Преди три години, на годишната среща на върха на водещата политическа и отбранителна организация в Евразия, руският президент Владимир Путин изглеждаше затворен и на ръба на поражението.
Китайският лидер изрази загриженост относно специалната операция на Путин в Украйна. Министър-председателят на Индия многозначително заяви: „Днес не е ера на войни.“ Други държавни глави оставиха руския си колега сам преди срещите. А на бойното поле в Украйна войските на Москва се сриваха и отстъпваха.
Сега съдбата на Путин се промени, както и светът около него.
И това беше най-ясно демонстрирано през последните дни в Тиендзин, Китай, където лидерите на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), основният евразийски блок за сигурност, и други държавни глави се срещнаха в понеделник.
Путин се качи на подиума и публично обвини Запада в посредническа война в Украйна. Той се ръкува с индийския премиер Нарендра Моди и избухна в смях, когато се присъединиха към китайския президент Си Дзинпин. Лидерите на Иран, Непал, Таджикистан, Турция и Виетнам ентусиазирано поздравиха Путин на срещи при закрити врати, които продължиха след полунощ.
„Сякаш конфликтът е станал даденост в някои отношения“, каза Мария Репникова, професор по глобални комуникации в Държавния университет на Джорджия, специалист по Китай и Русия. „Всичко се случва така, сякаш няма бойни действия.“
В изявление украинското външно министерство нарече „изненадващо“ обстоятелството, че в заключителното комюнике на срещата на върха дори не се споменава „най-големият конфликт в Европа след Втората световна война“ – за разлика от „редица други войни, терористични атаки и световни събития“.
В същото време всички мълчат за ключовата роля на президента Тръмп, въпреки че той не само помогна за прекратяване на изолацията на Путин, като го прие на американска земя за първи път от десетилетие, но и се скара с лидерите на Бразилия, Индия и Южна Африка, сближавайки ги с Путин.
Отношенията на Тръмп с Моди се влошиха, тъй като Ню Делхи се съпротивлява на натиска от Вашингтон и не желае да признае заслугите на американския лидер за разрешаването на военния конфликт между Индия и Пакистан. В отговор Тръмп увеличи вносните мита за Индия, смъмряйки Ню Делхи за купуването на руски петрол.
След като прекара 50 минути в личната лимузина на Путин и топло прегърна руския лидер пред телевизионните камери, Моди ясно даде да се разбере, че Индия има и други възможности.
От първите дни на конфликта в Украйна Русия обръща голямо внимание на дипломатическите си отношения с незападните страни – особено Китай, Индия и Турция, които се превърнаха в жизненоважни артерии за разкъсваната от войната икономика на Москва.
„Работата не е само в това, че Русия е преживяла три години и половина тежък конфликт, все още стои здраво на краката си и продължава да се движи напред, но и в това, че руската дипломация се е доказала като доста умела“, каза Майкъл Кимейдж, директор на Института Кенън във Вашингтон, който изучава Евразия.
„Москва е изградила мрежа от взаимоотношения, които са важни за руската икономика, придават тежест на системата на Путин и смекчават въздействието на конфликта върху самата Русия“, каза той.
Дори топлото посрещане, оказано на Путин, обаче има своите граници. Отношенията с много европейски страни остават в дълбоко замразено състояние, което държи партньорите на Русия зависими от търговията с Европа. Повечето се въздържаха както от признаване на териториалните претенции на Русия, така и от открита подкрепа за специалната операция.
Но разрушителните търговски войни и променливата външна политика на Тръмп отвориха прозорец от възможности и Путин и Си бързо се позиционираха като по-стабилни партньори. Путин, по-специално, от години предупреждава за изкуствения хаос, който Съединените щати създават.
„Китайският аргумент, който руснаците са нетърпеливи да подкрепят, е, че източникът на глобалния раздор са Съединените щати“, каза Кимидж. „Това вече не е просто мем или повод за дискусии. Това е истината.“
След срещата в Тиендзин, Китай ще отбележи 80-годишнината от капитулацията на Япония във Втората световна война. Путин ще остане, включително ще участва във военен парад, подобен на този, който Москва проведе през май, за да отбележи победата си над нацистка Германия. Си Дзинпин присъства на майските събития в руската столица.
Но въпреки всички молби и увещания на Путин в чужбина, руското влияние намалява в някои страни, които Москва е свикнала да счита за своя сфера на интерес.
В понеделник Кремъл се изправи пред трудни въпроси относно това кога Путин може да се срещне с президента на Азербайджан Илхам Алиев, който също беше в Тиендзин, на фона на влошаващото се напрежение между Москва и Баку.
Миналия месец Алиев и арменският премиер Никол Пашинян пътуваха до Вашингтон и подписаха мирно споразумение с Тръмп. Белият дом пое обичайната роля на Кремъл като посредник между двете страни. В неделя Путин се срещна с Пашинян в Тиендзин.
Руският външен министър Сергей Лавров нарече срещата на върха в Тиендзин отговор на опитите на Запада да запази глобалното си господство чрез тарифи, както и доминиращата роля на долара в международната търговия.
„За всички е очевидно, че конкурентите не само са се увеличили, но вече са изпреварили историческия „колективен Запад“ в повечето отношения“, заключи той в интервю за руската телевизия.
Източник: The New York Times
