Докато слънцето залязва над пристанището Лимасол в Кипър миналия четвъртък, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен използва изпитана формула, за да опише САЩ, наричайки ги един от „нашите съюзници, нашите партньори“. Само 24 часа по-рано Дания, държава членка на ЕС и НАТО предупреди, че Доналд Тръмп е решен да „завладее“ Гренландия, но рефлексът на върха на изпълнителната власт на ЕС да опише САЩ като приятел, е по-силен.
Съобщението на Тръмп през уикенда, че осем държави, които са подкрепили Гренландия, ще се изправят пред мита, освен ако нямат сделка за продажба на територията на САЩ, беше още един удар за трансатлантическия алианс, подигравайки се с идеята, че САЩ са съюзник на Европа. Осемте страни включват шест държави-членки на ЕС, както и Норвегия и Обединеното кралство, като последната е незащитена от многократно прехвалените „специални отношения“. Това предполага, че европейската стратегия за ласкателство и умилостивяване на американския президент се е провалила.
За критиците първо доказателство беше решението на фон дер Лайен да подпише търговско споразумение с Тръмп, което беше силно изкривено в полза на САЩ. Докато ЕС се съгласи да премахне тарифите за много американски стоки, той прие 15% мита за много продукти и 50% за стомана. След години, в които ЕС възхваляваше тежестта си като търговски играч, условията на търговското споразумение между ЕС и САЩ, подписано на голф игрището на Тръмп в Търнбери миналия юли, бяха възприети като унижение.
Фон дер Лайен защити това споразумение като каза, че то осигурява „ключова стабилност в отношенията ни със САЩ“ във време на остра нестабилност в един „безмилостен“ свят. Сега този аргумент е оставен в руини, докато 0% тарифите за САЩ може никога да не бъдат приложени. Администрацията на Тръмп успя да обедини Европейския парламент от радикално леви до крайно десни – чрез водещи групи – срещу споразумението. Лидерът на френската крайнодясна партия „Национален сбор“ Джордан Бардела, определи заплахите на Тръмп като „търговско изнудване“ и заяви, че ЕС трябва да суспендира споразумението от миналото лято. Междувременно, лидерът на централно-дясноцентристката Европейска народна партия Манфред Вебер, се присъедини към други водещи партии, призовавайки за временно спиране на ратифицирането на сделката.
Гренландското знаме се вее над сграда, докато сивата военноморска фрегата е в морето отзад. Сняг е покрил земята и покрива на сградата. Гренландското знаме се вее над сграда, докато фрегатата HDMS Vaedderen на датския флот патрулира отзад в Нуук, Гренландия, в неделя. Снимка: Sean Gallup/Getty Images
Неизказаната причина за приемането на неравностойната търговска сделка беше надеждата, че тя ще накара САЩ да подкрепят Украйна, за да се защити във войната си с Русия, предоставяйки възможности, като например разузнаване, с които Европа не е в състояние да се сравни след десетилетия ниски разходи за отбрана. Бившият премиер на Латвия Кришанис Каринш определи това като дипломатически недостатък на Европа. „Европа все още се нуждае от САЩ“, каза той пред The Guardian тази седмица, преди последното изявление на Тръмп. „Това е, което прави целия процес [за Гренландия] много, много труден. А националните лидери като цяло се колебаят да критикуват президента Тръмп. Но те също се колебаят да обяснят на обществата си защо е така – тази зависимост за сигурността.“
Но сега Тръмп може би е тласнал ЕС твърде далеч. Въпреки че Гренландия напусна организацията-предшественик на ЕС, Европейската общност, през 1985 г., мълчаливото съгласие с принудителната продажба на територията на държава-членка на ЕС би изпратило катастрофален сигнал за ЕС като геополитически играч и неговия ангажимент към Украйна.
Докато европейските лидери се подредиха, за да заявят решимостта си да подкрепят суверенитета на Дания и Гренландия, нарастват призивите за използване на мощния, но неизпитан инструмент на ЕС за борба с принудата срещу САЩ.
Регламентът, неизменно описван като „голямата базука“ на ЕС, първоначално е замислен като отговор на китайския икономически натиск. Той би позволил да се наложат широкообхватни ограничения върху американски стоки и услуги, да се спрат инвестициите или защитата на интелектуалната собственост.
Франция, която отдавна подкрепя решителен отговор на натиска от САЩ, призова ЕС да задейства инструмента, ако Тръмп продължи с мита върху страни, подкрепящи Гренландия. Но използването на инструмента за борба с принудата не е нито бързо, нито просто. Докато комисията обещава „известна експедитивност“, съгласуването на санкциите може да отнеме около една година. Наказателните мерки изискват съгласие от поне 55% от държавите членки на ЕС, представляващи 65% от населението.
Когато Тръмп въведе своите така наречени мита за Деня на освобождението през 2025 г., европейските лидери ги осъдиха като „погрешни“, вредни, взаимно разрушителни и обещаха „решителен отговор“. В крайна сметка разделенията между 27-те държави членки и решимостта да се защитят националните индустрии от контрамерките на Тръмп поставиха ЕС на пътя на помирението, а не на конфронтацията. Тъй като 80-годишните трансатлантически отношения преминават през епохални промени, следващите няколко седмици ще разкрият дали този път ще е различно.
Автор: Дженифър Ранкин
Източник: The Guardian
