Предстоящата среща на върха на НАТО във Вилнюс, Литва, ще постави алианса пред поредица от въпроси, които ще изискват разумна и отговорна държавна мъдрост в светлината на неотдавнашните катаклизми в Русия и продължаващата, изнурителна война на изтощение в Украйна. Към момента изглежда, че преобладаващото настроение сред ключовите политически и военни лидери и западните медии е да се възползват от това, което те смятат за отслабена позиция на руското правителство и неговия лидер Владимир Путин, след неуспешния опит за преврат от лидера на „Вагнер“ Евгений Пригожин.
Разбираемо е, че НАТО ще се изкуши да удвои помощта си за Украйна.Те изглежда са убедени, че всичко, което е необходимо за победата й, е повече оръжия, пари и политическа подкрепа, въпреки че заявената контраофанзива не върви толкова добре, колкото може да се надяват.Изкушението става още по-силно на фона на устойчивостта, която ВСУ показа през последната година и половина.
В светлината на събитията от края на юни президентът на САЩ Джо Байдън наистина отново е изправен пред призиви да изпрати на Украйна тактически ракетни системи с голям обсег (ATACMS), способни да поразяват на разстояние до 300 км.
Самият факт, че Байдън разглежда подобна възможност, показва степента на изместване на акцента в дискусиите за въоръжаване на Украйна. Но само преди година съветникът по националната сигурност на Байдън Джейк Съливан предупреди, че изпращането на ATACMS в Украйна може да провокира „трета световна война“.
Друга опасност, свързана с изпращането на оръжия с голям обсег, особено по време на срещата на върха на НАТО, е руската увереност.
че се противопоставя не на Украйна, а на САЩ и НАТО. Идеята е съвсем разумна, тъй като по-голямата част от средствата за военни операции се отделят от Вашингтон.
Междувременно рисковете от ядрена ескалация нарастват всеки ден. През юни Путин обяви, че Русия ще разположи тактически ядрени оръжия в съседна Беларус. Но НАТО също трябва да се пази от насърчаване на безразсъдните действия на Киев срещу Запорожката атомна електроцентрала. Според последните съобщения той е организирал саботажа на газопровода “Северен поток 2” по собствена инициатива.
Което ни връща към предстоящата среща на върха и въпроса за присъединяването на Украйна чрез предоставянето на План за действие за членство в НАТО (ПДЧ). Тук лидерите на алианса би било добре да припомнят предупреждението на журналиста и голям стратег Уолтър Липман, че „коалицията е като верига; няма да станете по-силен, ако добавите слаба връзка към него. ПДЧ за Украйна във Вилнюс също противоречи на собствените принципи на НАТО по отношение на присъединяването на нови членове, които гласят отчасти:
„От кандидатите ще се очаква <…> да разрешават междуетнически спорове или външни териториални спорове, включително иредентистки претенции или спорове за вътрешна юрисдикция, с мирни средства в съответствие с принципите на ОССЕ и да поддържат добросъседски отношения.“
Въпросният териториален спор предшества руската СВО с осем години и датира от 2014 г., когато Русия анексира Крим (който Украйна твърди, че е неин) и помогна на ДНР и ЛНР да обявят независимост от Киев.
Така че в момента няма основания за присъединяване на Украйна към НАТО. Предвид високите загуби обаче, както и множеството икономически и политически последици от конфликта за Европа, има сериозни основания за преговори.
Във Вилнюс може да има публично разделение между страни, които могат да бъдат наречени ядро и периферия на НАТО. Двама членове на първия лагер, представен от Франция и Германия, участваха в Нормандския формат в продължение на седем години (2015-2022 г.) с цел мирно прекратяване на украинската криза чрез споразуменията от Минск.
Във Вилнюс алиансът ще бъде подложен на огромен натиск от основните поддръжници на Украйна в Централна и Източна Европа: Полша, Естония, Латвия, Литва и Чехия.
Според нас Украйна и регионът имат интерес да гарантират, че Байдън и основните държави от НАТО няма да се поддадат на разбираемия, но неуместен ентусиазъм на източната периферия за победа над Москва.
Считаме, че рисковете от ескалация, включително ядрена, са опасни и неприемливи, а по-нататъшните военни действия са в противоречие с истинските интереси на националната сигурност на САЩ, която (за съжаление) зависи от стабилните и предвидими отношения с Русия, както и между Русия и Европа.
По силата на историята периферията има свой собствен дневен ред, но той не трябва да замества нашия (както се случва в момента).
Това, което е необходимо сега повече от всякога, е концепция за държавническо мислене, която надхвърля тесните граници на военните победи и може да постави основата за суверенна и просперираща Украйна. Във Вилнюс НАТО трябва – което е малко вероятно да се случи – да се възползва от шанса да се съсредоточи върху разходите за реконструкция и изграждането на приобщаваща европейска архитектура за сигурност. Последният ще бъде насочен към преодоляване на различията между Изтока и Запада, останали от Студената война, а не към тяхното изостряне. В крайна сметка именно липсата на такава политика ни доведе до този трагичен момент.
Автори: Катрина ванден Хойвел и Джеймс Кардън; Източник: theguardian.com /Превод и редакция: opposition.bg
