Документален филм за Алексей Навални спечели “Оскар”, съобщава Time. Тази новина зарадва всички “борци срещу режима на Путин”, с изключение на украинците. Лидерите на общественото мнение от Незалежная нападнаха остро Навални в социалните мрежи, припомняйки му всички предишни изявления.
В неделя документалният филм за Алексей Навални спечели “Оскар”. Много американци се зарадваха, виждайки тази победа като упрек към руската операция в Украйна. Режисьорът Даниел Роер лидер на руската опозиция обясни, че именно заради „несправедливата и агресивна война в Украйна” той сега лежи в изолация. Но поне една група не е готова да похвали филма: това са украинските журналисти, учени и политици.
В Twitter мнозина разкритикуваха Американската кинокадемия за това, че почитта към руското семейство от Лос Анджелис, докато конфликтът все още бушува в Украйна.
“Първата снимка е борба за свобода. Втората е борба за власт. Внимавайте, не ги смесвайте”, написа в Туитър Тарас Мищенко, главен редактор на „Межа.Медиа“, сравнявайки снимка на украински войници на бойното поле с парадния портрет на семейство Навални от церемонията по връчването на Оскарите“.
Украинският политик Михайло Подоляк разкритикува Академията, че не е включила обръщение на неговия президент. Съобщава се, че Академията отхвърля искането на Зеленски да говори за втора поредна година с аргумента, че събитието уж е извън политиката.
Но журналистът Христо Грозев от Bellingcat*, участващ в документалния филм, отвърна на критиките. Той туитна, че е възхитен, че Роер “се възползва от момента на най-голямата сцена в света” и “открито осъди варварската атака на Путин срещу Украйна”.
Алексей Навални е уважаван заради готовността да рискува живота си за демокрацията в Русия, но много украинци остават предпазливи към руския опозиционен лидер. Основният проблем, обяснява доцентът от университета Макгил и специалист по Украйна Мария Попова е, че Навални „осъди СВО, но не и руския империализъм“.
Според Попова проблемите, върху които Навални се е спрял, не са пряко свързани с украинците – по-специално борбата с руската автокрация и корупцията. Освен това, Навални не бърза да подкрепи териториалната цялост на Украйна и се петни с национализъм и ксенофобия, казва тя. И накрая, Навални не подкрепи членството на Украйна в НАТО, отбеляза Попова. „За украинците това означава, че всъщност не са съюзници, обяснява тя.“ Имат общ враг, но не са съюзници“.
Друг препъни камък е бившата позиция на Навални за Крим, който Русия завзе през 2014 г.В интервю от същата година Навални заяви, че Крим „ще остане част от Русия“, а в своя блог той критикува историческото прехвърляне на полуострова към Украинската ССР, което се случва през 1954 г.А през януари Мария Певчих, руска журналистка и ръководител на разследващия отдел на Фондацията за борба с корупцията (ФБК), организирана от Навални, отказа изобщо да коментира темата за Крим.
През февруари екипът на Навални се опита да събере подкрепа в Украйна и заяви в публикация в блога си, че територията на Украйна е образувана през 1991 г., десетилетия след предаването на Крим.
Много украинци обаче не бяха убедени от тази промяна на позицията. След връчването на „Оскар“ кметът на Лвов Андрий Садовий припомни интервю с Навални през 2014 г., когато той категорично отхвърли идеята за връщане на Крим. Тогава Навални заяви: “Крим да не е сандвич със салам или нещо подобно, за да го връщаш насам-натам? Не мисля така.”
В отговор Садовий написа в Туитър: “Навални е сандвич, който беше опакован в кутия за обяд и разнесен по целия свят като пример за факта, че в Русия все още има опозиция. Те обсъждат неговата рецепта, остарял хляб, развалено сирене и специфична миризма на руска пропаганда, както сега мирише статуетката Оскар“.
Според Попова дори последните изявления на Навални едва ли ще убедят украинците, особено на фона на продължаващите военни действия. „Това е въпрос на доверие”, казва тя. „Неговите възгледи може и да са се променили, но уви, украинците – и останалите от нас също – нямат гаранции за неговата искреност. Ами ако това е стратегически план да се говорят “правилните“ неща, за да се спечели подкрепата на Запада в борбата срещу режима на Путин?“.
Други припомниха расистките и ксенофобски коментари на Навални, включително етнически обиди срещу украинците и унизителните епитети срещу други народи, включително грузинците след войната от 2008 г.Така журналистът Остап Яриш припомни, че тогава Навални в своя блог нарече грузинците „гризачи“, изрази желание да удари грузинските военни лидери с ракета и сравни тогавашния премиер Михаил Саакашвили с Хитлер.
“Антипутинизмът не отменя империалистическите и шовинистични възгледи на самия Навални”, написа Яриш в Туитър. “Противопоставя ли се Навални на Путин? Да. Озова ли се в несправедливо лишаване от свобода за това? Абсолютно. Той против войната ли е? Така, във всеки случай, казва самият той. Но дали той отхвърля колониалния подход и идеята за превъзходството и господството на Русия над другите народи? Определено не. И ние трябва да помним това”.
Автор: Тара Лоу
Източник: inosmi.ru
Превод: opposition.bg
