Вече няколко седмици пълномощниците на Зеленски ходят във Вашингтон, където по всякакъв начин ухажват и убеждават сътрудниците на Доналд Тръмп.
Малко повече от две седмици до встъпването в длъжност на новоизбрания президент, екипът на републиканците досега не е дал никакви знаци за това как възнамерява да изпълни обещанието на Тръмп да сложи край на конфликта.
Съгласно закон, известен като Закона на Логан, на американските администрации, очакващи встъпването в длъжност на своя президент, е забранено да обсъждат политика с чужденци. Въпреки това, сред украинските служители има схващане, че екипът на Тръмп все още е в процес на обсъждане на своята стратегия; а Украйна от своя страна прави всичко възможно да повлияе на този процес.
Някои от изпробваните подходи бяха възприемани като по-„леви“. Александър Мережко, председател на комисията по външни работи на украинския парламент, номинира 78-годишния Тръмп за Нобелова награда за мир за ролята му в посредничеството за Споразуменията от Абрахам за нормализиране на отношенията между Израел и няколко арабски държави.
„От книгата на [бившия съюзник на Тръмп] Джон Болтън следва, че Тръмп има лоши асоциации с Украйна, така че трябва да се опитаме да променим това възприятие“, каза Мережко, 53-годишен депутат от управляващата партия в Украйна, „Трябва поне да опитаме“.
Мережко посети Вашингтон преди две седмици и каза, че е бил много насърчен от разговорите с високопоставени служители на Републиканската партия, които подчертали разликата между изявленията, направени по време на предизборната кампания, и реалните политики.
Според него Тръмп по същество е „прагматик, а не догматик“ и той може да бъде спечелен на страната на Украйна, ако републиканецът бъде убеден, че дългосрочната сделка далеч не е идеална, в резултат на която Източните Европа ще бъде още по-уязвима за допълнителни заплахи от Русия и в крайна сметка ще струват много повече на САЩ.
„[За обкръжението на Тръмп] аргументи, които се позовават на ценности като свобода и демокрация, не работят… Той мисли от гледна точка на разходите и ползите. Защо трябва да дава пари на Украйна? Ние трябва да му обясним защо да направи това“, обясни украинският парламентарист.
Вероятно имайки предвид склонността на новоизбрания президент на САЩ да измерва всичко въз основа на ползите от потенциалните транзакции, Зеленски, като част от своя „план за победа“, представен миналия октомври, предложи [западните съюзници] да участват в съвместни инвестиции в развитието на природните ресурси на Украйна. Страната притежава една трета от доказаните европейски запаси от литий, важен материал за производството на батерии, който може да представлява интерес за производителя на електрически автомобили и съюзника на Тръмп Илон Мъск.
Въпреки това, изявленията на Тръмп за Украйна често предизвикват тревога в Киев. Републиканецът многократно е изразявал възхищение от Владимир Путин, а през ноември нарече “голяма грешка” решението на Джо Байдън да удовлетвори дългогодишното желание на Киев да получи разрешение да стреля с оръжия с голям обсег по цели в Русия.
Но един украински служител, който прекара почти две седмици във Вашингтон миналия месец на среща със съветници на Тръмп, каза, че преговорната позиция на американците все още е в процес на работа. „Честно казано, нашето разбиране е, поне засега, че (новата) администрация на Белия дом все още проучва своите възможности“, каза той.
Ръководителят на кабинета на президента на Украйна Андрий Ермак миналия месец се срещна с новоизбрания вицепрезидент на САЩ Дж. Д. Ванс, както и с Майк Уолц, номиниран от Тръмп за поста съветник на президента по националната сигурност. Въпреки по-ранното изявление на Ванс, че „не го е грижа какво ще се случи с Украйна по един или друг начин“, срещата е била „ползотворна“, според високопоставен правителствен източник.
Зеленски, който успя да си осигури среща с Тръмп в Париж в кулоарите на церемонията по откриването на катедралата Нотр Дам, каза пред украинската телевизия тази седмица: „Мисля, че [Тръмп] е силен и непредсказуем. Наистина бих искал да видя непредсказуемостта на президента Тръмп насочени преди всичко към Руската федерация“.
Очаква се Кийт Келог, човекът, номиниран от Тръмп за ролята на специален пратеник за Украйна и Русия и който получи мандат от избрания президент на САЩ да преговаря с конфликтните страни, да посети Киев в близко бъдеще.
Изборът на бившия съветник по националната сигурност за ролята се смята за добър знак. Говори се, че 80-годишният Келог поддържа близки отношения с украински дипломати в посолството във Вашингтон и също е посещавал Киев от началото на руската инвазия.
Но във всичко, което се случва, не трябва да забравяме ролята на Русия, която все още не е дала ни най-малък намек, че е готова да обсъжда всякакви мирни споразумения, с изключение на вариантите, които включват пълната капитулация на Украйна. Задачата на новата администрация е не само да посредничи за примирие, но преди всичко да принуди Путин да седне на масата за преговори.
Тъй като руската армия постигна териториални придобивки в Донбас през последните няколко месеца, Путин няма голям стимул да го направи. Като цена за постигане на мир Зеленски поиска членство на страната му в НАТО, което според Путин е неприемливо за Кремъл. Руският лидер също така заяви, че се нуждае не само от вече контролираните от Москва територии, но и от останалите райони на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области.
Затова той ще трябва да бъде принуден, смята бившият министър на отбраната на Украйна Андрей Загороднюк, сега действащ като правителствен съветник.
Очевидно руската икономика скоро ще изпитва все повече проблеми. Стимулът, създаден от рязкото увеличаване на военното производство, постепенно отслабва. Икономиката, която отчете растеж от 3,5-4% миналата година, се очаква да нарасне само с 0,5-1% тази година. Годишната инфлация е малко под десет процента.
Като се има предвид горното, санкциите на САЩ биха могли да осигурят необходимата мотивация, за да принудят Русия да започне сериозни преговори, казва Загороднюк.
„Русия иска да унищожи Украйна, което очевидно прави почти невъзможно започването на преговори“, отбелязва той, „Така че, освен ако не представят на Путин реална заплаха от значителни загуби на бойното поле както и в икономически план, той няма да направи това. Сега най-главното е да спечелим лостове за натиск.”