Кампанията в Европа се удава лесно на популистите, но по-малко на центристите. Една-единствена дума, отпечатана с големи букви – „дизел“ – е достатъчна за германската крайнодясна Alternative für Deutschland (AfD), за да каже на избирателите каква е нейната позиция в дебата за климата.
Съвременният европейски електорат е толкова ядосан за толкова много неща – зелената сделка, мигрантите, електрическите коли, културното многообразие, отворените пазари на Европа, на самата политика – за центристите е трудно да намерят опорна точка.
В навечерието на изборите за Европейски парламент, които ще се проведат на 6-9 юни обаче, Украйна и последиците от руската заплаха се превърнаха в основна тема за центристите, тъй като те се стремят да отблъснат
популисткото предизвикателство отляво и отдясно.
Може да изглежда като изкуствена обединителна точка: 512 членове на Европейския парламент, завършващи своя мандат, гласуваха в подкрепа на последния пакет от помощи за Украйна и само 45 против, с 63 въздържали се.
Но връзките между интересите на Москва и крайнодесните, особено онези партии в групата „Идентичност и демокрация“ (ID) на Европейския парламент, се смятат за силни и съдържателни.
Вземете Германия.
Отдясно AfD – самата тя наскоро изключена от групата ID, – прокарва линията, че санкциите срещу Русия само вредят на Германия. Партията иска “Северен поток 2″ да бъде възобновен. Отляво, новата националистическа партия, основана от харизматичния политик Сара Вагенкнехт, също се противопоставя на оръжията за Украйна. „Не, оръжията не носят мир, оръжията носят повече война и оръжията носят повече смърт. Това е реалността”, каза тя.
От една страна, центърът вероятно няма друг избор, освен да отвърне на този вид аргументи.
Но той също така усеща благоприятна възможност: че симпатиите към Киев остават силни и че проблемът има капацитета да раздели крайната десница.
Френският президент, по-специално, превърна Украйна в обединителна точка за победата над популизма, превръщайки я в централна тема на старта на кампанията в Лил. Говорейки в Берлин и явно мислейки за Марин Льо Пен, Еманюел Макрон каза: „Във всички наши европейски страни има псевдопацифисти, хора, които казват: „Ние сме за незабавното спиране“.
Освен това, ако проследим гласа на руския президент, той обикаля света и казва: „Аз съм за мир, ако все пак ми отстъпят териториите, които отнех със сила“. Това не е мир. Това не е нашата визия за мир. Казвал съм го отново и отново, мирът може да бъде само траен и следователно в съответствие с международното право“.
Репутацията на Макрон като бич за руския империализъм може да бъде оспорена. Всъщност Франсоа Руфин, депутат от La France Insoumise, твърди: „Нямаме какво да научим от човек, който посрещна Владимир Путин във Версай и във Форт Брегансон, когато Крим вече беше нападнат, а Анна Политковская и други противници бяха убити.“
Но Макрон упорства. На символичния фон на 80-ата годишнина от отбелязването на деня на десанта в Нормандия тази седмица, той ще обсъди с Володимир Зеленски плановете за френски инструктори, които да работят в Украйна, за да помогнат за освобождаването на страната.
Макрон в никакъв случай не е единственият европейски лидер, който се обляга на Украйна за набиране на избирателна подкрепа.
В цяла Европа, по различни начини и в различна степен, Украйна се превърна в разделителна линия на тези избори с надеждата, че тази тема ще стане ахилесовата пета на популистите.
В Латвия, например, партията на Новите консерватори издигна като свой водещ кандидат Лиана Ланга, латвийска писателка и поетеса, която през последните две години оглави движението за дерусификация.
Либералната партия „Движение За!“ посочи Иванна Волочия, украинка, която има и белгийско гражданство, за свой водещ кандидат.
В Испания PSOE на Педро Санчес прие да бъде атакувана от лявата партия Sumar в нейната коалиция за новия пакет от помощ за Украйна.
Управляващата коалиция в Чешката република атакува опозиционния лидер Андрей Бабиш за подкопаване на подкрепата на правителството за Украйна чрез неговия „пацифистки“ език. Външният министър Ян Липавски дори нарече Бабиш „заплаха за сигурността“.
В Полша неустойчивата коалиция на Доналд Туск разкритикува опозиционната партия „Право и справедливост“ заявявайки, че няма място за антиукраински настроения и изтъквайки, че когато са били в правителството, популистите са били готови да атакуват Зеленски, за да привлекат консерваторите, недоволни от украинския внос на селскостопанска продукция.
Междувременно обратно в Германия, социалдемократическата партия на Олаф Шолц, ужасена от възможна ескалация, избра вариация на темата за Украйна, извеждайки заплахата за демокрацията от страна на европейските съюзници на Русия.
Кампанията хвърли светлина върху AfD. Например, за много германски патриоти беше новина, че баварският клон на AfD вижда южната германска държава като част от „Евразия“, политически лозунг, използван от Русия и все повече от AfD.
Максимилиан Крах, ръководителят на листата на AfD за европейските избори и друг кандидат на AfD, Петр Бистрон, отхвърлиха обвиненията, че са приемали пари, за да разпространяват проруски позиции във финансиран от Москва новинарски уебсайт. И двамата се съгласиха да спрат предизборната си кампания, а Крах подаде оставка от ръководството на AfD след друг скандал около коментарите, които направи за SS.
Льо Пен, отчасти в резултат на това, скъса с AfD, но тя все още се гърчи, когато я притискат как ще работи нейният „мирен план“ за Украйна или за миналите й банкови връзки с Москва. Всичко това, настоява тя, е далеч от тревогите на обикновените избиратели.
Антиглобалистите, които настояват, че Европа не е държава и следователно не може да има геополитическа роля, са атакувани от макроните като Бенджамин Хадад, които казват, че европейската и националната сигурност в съвременния свят са неделими.
Стратегията е високорискова и проучванията сочат, че няма да проработи.
Как ще се справи центърът с избирателите в Молдова, Грузия и Украйна, които свързват Европа не с глобализма, а със свободата, просперитета и успеха?
Автор: Патрик Уинтур; Източник: theguardian.com // Превод: Opposition
