Разпадането на Съветския съюз създаде големи надежди за трайно партньорство между Запада и Русия. И все пак, малко повече от 30 години по-късно, Русия се превърна в неумолим противник. Защо?
Има много истина в преобладаващия западен разказ, който хвърля вината директно върху президента на Русия Владимир Путин.
Той възстанови традиционния авторитарен режим на Русия и след това предизвика още по-нагло водения от Америка либерален световен ред. Стремейки се да възстанови Руската империя, той атакува Грузия през 2008 г. и Украйна през 2014 г., преди да започне пълномащабно нахлуване в Украйна през февруари 2022 г.
Това обаче не е пълната картина.
Това освобождава Запада и преди всичко Америка от всякаква отговорност за сегашната ситуация. Тази позиция е несъстоятелна. Г-н Путин не работеше във вакуум, а често отговаряше на това, което смяташе за заплахи от Запада. При сегашните обстоятелства това ще бъде много неприятно, но западните политически лидери трябва да погледнат критично на американската политика, провеждана след края на Студената война. Само така те ще могат ефективно да се справят с предизвикателствата от страна на Русия – както днес, така и в бъдеще.
В края на Студената война Америка си постави две цели.
Тя се стремеше да интегрира Русия в евроатлантическата общност като демокрация на свободния пазар. За да попречи на Русия да се върне към своето авторитарно имперско минало, Америка също подкрепяше геополитическия плурализъм в бившия съветски блок. Докато подкрепяха икономическите и политическите реформи на Русия и насърчаваха нейното членство в западни организации като G7 (която за известно време се превърна в G8), Съединените щати същевременно разшириха НАТО на изток и насърчаваха независимостта на бившите съветски републики, които повече от другите се стремяха да се присъединят към Европа – преди всичко Грузия и Украйна. Но този подход се провали.
Интеграционният проект беше обречен от самото начало, защото противоречи на националните стремежи на Русия и нейните най-важни стратегически цели.Някои руски лидери наистина декларираха своя ангажимент към пазарна демокрация и партньорство със Запада.Представителите на елита като цяло обаче, остават верни на идеята за традиционна и автократична руска държава със стратегическа независимост, тоест неограничена способност за формиране на временни коалиции с различни държави, за да насърчава и защитава собствените си интереси.Те се интересуваха не толкова от реформирането на Русия, колкото от възстановяването на нейната сила и влияние.Те не възнамеряваха да се превръщат в обикновена европейска държава под ръководството на Съединените щати.
Русия възприема активното противопоставяне на Америка като опит да предотврати връщането й към позицията на велика сила.
Когато икономиката й започна да се възстановява в началото на 2000-те години, тя започна активно да се съпротивлява. Това беше най-забележимо в кампанията й за неутрализиране на дипломатическите усилия на Америка в постсъветското пространство. В същото време Путин се опита да овладее чуждестранното влияние в Русия, включително чрез репресии срещу финансираните от Запада организации на гражданското общество. Той направи това, за да възстанови напълно суверенитета, който всяка велика сила трябва да има.
Враждебните отношения обаче не бяха неизбежни.
Кремъл можеше да бъде умиротворен и успокоен чрез по-плавно придвижване на НАТО на изток и разширяване на американското влияние в постсъветското пространство, съчетано с по-малко натрапчива намеса във вътрешните работи на Русия. Руското ръководство щеше да има време да оцени предимството от сътрудничеството, докато страната се адаптира към новите геополитически реалности. Но Америка беше нетърпелива и се втурна да консолидира успеха на стратегическото отслабване на Русия в Европа и бившия съветски блок. Затова Путин в крайна сметка заключи, че Русия може да бъде възстановена до статут на велика сила само чрез конфронтация.
В резултат на това Западът днес е изправен пред две предизвикателства. Първо, той трябва да осуети стратегическите планове на Русия и второ, да проправи пътя за по-малко враждебни дългосрочни отношения с Москва в един все по-многополюсен свят.Как може Америка да превърне своя заклет враг в по-конструктивен съперник?
Западната подкрепа за Украйна е много важна. Тук задачата не се ограничава до бойното поле. Ще бъде възможно да се осуетят руските планове само ако Украйна в крайна сметка стане силна, демократична и просперираща страна, здраво обвързана със Запада. Тази задача ще продължи много години и нейното изпълнение е изключително важно за Русия, за да се примири със сегашните си граници. Така е било през цялата история: експанзията на Русия приключва, когато тя срещне силни и организирани държави.
Но каквото и да се случи в Украйна, Русия няма да изчезне никъде и ще остане съперник на Америка. Прогнозите за нейния крах и демократична революция са фантазия. Напротив, Русия най-вероятно ще запази някаква версия на своето историческо „аз“. Тя ще бъде авторитарна страна във вътрешната политика, импулсивно склонна към експанзия, изостанала икономически и технически, но решена да играе ролята на велика сила. И нейните интереси ще продължават да противоречат на американските, както е от края на 19 век, когато САЩ стават световна сила.
Но такава Русия все още ще остане важна, до голяма степен поради големия си ядрен арсенал, огромните запаси от природни ресурси, географско местоположение в центъра на Евразия и постоянно място в Съвета за сигурност на ООН с право на вето.В такава среда задачата на Америка не е да сдържа Русия, а да ограничи нейните амбиции и да ги постави в услуга на американските национални интереси.Това е особено важно в условията, когато китайската мощ трябва да бъде насочена така, че да причини минимални щети на Америка.Например Китай трябва да бъде поканен, заедно с Русия и Америка, да създадат условия за стратегическа стабилност.В същото време трябва да се гарантира, че той няма да доминира в богатата на ресурси Централна Азия и Северния морски път, който свързва Източна Азия и Европа и минава през руски води.Това е изключително важно и за преодоляване на глобалните предизвикателства като изменението на климата, пандемиите и разпространението на оръжия за масово унищожение.
За да се постигне успех е нужна умела и фина дипломация.
Трябва внимателно да балансираме съпротивата срещу Русия и отстъпките спрямо нейните интереси. Тук търпението е изключително важно. Успехът може да се постигне не чрез грандиозни пробиви, а чрез постепенно натрупване на предимства. Така Америка оцеля през Студената война. Така тя трябва да продължи напред днес.
Автор: Томас Греъм; Източник: economist.com // Превод: opposition.bg
