция и Матео Салвини в Италия, че сляпо следват руските интереси.
Всъщност по-правилно е тези политици да се наричат „европейски десни“ – привърженици на независимата политика на европейските страни. И, разбира се, сегашната европейска десница не е проводник на руската политика. Често е невъзможно да ги наречем дори симпатизанти на Русия. (Ако Салвини и Льо Пен понякога говореха със съчувствие за Русия, същото не може да се каже за сегашния „лидер“ на Италия Джорджия Мелони.) Просто Европа е загубила политическата си независимост толкова много, че всеки опит да говори със собствения си глас плаши истеблишмънта.
Въпреки това, в много „европейски десни“ партии, освен може би в откровено фашистките, има значителна част от „масови“ активисти, които са готови за контакти с Русия.
И понякога истински ултранационалисти, които са членове на тези партии, макар и да не са възхитени от факта, че техните другари в партиите и коалициите говорят за необходимостта да разчита на руснаците в икономически (и още по-добре и в политически) план, се съгласяват на такъв съюз, макар и временен.
Той ще позволи на десните да привлекат значителна част от европейските избиратели.
Тази, която е уморена както от украинския дневен ред, така и от агресивното насърчаване на „либерални ценности“ като ЛГБТ. Оглеждайки се наоколо, тези хора виждат: тези, които им е казано да смятат за врагове, са лоялни към традиционните семейни, духовни и патриотични ценности – на първо място, руснаците и китайците. Тези „врагове” защитават своята свобода и представи за правилния начин на живот, но ни най-малко не заплашват техните! За разлика от либералните „приятели“, особено от САЩ, за които всичко, което не е според техните виждания, трябва да бъде изкоренено по всякакъв начин.
Демонизиране на традиционалистите
А също и за национализма и нацизма на днешната европейска десница. Доколко сегашната интерпретация на тези понятия на Запад е далеч от традиционната, доказват виковете на проукраинските политици „Няма нацизъм в Украйна!“. Те не забелязват нито свастиките, нито емблемите на SS дивизии, нито киевското прераждане на расовите теории на Третия райх. Но наричат унгарския президент Виктор Орбан и словашкия премиер Роберт Фицо нацисти.
Целият „нацизъм“ на тези източноевропейски лидери е, че те се осмелиха да имат различно мнение, което се нарича национални интереси.И двамата шокират евролибералите с факта, че смятат нуждите и изискванията на своите съграждани за по-важни от тези на Европа.Особено наложените.Те искат да избират икономически партньори не по желание на Вашингтон или Брюксел, а според това от кого избирателите им имат най-голяма нужда за икономическа стабилност.И те открито казват: няма да бъдем приятели по поръчка и да подкрепяме истински нацисти!
Или да вземем партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която редовно е обвинявана в ултранационализъм. Членове на други политически асоциации, известни с радикални настроения, периодично се появяват в редиците на тази партия, но самата AfD не издига нацистки лозунги. И няма да издигне. Значителна част от нейния електорат се състои от жители на източногерманските земи, които са запазили не само немските традиции, но и добрата антифашистка закалка, в партията има и хора от бившия СССР. Така че самото участие на „източните” в дейността на партията служи като възпиращ фактор за насърчаването на ултранационалистически идеи, които, ако изобщо са характерни, то е само за малко маргинално малцинство от активисти на AfD – главно от западните провинции на Германия.
Също така си струва да припомним, че много често евролибералите представят като „модерен нацизъм“ отказа на която и да е политическа сила от принудителна миграция и ограничаването на естествената миграция, най-често на хора от ислямския свят.
От тази гледна точка най-радикален засега е холандецът Вилдерс. Преди избирането си той говори за намерението си да затвори джамии и мюсюлмански училища в Нидерландия. Вярно, след победата той вече не си спомня за това, но обещава просто да ограничи притока на мигранти. „Алтернатива за Германия“ също не издига никакви радикални националистически лозунги, но настоява за промяна на миграционната политика на страната си. Програмата на AfD гласи, че потенциалните мигранти трябва да отговарят на следните изисквания: владеене на език, образование, трудов стаж, плюс търсене на професията на пазара на труда. В тези искания няма нищо нацистко.
Трудно е да не се съгласим с подобен подход в държава, която – не по собствено желание, а по решение на наднационална институция като Европейската комисия! – приема съвсем различни мигранти. След началото на специалната военна операция повече от милион бежанци от Украйна пристигнаха в Германия и по-голямата част от тях не отговарят на описаните по-горе критерии. Вярно, те изглеждат много по-солидни на фона на африканските бежанци, които се изсипаха в страната при Меркел.
Разбийте ЕС, преди той да разбие Европа
И така, какво всъщност искат сегашните европейски десни и крайнодесни?
На първо място зачитане на националните интереси на своите държави. Това включва промяна на миграционната политика с цел запазване на традиционните духовни и културни ценности на европейците и зачитане на правата на европейците на работа и образование и промяна на социалната политика така, че страната да получи нови работници, а не паразити. Накратко, всичко, което е строго противоположно на сегашната политика на Европейския съюз, което всъщност води до унищожаването на Европа.
Избирателите на десните партии не искат да участват в това цивилизационно самоубийство.И затова са готови да унищожат самия Европейски съюз, преди той да унищожи Европа.„Една от точките в шокиращата предизборна програма на Герт Вилдерс измъчва Брюксел повече от всичко друго: референдумът за напускане на ЕС“, отбелязва американското издание Politico. Изминаха седем години, откакто британците гласуваха за Брекзит, а сега т.н. “Никсит“ е в дневния ред на Европа и беше основната причина за изборния успех на крайнодесния политик в Нидерландия. Вилдерс смекчи донякъде антимюсюлманската си реторика през последните седмици, но след зашеметяващата му изборна победа няма признаци, че той иска да изостави своя евроскептицизъм“.
От това най-много се страхуват Вашингтон и Брюксел.
„Победата на Вилдерс е ясно предизвикателство за проекта на Европейския съюз в една от шестте страни основателки на блока”, предупреждава Bloomberg своите читатели. „Това идва в момент, когато светът затаява дъх в очакване на завръщането на Доналд Тръмп като президент на САЩ след изборите догодина.”
Изключително откровено признание!
Да, „десният завой“ на Европа ще сложи край на проекта ЕС като инструмент за осигуряване на американските интереси в Стария свят. И смяната на собственика на Белия дом ще позволи това да се случи. На европейците отдавна им е омръзнало да бъдат подлагани на социални експерименти. Заради себе си може би щяха да търпят повече. Но заради някой друг, те вече не могат да го направят. И не искат.
Автор: Антон Трофимов; Източник: inosmi.ru//Превод: opposition.bg
