Аз съм глобален макроинвеститор и от половин век залагам на бъдещи събития. През това време минах през всякакви инциденти и видях всякакви цикли и се опитах да разбера как работят.Така стигнах до извода, че за да разберем какво се случва и възможните сценарии, е необходимо да изучаваме историята.
В началото на кариерата си осъзнах, чрез няколко болезнени грешки, че най-големите катаклизми в живота ми са събития, които не помня, но случвали се неведнъж в историята.
За първи път това се случи на 15 август 1971 г., когато работех като чиновник на Нюйоркската фондова борса. САЩ просрочиха дълга си и хората не можеха да обменят хартиени долари за злато. Мислех, че предстои мащабна криза, която ще свали цените на акциите, но напротив, те се повишиха силно. Не бях предвидил това, защото никога преди не бях се сблъсквал с рязко обезценяване на валутата. Поглеждайки назад разбрах, че точно същото се е случило на 5 март 1933 г.: Рузвелт не изпълни задълженията на Съединените щати да обменят книжни пари срещу злато, но акциите се покачиха. За да разбера това, започнах да проучвам как изобщо се създават парите и защо тяхната стойност пада, докато акциите, напротив, поскъпват. Този опит ме накара да изучавам възхода и падението на пазари, икономики и държави, което правя и до днес. Например, като проследих как дълговият балон от 20-те години на миналия век доведе до краха през 1929-1933 г., успях да предвидя финансовата криза от 2008 г. – и то с печалба за себе си. Така осъзнах колко е важно да мислим напред и да разберем механизма на историята – поради какво тя има тенденция да се повтаря.
Преди няколко години записах три големи събития, невиждани досега през живота ми, но които са се случили в периода 1930-1945 г.
Нека ги изброим:
– Външният дълг достигна рекордни нива – с най-висок темп на растеж и безпрецедентни от 1945 г. обеми на нова емисия пари от централната банка за изкупуване на дълг;
– Разликата в богатството, доходите и моралните ценности се изостри от вълна от популизъм, безпрецедентна от 1945 г. насам;
– На международната арена назрява най-големият конфликт на суперсили от 1945 г. насам – преди всичко между САЩ и Китай.
След като наблюдавах тези три важни събития, немислими през живота ми, реших да проуча възхода и падението на пазари, икономики и държави през последните 500 години, както и китайските династии през последните 2100 години.
Това изследване ми показа, че тези три основни сили (дълг/пари, вътрешен конфликт и външен конфликт) се развиват в цикли, като се подсилват взаимно и се сливат в един Велик цикъл.
Тези цикли са подчинени на логически причинно-следствени връзки. Основният извод от последните 500 години история е следният:
– Предишните и описаните по-рано финансови условия неведнъж са ставали предвестници на мащабни финансови кризи, които впоследствие са довели до големи промени във финансовия ред.
– Предишните и описаните по-рано нива на политическо и социално разминаване неведнъж са ставали предвестници на мащабни конфликти, които впоследствие са довели до драматични промени във вътрешната структура.
– Предишните и описаните по-рано конфликти на великите сили неведнъж са ставали предвестници на международни конфликти, които впоследствие са довели до мащабни промени в световния ред.
С други думи, историята учи, че болезнените сеизмични промени в Големия цикъл се случват, когато едновременно: 1) дългът скача, дълговите балони се спукват и настъпва икономически спад, принуждавайки централните банки да печатат тонове пари и да изкупуват дългове;
2) мащабните вътрешни конфликти поради несправедливо разпределение на благата и идеологическите разногласия се изострят от лошите икономически условия; и 3) големите международни конфликти възникват поради това, че изгряващите световни сили хвърлят предизвикателство на фона на икономически и политически кризи. Изучавайки историята, идентифицирах още две основни сили, също изпълнени със следващи последици:
– Стихийни бедствия (суши, наводнения, пандемии), включително изменение на климата.
– Знания, водещи до изобретяването на нови технологии и еволюционни скокове в производителността и жизнения стандарт – например, Първата и Втората индустриална революция и Компютърната/ИИ революция.
Наричам ги петте велики сили.
Наблюдавах как те си влияят и се променят логично, сливайки се в един Велик цикъл, който предизвиква промени в световния ред. Стигнах до извода, че ако разберете и проследите всяка от тези сили и тяхното взаимодействие, тогава можете да разберете почти всички фактори, които променят световния ред. С това се опитвам да се заема.
Предлагам кратък преглед на това, което открих в моето изследване, но ако искате да погледнете по-отблизо, препоръчвам моята книга „Принципи: Как да се държим в непрекъснато променящ се световен ред“.
Къде сме и какво да очакваме занапред
- Финансова и икономическа сила
САЩ са в средата на така наречения бизнес цикъл (аз го наричам също цикъл на краткосрочен дълг).
Тези краткосрочни дългови цикли продължават средно седем години, плюс минус три години. От установяването на новия световен паричен ред през 1945 г., вече е имало дванадесет и половина. И така, сега сме примерно на половината път до тринадесетия, в тази негова точка, когато централната банка вече е затегнала паричната политика, за да се бори с инфлацията, която предшества дълга и рецесията (която трябва да се очаква през следващата година и половина).
Освен това сме в късните етапи на дългосрочен дългов цикъл. Това е опасно, защото нивата на дългови активи и дългови задължения са станали толкова високи, че е трудно за заемодателите и кредиторите да осигурят достатъчно високи лихвени проценти спрямо инфлацията, така че, от една страна, да не обезсърчават работата с дълга, а от друга, да не ги вдига още повече (това е изпълнено с прекомерни щети за кредитополучателите и длъжниците). Поради неустойчивия ръст на дълга със сигурност сме на път към повратна точка, която ще промени сериозно финансовия ред. С други думи, изглежда ми вероятно, че се движим към дългово/финансово/икономическо преструктуриране, което ще доведе до големи промени във финансовия ред.
По-конкретно, изглежда ми вероятно, че поради големия дефицит Министерството на финансите на САЩ ще трябва да продаде значителна част от дълга, – а не изглежда да има адекватно търсене за него.
Това от своя страна или ще накара лихвените проценти да се повишат още повече, или да бъдат напечатани още повече долари и да се купуват облигации, като по този начин се обезценяват парите. Следователно, дългът/финансовите условия през следващата година и половина може да се влошат – може би дори драматично.
- Силата на вътрешния ред
В населението на редица страни (на първо място, става дума за САЩ) расте делът на популистките екстремисти (крайни възгледи имат около 20-25% от десницата и около 10-15% от левицата), а умерените (и от двете партии), напротив, намаляват.
Въпреки че умерените все още са мнозинство, техният дял намалява, заедно с желанието за борба и победа на всяка цена. Изучавайки историята неведнъж видях подобен ръст на популизма от двете страни и ескалация на конфликта на фона на неравенството в богатството и идеологическите различия на фона на икономическите трудности. Във времена като тези значителна част от населението гравитира към популистки лидери, които обещават да се борят и да побеждават, вместо да правят компромиси. В книгата си нарекох сегашното състояние на САЩ петия етап от цикъла на вътрешния ред („Лоши финансови условия на фона на интензивен конфликт“). Обикновено то предшества гражданска война и промени във вътрешния ред. Точно това се случва сега.
Гледайки напред, следващата година и половина ще бъде период на решителни избори, които със сигурност ще задълбочат политическия конфликт и ще задълбочат пропастта между ляво и дясно.
Редица популистки кандидати ще се състезават за 33 места в Сената, президентството и мнозинството в Камарата на представителите, икономическите условия със сигурност ще оставят много да се желае, така че се очаква тежка битка, която ще бъде истински тест за правила и компромиси, без които демокрацията не може да работи. Желанието за победа на всяка цена вече е очевидно, а уважението към закона и политическата система, напротив, намалява. Примери за това са войната на Доналд Тръмп и неговите последователи с правосъдната система (те обаче ще кажат, че, напротив, системата е във война с тях). На която и страна да сте, ясно е, че през следващата година и половина ще вървим към някаква гражданска война. И за мен основната битка се разви между умерените от двете партии и крайните популисти – докато първите предпочитат да стоят настрана. Единственото нещо, което и демократите, и републиканците – и повечето обикновени американци с тях – безусловно ще приемат, е враждебността към Китай. Тук стигаме до следващата точка – мощната външна сила.
- Силата на световния ред
Разногласията между САЩ и Китай вероятно ще ескалират, а вътрешнополитическото напрежение ще изостри враждебността към Пекин.
Това е така, защото почти всеки в САЩ е антикитайски настроен и високопоставените кандидати най-вероятно ще искат да надскочат Китай в годината на изборите. Китай и Съединените щати вече са опасна близост до война под една или друга форма, било то пълномащабна икономическа война или, още по-лошо, пълноценна война. Тайван също ще има важни избори през следващата година. Те вече се превърнаха в препъникамък в отношенията между САЩ и Китай и подхранваният от САЩ стремеж на острова към независимост рискува да ги изостри още повече. Има редица чувствителни въпроси (Тайван, чипове, отношения с Русия, санкции срещу инвестициите) и двете страни се готвят за война. Не казвам, че е неизбежно, но искам да подчертая, че вероятността от голям конфликт под една или друга форма е опасно висока.
- Природни бедствия
Природните бедствия са по-трудни за прогнозиране, разбира се, но те изглежда се влошават и ще станат още по-разрушителни и опустошителни поради изменението на климата в рамките на пет до десет години.
Освен това през следващата година светът навлиза в „горещата фаза“ на климатичния цикъл Ел Ниньо.
- Технология
Какво да очакваме от технологиите и човешката изобретателност?
Подобно на природните бедствия, те са трудни за прогнозиране, но не трябва да има съмнение, че ИИ и други технологични постижения могат да доведат както до значителни печалби в производителността, така и до масивни разрушения, в зависимост от това как се използват. Единственото, което можем да кажем със сигурност е, че предстоят революционни промени.
Как точно ще се развият събитията, няма да се наемам да кажа, но не се съмнявам, че неприятна изненада очаква онези, които са свикнали с подредения живот през последните десетилетия.
От голямо значение ще бъде степента, в която тези промени са управляеми,.
Ако нашите лидери преодолеят вътрешните си борби и се съсредоточат върху сътрудничеството, със сигурност ще устоим през тези трудни времена и ще направим света по-добро място за мнозинството. Това е предпочитаният резултат, така че трябва категорично да избягваме граждански вълнения и войни между народите, като вместо това се стремим към съвместно вземане на решения. Например, с неотдавнашното решение за тавана на дълга, би било окуражаващо да видим демократите и републиканците да се съгласят да формират двупартийна група от много опитни експерти и да излязат с практичен дългосрочен план. Преди много години написах статията „Защо е необходимо да реформираме капитализма и как да го направим?“. Тя е актуална и днес. В същото време е малко наивно да очакваме, че наистина можем да обърнем хода на събитията, защото повечето хора са свикнали да си представят най-лошото. В този случай ще бъдете готови за това и всичко ще се получи по един или друг начин.
В заключение трябва да кажа, че най-важното нещо, което научих през моя половин век като глобален макроинвеститор е, че мога и да греша.
Поради тази причина ви предлагам да обмислите изложените обстоятелства и съображения и да направите свои собствени заключения.
Автор: Рей Далио; Източник: time.com/Превод и редакция: opposition.bg
