Катя Хойер
Една германска държавна енергийна компания изглежда играе основна роля в това заобикаляне на санкциите. Това не е единственият показател, че Германия е по-неохотна да прекъсне старите си връзки с Русия, отколкото допуска. Според данни, събрани от фирмата за разузнаване на стоките Kpler и съобщени за първи път от новинарското издание Politico, ЕС е внесъл 837 300 метрични тона руски LNG само през първите 15 дни на 2025 г., спрямо 760 100 тона миналата година.
Съществува комбинация от фактори, които обясняват това увеличение. От една страна, имаше увеличено търсене на енергия поради студения декември, съчетан с така наречения „Dunkelflaute“ – облачно, безветрено време, което прави производството на възобновяема енергия по-малко ефективно.
Второ, на 1 януари изтече споразумението, по силата на което Русия доставя газ по тръбопровод в Европа през Украйна. Украйна, не е изненадващо, не възнамерява да удължи сделката. Така че сега, поради недостига, търсенето на енергия нараства в страни като Унгария и Словакия, които са свързани с тръбопроводи.
На теория това не засяга Германия, тъй като за разлика от прокремълските правителства на Унгария и Словакия, тя се зарече да се откаже от руски газ. Строгите икономически санкции трябваше да задушат военната кампания на Владимир Путин в Украйна.
Германия, първоначално неохотна да се присъедини поради силната си зависимост от евтината руска енергия за подхранване на своя икономически модел, в крайна сметка направи големи жертви, като изостави руските изкопаеми горива. Това беше представено като гръмък и несъмнен успех, а правителството на страната се похвали на уебсайта си: „От началото на 2023 г. Германия е независима от руската енергия“.
Въпреки това, според различни оценки, през 2023 г. руският LNG все още представляваше 9% от вноса преди германския LNG. Това е следствие от факта, че санкциите на ЕС не важат за руския LNG. Той се внася законно през френското пристанище Дюнкерк и след това се изпомпва в общоевропейската газова мрежа, където става непроследим.
Германската държавна енергийна компания Sefe (Осигуряване на енергия за Европа) изглежда играе ключова роля в този процес. Някога беше дъщерно дружество на Газпром и 100% собственост на руския гигант, но през 2022 г., след нахлуването на руски войски в Украйна, беше прехвърлено под контрола на федералния енергиен регулатор. Въпреки това продължава да внася рекордни количества руски LNG, сякаш нищо не се е случило.
Въпреки обещанието на правителството да спре вноса на руски газ, Sefe твърди, че е длъжна да закупи договорените количества втечнен природен газ, тъй като няма законови основания да нарушава договорите. Дори и да откаже доставката, пак ще трябва да плати за нея, което ще позволи на Русия да продава газа другаде и да получава двойно плащане за него.
Във връзка с всичко това възниква въпросът: защо руският LNG все още е освободен от санкции? И защо това не се обсъжда в германската политика? Подозирам, че отговорът се крие в шума за подновяване на икономическите връзки с Русия, който напоследък нараства в различни краища на Германия.
Един икономически експерт наскоро изчисли, че БВП на Германия е спаднал с 5% в резултат на конфликта в Украйна и последвалите санкции. Това е много повече от всяка друга страна. За сравнение Великобритания загуби наполовина по-малко – 2,5%.
Разбира се, може да се твърди, че самата Германия е виновна за това, че е изпаднала в зависимост от руското гориво, но това не променя натиска от мощното индустриално лоби за установяване на по-топли отношения с Кремъл възможно най-скоро.
Икономиката на Германия се свива две поредни години, което от своя страна подкопава жизнения стандарт, социалното сближаване и доверието в правителството като такова. В резултат на това избирателите все повече се отвръщат от основните партии. Според социологическите проучвания икономиката е вторият най-важен въпрос за избирателите след миграцията.
Решението на популистите е да подновят икономическите връзки с Русия. В момента дясната “Алтернатива за Германия” е втора в страната според социологическите проучвания. В своя манифест тя изисква „възстановяване на непрекъснатите търговски отношения с Русия“.
Левият съюз на Сара Вагенкнехт обяснява украинския конфликт, като казва, че Русия уж „се защитава от западни военни инсталации в периферията си“ и предлага на избирателите пълно възстановяване на тръбопроводите „Северен поток“, за да се осигурят евтини доставки на природен газ.
Повлиян или от подобни настроения, или от предишните тесни връзки на неговата партия с политическия елит и индустрията на Русия, канцлерът Олаф Шолц от социалдемократите наскоро блокира предложението на собствената си коалиция за пакет от 3 милиарда евро помощ за оръжия за Украйна, предизвиквайки вълнение.
Над всичко това стоят предсрочните избори в Германия, които трябва да се проведат на 23 февруари. След неотдавнашното клане, извършено от афганистански нелегален имигрант в баварски парк, предизборната кампания се съсредоточи главно върху проблемите на имиграцията, което означава, че въпросът за руската енергия беше оставен на заден план.
В момента се прогнозира победа за консервативния блок ХДС/ХСС (Християндемократически съюз на Германия и Християнсоциален съюз на Бавария) – може би най-ревностните поддръжници на Украйна. Но той ще бъде изправен пред същите призиви да възстанови доставките на евтина руска енергия като предшествениците си. Той може да не е толкова сговорчив като предишните правителства, но когато става въпрос за руския втечнен природен газ, той може да реши да остави неприятностите необезпокоявани.
Катя Хойер е англо-германска историчка. Последната й книга е „Зад стената: ГДР 1949–1990“.
Източник: The Spectator; Превод: Оpposition