С излизането на временните резултати от европейските избори в неделя шокът за германската политическа система беше силен. И трите партии от управляващата коалиция имат позорно ниски резултати, като Зелените се сринаха особено ниско. А антисистемните партии постигнаха успехи. Крайнодесните постигнаха рекордни резултати. С регионалните избори през есента и федералните избори през следващата година, Германия може да се сблъска с най-големите политически сътресение в историята на нейната следвоенна демокрация.
На хартия резултатите изглеждат като зашеметяващ обрат на съдбата. Партията на зелените пада с близо 9 процента. Социалдемократическата партия (SPD) на канцлера Олаф Шолц достигна ново дъно от 14 процента, което е спад с близо 2 пункта от предишния най-лош резултат през 2019 г. Неговите коалиционни партньори, Свободните либерали (FDP), събраха 5 процента. По-малко от една трета от германските избиратели гласуваха за управляващите партии взети заедно.
Победители на тези изборите бяха дясноцентристките Християндемократически партии (ХДС/ХСС), които постигнаха около 30 процента. Но спечелвайки малко над един процентен пункт от 2019 г., те очевидно също не успяха да вдъхновят избирателите, на които им е писнало от статуквото.
Вместо това много недоволни германци дадоха гласовете си на периферията в политическия спектър. Нова лява партия, назована на лидера й Сара Вагенкнехт (BSW), спечели малко над 6 процента, а Alternative für Deutschland (AfD) успя да постигне рекордните 16 процента – най-високият резултат сред всички крайнодесни партия на общонационални избори от времето когато след Втората световна война в Западна Германия възстановиха демокрацията.
Лидерът на Зелените каза, че „не е доволна“ от представянето на своята партия, а генералният секретар на ГСДП говори за „много горчив изборен резултат“. Най-големият таблоид в Германия Bild дори нарече резултатите “жестока разплата” и “шамар в лицето за канцлера Шолц”. Но всъщност никой не трябваше да бъде изненадан от резултатите, тъй като изследванията ги бяха предсказали точно. Германците са точно толкова ядосани, колкото казаха, че са.
Това че европейските избори имаха значение за много германци като шанс да регистрират недоволството си, показва рекордната избирателна активност от 64,8 процента. Въпреки това, 2,5 милиона души, които преди това са гласували за SPD на Шолц, решиха този път да си останат у дома. Други два милиона избраха десни партии като християндемократите или AfD. Само малцинство от 200 000 избра един от двамата му коалиционни партньори.
Младите германци също изпратиха много ясно послание до своето правителство. За първи път на 16- и 17-годишните беше разрешено да гласуват на европейските избори и изглежда, че младите хора са още по-недоволни от правителството си, отколкото техните родители и баби и дядовци. Малко над една четвърт от 16-24-годишните са гласували за коалиционните партии, 16 на сто за AfD.
Като цяло, посланието на германските избиратели е ясно: управляващата политическа върхушка не решава проблемите им. В проучване от май на въпроса кой е най-големият проблем, пред който е изправена Германия в момента, избирателите посочват на първо място миграцията и бежанците. На голямо разстояние следват енергията и климатът, икономиката, пенсиите и войната в Украйна. И все пак главният кандидат на Зелените Тери Райнтке посочва в профила си в социалните медии „феминизма“ и „социалната справедливост“. Това е един от многото примери, в които приоритетите на партиите не съответстват на тези на избирателите и може би не е изненадващо, че проучване миналата седмица показа, че повече от половината германци смятат, че никоя от политическите партии няма да може да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена страната.
Разбира се, Германия не е сама с проблема за дълбокото недоволство сред избирателите. Във Франция президентът Еманюел Макрон обяви предсрочни избори след поражението на неговата партия и нарастването на крайнодесните кандидати на европейските избори. Във Великобритания торите изглежда са готови да изчезнат, като Reform UK привлече толкова много от техните гласоподаватели, че по данни на някои социологически проучвания, изостават от тях само с няколко пункта.
Шокът за политическите системи на Запад е силен, а случаят с Германия показва, че ако утвърдените партии не се вслушват в своя все по-гневен електорат, хората ще намерят други отдушници за своето разочарование. Никоя политическа партия не може да приема избирателите си за даденост. Тези, които го правят, вредят не само на себе си, но и подкопават доверието в самата демокрация.
Автор: Катя Хойер; Източник: telegraph.co.uk // Превод: Opposition
