Китайският президент Си Дзинпин, по време на двудневното си посещение във Франция, категорично отхвърли критиките към Китай относно близките му отношения с Русия, поддържани по време на въоръжения конфликт в Украйна. Той заяви: „Ние сме против използването на кризата за обвиняване на трета страна за опетняване на репутацията й и провокиране на нова Студена война“.
Стоейки до френския президент Еманюел Макрон, с когото проведе няколко кръга разговори в понеделник, Си твърдо защити ролята на Китай, припомняйки, че страната му „не е източникът на тази криза, нито страна в нея, нито участник“.
Тази остра забележка изглежда е насочена главно към Съединените щати, които смятат, че Китай, в допълнение към огромните си покупки на руски петрол и газ, продължава да помага на Москва във въоръжения конфликт в Украйна, като предоставя на руските войски сателитни снимки, както и части за изтребители, микрочипове и друго оборудване с двойна употреба.
Макрон и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която присъства на сутрешните преговори, притиснаха Си да използва влиянието си в Москва, за да прекрати боевете. Си ще бъде домакин на руския президент Владимир Путин в Пекин този месец. Но няма признаци (освен общото желание за мир), че той ще поиска от своя съюзник по “безгранично приятелство” да спре военните действия.
Преговорите в Париж преминаха когато Путин потвърди готовността си да използва ядрено оръжие в Украйна. Русия подчерта февруарското изявление на Макрон, нарушаващо табуто, че не може да се изключи разполагането на западни войски в Украйна. Тя го нарече основната причина, поради която Москва реши да проведе военни учения за тестване на възможно използване на тактически ядрени оръжия.
Макрон многократно е заявявал, че стои твърдо на позицията си относно възможното разполагане на войски. Според него тези изявления имат за цел да създадат „стратегическа несигурност“. Той не повдигна този въпрос в понеделник.
Обръщайки се към Си Дзинпин, френският президент каза: „Без сигурността на Украйна не може да има сигурност в Европа“. В същото време той подчерта, че Франция не е във война с Русия или нейния народ и не се стреми да свали режима на Путин. По отношение на въоръжения конфликт Макрон отбеляза, че Франция и Китай „трябва да поддържат тесен диалог“.
По-рано фон дер Лайен каза, че Пекин трябва „да използва цялото си влияние върху Русия, за да сложи край на нейната агресия срещу Украйна“. Си Дзинпин изигра „важна роля в деескалацията на безотговорните ядрени заплахи на Москва“, добави тя, изразявайки увереност, че китайският лидер ще „продължи тези усилия на фона на продължаващите ядрени заплахи на Русия“.
„Необходими са повече усилия за ограничаване на доставките на стоки с двойна употреба за Русия, които завършват на бойното поле“, каза фон дер Лайен, която много по-остро критикува Китай от Макрон, „Като се има предвид екзистенциалният характер на заплахите за Украйна и Европа от този конфликт, това не може да не повлияе на отношенията между ЕС и Китай.”
Изключително необичайно е най-високопоставеният лидер в Европа да описва въоръжения конфликт в Украйна като „екзистенциална заплаха за европейския континент“. Може би това да е реакция на подновените изявления на Путин за използването на ядрени оръжия.
Атмосферата на разговорите между Си Дзинпин и Макрон беше приятелска. Те се поздравиха за плодовете на 60-годишните дипломатически отношения между двете страни и обещаха да изградят заедно един по-добър свят. На френско-китайска бизнес среща на високо равнище, на която присъстваха висши бизнес лидери, Си каза: „Няма нито геополитическо напрежение, нито някакъв фундаментален конфликт между нашите две страни.“
Двамата лидери съвместно призоваха за “олимпийско примирие” – пауза във всички битки във всякакви конфликти по света за времето на Олимпийските игри в Париж от 26 юли до 11 август.
Макрон отбеляза общите гастрономически предпочитания на двете страни и подари на Си Дзинпин няколко бутилки коняк.
Тази година Китай започна антидъмпингово разследване, насочено към европейското бренди (предимно френски коняци), след като ЕС започна разследване на бързо нарастващия субсидиран внос на електрически коли от Китай. Това може да доведе до въвеждането на европейски мита тази година. Макрон, благодарейки на Си за неговата „откритост“ по въпроса за коняка каза, че заплахата от антикитайски мита е била предотвратена засега.
Макрон иска да изгради суверенна „европейска държава“, която не задължена нито на САЩ, нито на Китай, и преследваща собствените си интереси, използвайки за това военна и индустриална мощ. Този път той беше по-малко експанзивен по повод отношенията с Китай, отколкото по време на посещението си в Пекин миналата година, когато двете страни обявиха “глобално стратегическо партньорство”.
„Не може да има дългосрочен обмен без взаимност“, каза Макрон на бизнес срещата на върха, добавяйки, че целта му е да „балансира“ търговията между двете страни.
Франция има търговски дефицит с Китай от почти 50 милиарда долара. Търговският дефицит на Европа с Китай се е утроил през последните пет години, доближавайки 325 милиарда долара. Френските инвестиции в Китай са три пъти повече от китайските във Франция.
„Има възможност за балансирано партньорство между Франция и Китай“, каза френският министър на финансите Бруно Льо Мер на среща с бизнес лидери. „В момента сме далеч от този баланс“.
Бяха обявени редица споразумения между френски и китайски компании, включително няколко споразумения в областта на производството на батерии, транспорта и зелената енергия. Макрон призова китайските компании да увеличат инвестициите във Франция в производството на електрически батерии, превозни средства, слънчеви панели и компютри, стига инвестицията да се прави “при пълно зачитане на нашия суверенитет”.
Фон дер Лайен също зае твърда позиция по търговските въпроси. Между 27-членния Европейски съюз и Китай нараства напрежението, тъй като често силно субсидираното излишно производство на Китай, съчетано със слабото вътрешно търсене, доведоха до това Пекин да преследва масивна експанзия на износа.
„Тези субсидирани продукти, като например електрически автомобили или стомана, наводниха европейския пазар“, каза Урсула фон дер Лайен. „В същото време Китай продължава да прави всичко по силите си, за да подкрепи своя производствен сектор и това е съчетано със стагнацията на вътрешното търсене.”
„Светът“, заяви ръководителят на Европейската комисия, „не може да консумира излишъкът от китайското производство“.
Въоръженият конфликт в Украйна и възникналата заради него необходимост от драстично преструктуриране на системата за доставки на енергийни ресурси поради отказа на повечето страни на континента да ги купуват от Русия, оказа огромен натиск върху европейските икономики. Инфлацията се повиши, а с нея и опасенията, че Китай ще изгони европейските компании.
„Европа не приема практики, които изкривяват пазарните принципи, тъй като те биха могли да доведат до деиндустриализация на европейските страни“, каза фон дер Лайен, „Европа няма да се поколебае да вземе трудни решения, за да осигури и защити своята икономика“.
Автор: Роджър Коен ; Източник: nytimes.com // Превод: Opposition
